Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2206 от 11.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1998/2023
Вид
Определение № 2206
Подписан
11.07.2025
В сила
11.07.2025
Състав
Елеонора Чаначева, Галина Иванова, Мирослава Кацарска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2206 гр. София, 11.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20238002901998 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

П. К. Ц. чрез адв. П. П. обжалва решение № 405 от 30.03.2023 г. АССофия, по гр.д. 475/22 г., поправено, на основание чл. 247 от ГПК, с решение № 832 от 12.07.2024 г., с което е потвърдено решение № 29 от 20.01.2021 г. по гр.д. 211/21 г. в частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над присъдения размер от 19 800 лв до 44 000 лв.

Твърди наличие на нарушение на чл. 52 от ЗЗД, включен в предмета на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Освен това твърди наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, както и необоснованост на съдебното решение.

С оглед изложените съображения са налице посочени основания за отмяна на решението на въззивния съд съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1, 2 и 3 от ГПК.

Моли да се отмени решението в обжалваната част.

В изложението, представено съгласно чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК, поставя следните правни въпроси:

1

1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити на застраховка „Гражданска отговорност“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процес в страната?

2. При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с интезитета на търпените физически и душевни болки и страдания, и констатираното влошено емоционално състояние?

3. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?

4. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?

5. Следва ли съдът да се съобразява с практика по други сходни случаи за близък период от време?

6. При определяне на механизма на ПТП подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на ПТП-то?

7. При формиране на изводи за наличие на съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно?

8. При евентуално наличие на съпричиняване от страна на пострадалия длъжен ли е съдът да намали размера на обезщетението в същия обем, с който се приема съпричиняване като в разпоредбата на чл. 51 то ЗЗД, е казано, че съдът може да намали обезщетението, а не е предвидено задължително намаляване?

9. При формиране на евентуален извод за съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат следва ли този извод да бъде обоснован от присъдата/решението на наказателния съд или следва да бъде обоснован със събрани по реда на ГПК в съответното производство с допустими от ГПК доказателства и доказателствени средства?

По всички поставени правни въпроси твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради разрешаването им в противоречие със задължителната и трайна практика на ВС и ВКС, както следва: ППВС 4/68 2 г, ППВС17/63, както и решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. 795/08 г, ВКС, II ТО, решение № 1 от 26.02.2012 г. по т.д. 299/11 г., ВКС, II ТО, решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр.д. 574/10 г, ВКС, III ГО, решение № 121 от 09.07.2012 по т.д. 60/12 г., ВКС, II ТО, решение № 60 180 от 24.01.2022 г. по т.д. 2393/20 г., I ТО на ВКС, решение № 50 183 от 27.03.2023 г. по т.д. 1624/21 г., I I ТО, решение № 50012/21.03.2023 г. по т.д. 180/22 г. , решение № 148 от 28.06.2018 г по гр.д. 3923/17, г., I V ГО на ВКС, решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр.д.

1106/10 г, IV ГО на ВКС, решение № 214/18 от 08.01.2019 г. по гр.д. 3921/17 г, IV Г на ВКС, решение № 118 от 27.06.2014 г. по т.д. 3871/13 г., I ТО на ВКС, решение № 84 от 15.08.2016 г. по т.д. 1308/15 г. на II ТО на ВКС, решение № 154 от 31.10.2011 г. по т.д. 977/10 г, II ТО на ВКС, решение № 151 от 12.11..2012 г. по т.д. 1140/11 г, II ТО на ВКС, решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/12 г., II ТО, решение № 171 от 10.10.2013 г. по т.д. 629/12 г, I I ТО на ВКС, решение № 27 от 15.04.2015 г. по т.д. 457/14 г., Второ ТО и решение № 511 от 03.11.2008 г. по н.д. 510/08 г, на I ТО на ВКС, решение № 43 от 16.04.2009 г. по т.д. 648/08 г, Второ ТО на ВКС.

Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул инс“ АД чрез адв. М. Г. оспорва същата. Твърди, че сочените правни въпроси са относими към правилността на съдебното решение. Претендира разноски с молба вх. № 11 547/18.05.2023 г.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в предвидения от закона срок, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС.

За да постанови решението в обжалваната част, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 19 800 лв до 44 000 лв, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, въззивният съд е приел, че между страните е установено наличието на противоправно деяние, извършено от водач на лек автомобил, чиято „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е била застрахована при ответника ЗД „Бул инс“ АД.

Прието е, че противоправността е установена с решение на съда, с което водачът на лекия автомобил В. Р. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. а пр., 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. б, пр. 2 вр. чл.

342, ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2 и вр. чл. 5, ал. 2 т. 1 от ЗДвП и му е 3 наложено административно наказание. Прието е, че решението на съда, за установяване на наказателната отговорност на водача, е задължително за съда, на основание чл. 300 от ГПК и с оглед така посочената задължителна сила е установена противоправността на деянието на водача на автомобила В. М., който на 20.04.2018 г. в района на вилна зона „Зелин“, землището на гр.

Ботевград, Софийска област, на ул. „Акад професор д-р Ас. Златаров“, при управление на лек автомобил бил нарушил правилата за движението по пътищата и бил предизвикал пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост бил блъснал ищцата, която била предприела пресичане на пътно платно зад спрял автобус.

