Решение № 229 от 19.09.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 897/2025
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 19.09.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Христина Янева Костадинова - Чолакова
Други актове по делото
- Протокол № 1532 от 15.09.2025 · Христина Янева Костадинова - Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 229 гр. Сливен, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20252230200897 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. П. Т., ЕГН **********, против НП № 250804-002942 от 10.04.2025г., издадено от началник сектор в ОД на МВРСливен, РУ-Сливен, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира, че поради наличие на здравословен проблем жалбоподателят по медицински причини не може да използва обезопасителен колан.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 14.03.2025г. полицейските служители св. Г. П. и св. П. С.
1 изпълнявали служебните си задължения като извършвали контрол по ЗДвП на територията на гр. Сливен. Същите забелязали водач на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СН 0173 ВМ, който се движел по бул. „Цар Симеон“ до „Тойота“, посока север – юг Видели като управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, поради което го спрели за проверка. В хода на проверката установили, че водач на моторното превозно средство е В. П. Т.. В резултат от това на 14.03.2025г. на жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД с бл. № 737084 за това, че на 14.03.2025г. в 08.45 часа, в гр. Сливен, на бул.
„Цар Симеон“ до „Тойота“, посока север – юг, управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СН 0173 ВМ, като водачът не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобилът.
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля С.. На датата на съставянето му актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието отразил, че има възражения, без да посочва какви.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание "глоба" в размер на 50 лв., а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР били отнети общо 10 контролни точки. В НП било посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението. Видно от разписката процесното НП е получено от жалбоподателя на 04.07.2025г. като на 15.07.2025г. в РС-Сливен е депозирана жалба против него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство 2 или да нарушават правата на нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В алинея 2 от същата правна норма са посочени изрично хипотезите при които водачите и пътниците в МПС от посочените в ал. 1 категории могат да не използват обезопасителни колани: 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и 5. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
В настоящото производство от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е наведено възражение, че последният има здравословен проблем и по медицински причини не използва обезопасителен колан, тоест изключение по смисъла на чл. 137а, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
По делото не се пори, че при извършената на 14.03.2025г. проверка жалбоподателят е управлявал лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, а следва да се установи налице ли са били по отношение на жалбоподателя обстоятелствата по смисъла на чл.
137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, с оглед възражението в тази насока. Съгласно установената съдебна практика, за физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т. е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние.
Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. Посоченото обстоятелство може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан.
Процесуалният представител на жалбоподателя е представил по делото медицинско направление/искане за консултация от 08.06.202г., изд. от д-р Вълчева, кардиолог, в което е описана диагнозата на жалбподателя-митрална клапна протеза ХЗСН I-II. Осъществена торакотомия с метална остиосинтеза на гръдния кош. В медицинското направление за изследване в частта „Резултати, заключения и препоръки на специалистите от приемащото здравно заведение“ е вписано следното: „костната остиосинтеза и кожения белег са с повишена чувствителност, което прави носенето на пристягащи 3 средства върху гръдния кош непрепоръчителни“. Съдът намира, че така представения документ няма доказателствено значение по смисъла на чл.
137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като съображенията за това са следните: Документът е издаден през 2020г. и установява здравословното състояние на жалбоподателя, респ. дадената препоръка от преди близо пет години. Освен това в представения документ и към момента на издаването му никъде не е посочено, че за жалбоподателя е противопоказно поставянето на обезопасителен колан, а е посочено, че костната остиосинтеза и кожения белег са с повишена чувствителност, което прави носенето на пристягащи средства върху гръдния кош непрепоръчителни. Следователно по делото не са ангажирани доказателства – медицински документи, издадени от лекарспециалист в съответната област на установените заболявания, в които да има официално удостоверяване, че физическото състояние на жалбоподателя към процесната дата, не позволява същият да управлява моторно превозно средство с поставен обезопасителен колан, което състояние да е обусловено от заболяване и да е релевантно за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП .
Мотивиран от изложеното съдът счита, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на предвиденото от закона за съответното нарушение, като правилно наказващият орган е определил същото на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП , а именно наказание „глоба“ в размер от 50 лв.
По отношение на отнетите контролни точки на водача:
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР за неизпълнение на задължението на водача да използва обезопасителен колан (чл. 183, ал. 4, т. 7 предложение първо от ЗДвП ) на водача се отнемат общо 10 (десет) контролни точки. Отнемането на контролни точки е законосъобразно.
Поради изложеното съдът приема, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на направените разноски в производството, като с оглед изхода на делото претенцията е неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
25-0804002942/10.04.2025г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ – Сливен, с което на В. П. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Сливен, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв. и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5