Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 13.03.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 74/2024
Вид
Решение № 82
Подписан
13.03.2024
В сила
13.03.2024
Състав
Надежда Найденова Янакиева, Мартин Цветанов Сандулов, Гергана Огнянова Симеонова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 32 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 123 ал. 1 т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 ал. 1 т. 1 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. С., 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Пенка Сп. И.а като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500074 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 88/02.12.2023г. по гр.д. № 173/23 г. на КРС, с което е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление гр. С., ЕИК *********, с адрес гр. С., бул.

„Хаджи Димитър“ № 41 да заплати на А. П. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.З. ул. „Поручик Кисьов“ 5 сумата от 82,83 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпяни от ищеца имуществени вреди увреждане на предна лява гума на лек автомобил марка „Шкода“ модел „Суперб“ с рег. № СТ4627РТ, настъпили на 10.01.2023г. в резултат на преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка при движение по републикански път с номер „7306“ 1км югозападно от село Пъдарево, община Котел, ведно със законната лихва от датата на деликта 10.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД и на ищеца са присъдени разноски по делото в размер на 559 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство.

Въззивникът атакува изцяло решението, като твърди, че то е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Установено е безспорно, че 1 към момента на настъпване на ПТП не е имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „КАСКО“ между пострадалия и застрахователя за автомобил „Шкода Суперб“ № СТ 4627 РТ и не е налице заплащане на застрахователно обезщетение. АПИ е изпратила с имейл отговор на пострадалия, в който го уведомява, че ПТП не е посетено на място от служителите на пътна полиция и не е съставен протокол за ПТП, с който, като официален документ, да се удостовери наличие на дупки на пътното платно в участъка, както и попадането на автомобила в дупка, от което да са причинени повредите. Липсват доказателства за механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между конкретна неравност на пътя и настъпилите щети по автомобила, поради което въззивникът счита, че не може да му се вмени противоправност на поведението и той не следва да носи деликтна отговорност. Твърди, че е необходимо да се установи осъществяването в обективната действителност на всички елементи от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, респективно – на чл. 49 от ЗЗД.

Ищецът следва да осъществи пълно главно доказванеотносно релевантните факти, което не е сторено. Липсва посещение на органите на Пътна полиция, а съдът неправилно е приел като доказателство фактура № ********** от 11.11.22г. за закупуване на 4 броя гуми, както и че тя е за закупени гуми именно за лек автомобил марка Шкода, модел Суперб, собственост на ищеца, още повече, че гумите са закупени преди закупуването на автомобила. По-нататък въззивникът заявява, че изготвената автотехническа експертиза е непълна и неточна, вещото лице не е посетило мястото на настъпване на ПТП, ако такова е имало там. Не е ясно откъде експертът е установил, че мястото на платното в този участък е било несигнализирано и препятствието не е било обезопасено с необходимата маркировка. Въззивникът не приема заключението на вещото лице, че от техническа гледна точка е налице причинно следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизма за възникване на произшествието. Според него не е вярно посоченото, че видимостта към наличната неравност не платното е била по-малка от опасната зона за спиране при 90 км/ч., счита, че не е ясно защо водачът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП и намира, че не може единствената причина за това да е неравност на пътя, а има движение с несъобразена скорост. Въззивникът зявява, че в тази част заключението представлява 2 предположения на вещото лице, които са технически необосновани. Също така твърди, че посоченият в с.з. от експерта механизъм на увреждането – че най-правилната маневра би била спиране, но то било технически невъзможно в конкретния случай - не е основно доказателствено средство и не е достатъчно за провеждането на пълното доказване на факта. Счита, че ищецът е единственият участник в ПТП и само той е описал начина на реализиране на произшествието, но той е заинтересувана от изхода на спора страна. Ответникът правилно се е ограничил до оспорване на твърденията на ищеца без да посочи конкретен механизъм на ПТП, тъй като не е бил на посоченото място, но тежестта на доказването лежи върху ищеца. Следвало е вещото лице като се запознае с твърденията и описанията на последния и оспорването на ответника, да направи пълен анализ и да се произнесе по конкретната ситуация, а не да го стори едностранчиво, както е в изготвеното от него заключение. Съдът неправилно е базирал решението си изцяло на заключението на автотехническата експертиза, без да вземе предвид направените оспорвания от ответника.

