Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15 от 12.01.2022, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 497/2021
Вид
Определение № 15
Подписан
12.01.2022
Състав
Тодор Илиев Тихолов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.31, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.36 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.41 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.112 · Закон за собствеността
  • чл.14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 60 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. гр. Червен бряг, 12.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20214440100497 по описа за 2021 година

С протоколно определение №288/21.09.2021г. на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съда е спрял производството по делото.

Това определение на съда е било обжалвано пред Административен съд-Плевен, който с определение №1692/20.12.2021г. по КАД№893/‘21г. е отменил определение №288/21.09.2021г. по гр.д.№497/‘21г. на ЧРС и е върнал делото на ЧРС за продължаване на съдопроизводствените действия и ново произнасяне по направеното искане за спиране на производството по делото, при което се съобразят мотивите в определението на Административен съд-Плевен.

В изпълнение на дадените указания следва да се посочи следното:

По отношение соченото като преюдициално гр.д.№485/‘21г. на ЧРС на доклад на същия съдебен състав:

Първоначално по искова молба вх.№2005579/12.03.2020г. пред СРС е било образувано гр.д.

№13965/2020г. След администриране на делото, съдията докладчик с разпореждане от 18.05.2020г. е оставил без движение производството по делото, дал е указания и срокове за изпълнението им. След това с определение от 28.07.2020г., производството по гр.д.

№13965/2020г. на СРС е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на ЧРС. Това определение на състав на СРС е било обжалвано пред СГС, който с определение №264891/16.03.2021г. по ч.гр.д.№181/‘21г. е потвърдил определението на СРС.

Определението на СГС не е било обжалвано и влязло в сила.

След постъпване на делото в ЧРС по вх.№1456/19.04.2021г. е било образувано настоящото дело. Друг състав на ЧРС с определение №161/22.04.2021г. на основание чл.22, ал.2 във връзка с чл.22, ал.1, т.6 от ГПК се е отвел от разглеждане на делото, като след извършване на случаен избор от 23.04.2021г. делото е на доклад на настоящият съдебен състав.

С исковата си молба във връзка с получени отговори МС (приложение №1), АГКК (приложение №2) и МЗХГ (приложение №3) ищецът Н. твърди, че няма имот държавна 1 собственост с площ 121.75дка с означение ***, за което бил получил и удостоверение от областен управител Плевен (приложение №4). Допълва, че въпреки горното за собственик на имот с №*** АГКК определила физическо и юридическо лице с ЕГН/БУЛСТАТ*** (приложение №5).

Ищецът твърди, че изискал справка от МРРБ за физическо лице с ЕГН***, на която получил отговор (приложение №6) и справка от АВ за юридическо лице с БУЛСТАТ***, на която също получил отговор (приложение №7), като с оглед изложеното и приложенията твърди, че има правен интерес от водене на настоящото дело, тъй като правото му на собственост върху 12.00 дка било отречено от АГКК с получения от нея отговор на запитването му (приложение №2) и агенцията записала целия имот с площ от 121.75 дка за държавна собственост без правно основание.

В последствие ищецът пояснява, че ставало въпрос за възстановяване на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, която процедура изисквала подаването на заявление за възстановяване на собствеността пред поземлена комисия, сега ОбСЗ, която според ищеца се произнасяла с ИАА, който подлежал на обжалване пред съд. Допълва, че след като актът на ПК (ОбСЗ) влезел в сила на основание чл.70 и чл.71 от ЗДС, областен управител Плевен издавал АДС, който подлежал на вписване. За яснота на твърденията си, ищеца твърди, че представя документи, съпътствали издаването на АДС№5088/21.12.2010г. (приложение №8) за имот, за който ищеца твърди, че бил държавна собственост и се намирал в землището на гр.Ч.Бряг. Във връзка с този държавен имот ищецът излага доводи, че първо било подадено заявление и била образувана преписка №13668, която била регистрирана по КВС, съгласно указанията на стр.33-36 в ДВ, бр.9/2001г. Допълва, че за това бил съставен протокол от 22.10.1996г. за възстановяване правото на собственост. Сочи, че след това било издадено решение №10Б-Р/16.01.1997г., след което на основание чл.70 и чл.71 от ЗДС областен управител Плевен издал АДС№5088/21.12.2010г., вписан в СВ.