Въззивният съд е възприел заключението на вещите лица, съгласно което водачът на лекия автомобил е реагирал закъснително спрямо момента когато е имал техническа възможност да избегне опасността от сблъсък с пешеходеца.

Пешеходката не била попадала в опасната зона за спиране на лекия автомобил и водачът е имал възможност да предотврати настъпилото ПТП, ако своевременно бил реагирал с аварийно спиране. Взето е предвид, че е изминал разстояние от 20,5 м, при съществуваща опасност, на която водачът не бил реагирал и реакцията била настъпила със закъснение от 1 секунда. Причината за настъпването на произшествието били действията на водача на лекия автомобил, довели до предприето аварийно спиране със закъснение, което от своя страна било се отразило с блъскане на пешеходката. Взето е предвид, че водачът на автомобила не е съобразил, че управлява лек автомобил покрай спрял автобус и при наличие на слизащи пътници и трябвало да очаква такава опасност - пешеходец, пресичащ пътното платно за движение и да съобрази затруднената пътна обстановка, вкл. ограничената видимост, особеностите на МПС и всички фактори, като съобрази скоростта си на движение и да се движи с такава скорост, която му позволява да избегне възникнала опасност.

След като е установено противоправното деяние, въззивният съд е приел, че уврежданията, причинени на пострадалото лице, са в причинна връзка с това деяние. Конкретните увреждания на ищцата, които са установени са: счупване на страничния кондил на дясната голямопищялна кост, което увреждане било причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 5-6 месеца, контузия на главата, изразяваща се в наличието на хематом, в ляво слепоочно, мозъчно сътресение, за което няма сигурни данни, че е протекло с изпадане на пострадалата в 4 безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата и контузия на корема, които увреждания, преценени в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Лекувана била с гипсова имобилизация за около 2,5 месеца. Била настанена за стационарно лечение, първоначално в МБАЛ Ботевград и два пъти в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София.

Непосредствено след катастрофата и се проявили проблеми с психиката, била объркана, не познавала близките си, не можела да се храни. Проходила трудно с проходилка и патерици. Към датата на приключване на устните състезания в първата инстанция имала болки в коляното, поради което прекарвала повече време в дома си и се придвижвала с помощта на бастун. Причината за пасивността й бил страхът от невъзможност да оздравее напълно, вследствие на ограничената подвижност и деформации, които влошават качеството на живот. По време на престоя в лечебните заведения били наблюдавани флуктуации, обърканост и халюцинации, а след изписването било провеждано лечение с психиатър, който изписвал медикаменти за настроението и съня.

Пострадалата била развила тревожно-депресивна реакция, чието изражение били понижено настроение, повишена тревожност, които персистирали и към приключване на устните състезания.

Определено е, че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 22 000 лв.

По отношение на доводите за липса на съпричиняване, изложени във въззивната жалба, въззивният съд е приел, че пострадалата пешеходка е нарушила правилата за движение по пътищата, като е пресякла зад спрелия автобус, на необозначено за пресичане място, при липса на видимост към превозните средства. Едновременно с това е преценена отговорността на водача на лекия автомобил. Прието е, че при преценка действията на пешеходеца, установяване на местоположението на участниците при настъпване на удара и обстоятелството, че пешеходката се е показала зад автобуса, като основната причина за произшествието е забавената реакция на водача на МПС и несъобразената скорост, с която е управлявал автомобила.

Така е обобщен извод, че след намаление на обезщетението за неимуществени вреди от 22 000 лв с 10 % (2 200 лв), следващата се сума, която следва да се присъди е 19 800 лв. Присъдени са допълнително 8 800 лв, над присъдените от първата инстанция 11 000 лв и е потвърдено отхвърлянето 5 на иска за разликата над 19 800 лв.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

С оглед формулираните правни въпроси, настоящият съдебен състав намира следното:

По отношение на всички поставени правни въпроси от 1-4 , включително, настоящият съдебен състав намира, че същите могат да бъдат уточнени и обобщени от съобразно правомощие на касационната инстанция чл. 280, ал.1 от ГПК, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: правния въпрос относно критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, приложим и при определяне на обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

С оглед на така посочения правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че касаторът е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос за критериите, които съдът следва да приложи, за да определи точния паричен еквивалент на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадалото лице от делинквент е включен в предмета на делото, тъй като отговорността на застрахователя е функционална на отговорността на делинквента. Даденото от въззивния съд разрешение на така посочения правен въпрос е в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г. Съгласно разясненията в посоченото Постановление на ВС, за да определи точния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд следва да определи всички специфични факти, които са установени в процеса между страните и се явяват обективно проявление на преживените негативни емоционални и психически състояния на пострадалото лице. При наличие на телесни увреждания, съдът преценява вида на засягането на физическата цялост, преживените болки и страдания, времето на възстановяване, наличието на увреждания с траен характер и тяхното проявление, промяната във физическата цялост, продължителността на болките и страданията, белезите, осакатяванията, както и начина на извършване на деянието, допълнителното влошаване на здравето, причинените загрозявания.