С оглед изложеното въззивникът счита, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно и моли въззивния съд да го отмени и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна. Няма заявена претенция за разноски.

Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания – да се извърши следствен експеримент и да се установи точно как е настъпило ПТП и при какви обстоятелства е настъпила щетата на автомобила и за това има ли вина АПИ и да се назначи тройна автотехническа експертиза, за да се установи механизмът на ПТП. Исканията са отхвърлени с мотивирано определение, държано в з.с.з. на 21.02.2024г.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Въззиваемият счита, че доводите на въззивника са несъстоятелни. На първо място възраженията срещу заключенията на експертизата е следвало да се направят пред първоинстанционния съд и да се задават уточняващи въпроси. Вещото лице е заявило, че несигнализираното препятствие на платното за движение е създало 3 опасност и това е установило от данните по делото. Заключило е и че от техническа гледна точка има причинно-следствена връзка между щетите по автомобила и механизма за възникване на произшествието, което не е могло да бъде предотвратено посредством спиране, тъй като видимостта към наличната неравност е била по-малка от опасната зона за спиране при движение с 90 км/ч. Ответната страна е задала допълнителни въпроси в о.с.з., на които експертът е отговорил и е дал категорично становище че е било технически невъзможно ищецът да спре, както и такова относно размера на вредата. Правилно съдът си е послужил с това заключение за да си изясни спора. По отношение на оплакването, че мястото не е посетено от пътна полиция и няма протокол за ПТП, въззиваемият заявява, че правилно съдът е посочил в мотивите си, че задължение за уведомяване на органите на МВР при произшествия с един участник, не е предвидено в приложимите правила по чл. 123 ал. 1 т. 3 от ЗДвП. Така това неуведомяване не е основание за неплащане. По направените доказателствени искания въззиваемата страна възразява те да бъдат уважени, тъй като не касаят събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства.

С оглед изложеното въззиваемият иска да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено като правилно. Няма заявено искане за разноски.

С отговора не са направени нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище, подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи като отмениизцяло атакуваното решение и постанови ново, с което отхвърли иска като неоснователен.

Развива подробни съображения, аналогични с релевираните във въззивната жалба. Претендира разноски за двете инстанции за юрисконултско възнаграждение и платена държавна такас.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмено становище, подадено то процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба и моли 4 въззивния съд да не я уважава и потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция, представя договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея. Също така споделя и правните изводи, до които е стигнал първостепенният съд.

По начало, за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност за непозволено увреждане на ответника, като юридическо лице, следва да се установи едновременното наличие на всички, само обективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, а именно – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена определена работа, като вината на последното се презумира.

Отговорността на ответника като юридическо лице, е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез пораждането й заради действия на други, физически лица, на които е било възложено от отговарящия субект, извършването на определена работа, при и по повод на която са причинени вредите. Така тя има характер на обективна, безвиновна и гаранционно-обезпечителна – субектът й отговаря 5 за виновно поведение на друго лице, без самият той да е носител на вина в юридическия смисъл.

Исковете са предявени срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ гр. С., тъй като мястото на твърдяния деликт е част от републиканската пътна мрежа, която съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗП се управлява от АПИ.

Съгласно чл. 30 ал. 2 от ПСДОРАПИ /във връзка с определението по пар. 1 т.. 14 от ДР на ЗП/ съответното ОПУ е длъжно да: организира дейността по текущия ремонт и по поддържането на републиканските пътища в съответната област; да набира, поддържа и актуализира информация и подробна пътна база с данни за текущото технико-експлоатационно състояние на републиканските пътища на територията на областта, малките пътни съоръжения, пътните принадлежности, крайпътните обслужващи обекти, рекламните съоръжения и пътните имот; да изготвя програми за ремонт на републиканските пътища на територията на областта и ги представя на централната администрация на агенцията; да осъществява надзор на дейността на лицата, на които е възложено да поддържат пътищата. Аналогични задължения са вменени на лицата, стопанисващи пътя и с чл. 167 ал. 1 от ЗДвП.

Претенцията е срещу прекия причинител на вредата, тъй като за увреденото МПС ищецът не е сключил застраховка „каско“.