На следващо място Н. твърди, че за имот *** нямало подадено заявление от Държавата и съответно нямало образувана преписка в ПК, което според него било констатирано в приложение №3, като във връзка с това твърди, че АГКК, ОбСЗ-Ч.Бряг и ОДЗ-Плевен си сътрудничили, за да бъде нанесен несъществуващ имот държавна собственост с площ от 121.75дка на кадастралната карта. Сочи, че това било установено по ЗДОИ, след като АГКК представила протокол от 11.11.2015г. (приложение №9). Допълва, че данните, които се отнасят до имоти държавна или общинска собственост трябвало да бъдат предоставени по реда на чл.36 от ЗКИР и те се предоставяли по реда на §6, ал.4 от същия закон от съответните органи, но не и от ОбСЗ. Според Н. ОбСЗ можели да предоставят само ИАА, решения по ЗСПЗЗ за признаване или отказ за признаване право на собственост.

Твърди, че АГКК, ОДЗ и ОбСЗ Червен бряг го ощетили с имот от 12дка, за да бъде предоставена имотна облага за търговец. Твърди, че АГКК, за да заобиколи разпоредбите на ЗКИР /чл.36, пар.6 ал.4 от ПЗР/ приела данни от ОДЗ, а не от Областен управител Плевен, тъй като нямало подадено заявление по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на държавно юридическо лице. Допълва, че АГКК отрича неговото право на собственост пред МС без да има процедура за възстановяване на имот с площ от 121.75дка за землището на 2 гр. Червен бряг, която да е започнала по заявление на държавно юридическо лице. В заключение сочи, че оспорва отговора на АГКК по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като АГКК отричала правото му на собственост. Твърди, че правото му на собственост му е възстановено по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ във връзка с ТР №5/2011г. на ОСГК на ВКС.

Във връзка с това допълва, че представя 3 от общо 7 влезли в сила решения на РС Тетевен /приложение №10/. Сочи, че 7-те решения на РС Тетевен били представени на АГКК, която според него не зачитала тълкувателната практика на ВКС.

Моли съда на основание чл.207 от ГПК да изиска от АГКК да представи документи – ИАА по ЗСПЗЗ издаден от ПК, които са представени от ОбСЗ и ОДЗ Плевен за имот с площ от 121.75дка, цитирани в протокол приложение №9.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви, че не съществува имот държавна собственост означен от АГКК с №*** и нанесен на КК.

Направено е искане на основание чл.192 от ГПК съда да изиска от ОДЗ ПЛЕВЕН да представи регистър на имотите на възстановената собственост по образците, които били представени на стр. 33-36 на ДВ бр.№9/2001г. за имот с площ от 121.75 дка. Направено е искане за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ за образуване на делото, като в тази връзка се представя декларация по чл.83 от ГПК, разпореждане на НОИ и удостоверение за семейно положение.

Представят се писмени доказателства по опис.

С разпореждане №382/23.04.2021г. съдът се е произнесъл по направеното искане, като на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободил ищеца Н. от заплащане на ДТ във връзка с предявения от него иск в настоящото производство. Със същото разпореждане производството по делото е било оставено без движение, като съда е дал указания, срокове за тяхното изпълнение и е предупредил Н. за неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда.

Във връзка с указанията на съда с вх.№1694/5.05.2021г. е постъпило заявление от Н.. Покъсно са постъпили с вх.№2363/17.06.2021г. друго заявление от Н. и с вх.

№2471/23.06.2021г. е последното постъпило от Н. заявление.

С разпореждане №415/11.05.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК е бил изпратен препис от исковата молба с приложенията на ответника.

За разпореждането на съда АГКК е уведомена на 27.05.2021г., като с вх.№2470/23.06.21г. в срок е постъпил писмен отговор с приложения.

В отговора ответника твърди, че подадения срещу Агенцията иск от Н. е процесуално недопустим поради липса на пасивна легитимация от страна на Н., поради което ответника моли съда да бъде оставен без уважение и делото да бъде прекратено. Излагат се доводи, че за да е ответник едно лице по иска, то трябва да отговаря на изискванията за пасивна процесуална легитимация. Допълва се, че съгласно чл.31, ал.2 от ГПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, Държавата се представлява от министъра на държавното развитие и благоустройство. Твърди се, че в тази връзка ответник по това дело и носител на пасивната легитимация следва да бъде единствено Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Допълва се, че процесуалната легитимация 3 като част от правото на иск е процесуална предпоставка за допустимостта на иска и то от кръга на абсолютните, за която съда следи служебно. Освен това се сочи, че ако тя не е налице независимо спрямо коя от страните в производството – в случая ответника, спорът не може да бъде разгледан по същество, защото липсата и съставлява липса на надлежна страна в процеса, което обуславя недопустимост по твърдение на ответника на предявения от Н. иск.

На следващо място се сочи, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като с представените от него документи не се легитимира като собственик на имот с площ от 12дка, представляващ част от имот с идентификатор №*** по КККР на Червен бряг, стар номер 236009. Твърди се от ответника, че Н. не представя документ за собственост – нотариален акт или друг акт по чл.112 от ЗС, подлежащ на вписване. Допълва се още, че с оглед твърденията си ищецът представил за притежаваното право на собственост върху нива от 12 дка в м.“ВОДОЛ“ и нива от 0.2 дка в м.„Деловете“ в АГКК влезли в сила съдебни решения, които се прилагат от ответника и са подробно описани. Сочи се, че с тези съдебни решения са прогласени за нищожни протоколни решения на ПК Червен бряг, решение на ПК Червен бряг, с които на наследниците на Н*** е определено право на обезщетяване за признато, но не възстановено право на собственост върху земеделски земи с обща площ от 12.200 дка. Допълва се още от ответника, че единствения орган в страната, който е оправомощен да възстановява земеделски земи в предвидените способи е ПК, като правото и произтича от разпоредбата на чл. 60 от ППЗСПЗЗ. Допълва се, че решението на съда не е достатъчно за възстановяване на земеделската земя, а само признава права на заявителите, като единствено ПК може да определи начина на възстановяване на собствеността по някои от предвидените способи и най-сетне защото имотът може да бъде недвусмислено индивидуализиран с точно местоположение само от нея. В заключение от ответника се сочи, че кадастъра съгласно чл.2 от ЗКИР е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от същия закон ред. КККР се създава чрез обединяване на данни, които се съдържат в източниците по чл.41 от ЗКИР.

Допълва се, че актовете, с които КККР се създават и поддържат в актуално състояние нямат конститутивно, а само констативно действие. С тях не се създават изменят и прекратяват права. В тази връзка съгласно ЗКИР службите по геодезия, картография и кадастър имат правомощия да поддържат в актуално състояние КККР в съответствие с представените документи за собственост или други вещни права, като споровете за материално право на собственост се решават по общия исков ред пред компетентния съд.

В заключение се моли съда да отхвърли иска на ищеца като недопустим и прекрати производството по делото.

Взето е становище от ответника, че не оспорва представените от ищеца доказателства.

Взето е становище, че ако съда не прекрати делото актовете, цитирани в приложение №9 към исковата молба да се изискат по компетентност от ОбСЗ Червен бряг.

Направено е искане в случаи, че делото не бъде прекратено поради липса на пасивна процесуална легитимация за АГКК и бъде изготвен проект от доклад от страна на съда, при 4 разпределяне на доказателствената тежест между страните в хода на процеса на ответника да се даде възможност да направи доказателствени искания и да посочи доказателства.