Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 25.03.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 16/2025
Вид
Решение № 58
Подписан
25.03.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Веселина Топалова, Симона Миланези, Ива Димова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 57 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
  • чл. 93 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Габрово, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20254200500016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 354 от 20.11.2024 г., постановено по гр. д. № 300/2024 г., Севлиевският районен съд е осъдил П. Д. П., гр. Севлиево, да заплати на Р. К.

Р., сумата от 894 лв., представляваща обезщетение за добита дървесина през 2022 г. и 2023 г. от поземлени имоти с идентификатор ** по КК и КР на гр.

Габрово, съответстващо на припадащата му се част в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. - датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 93 от ЗС и е отхвърлен иска за сумата над уважения размер от 894 лв. до пълния предявен размер от 3 320,84 лева.

Осъден е П.Д. П., да заплати на С. Ц. С., сумата от 197 лв., представляваща обезщетение за добита дървесина през 2022 г. и 2023 г. от поземлени имоти с идентификатор ** по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на припадащата му се част в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. - датата на предявяване на иаск до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 93 1 от ЗС, като е отхвърлен иска за сумата над уважения размер от 197 лв. до пълния предявен размер от 1 660,42 лева. Осъден е П.д. П., да заплати на да заплати на Ц. П. Ц. и Г. П. Ц., сумата от 298 лв., представляваща обезщетение за добита дървесина през 2022 г. и 2023 г. от поземлени имоти с идентификатор ** по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на припадащата им се част в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. - датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 93 от ЗС, като е отхвърлен иска за сумата над уважения размер от 298 лв. до пълния предявен размер от 1 106,95 лева. С решението разноските между страните са разпределение по съразмерност.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която са отхвърлени предявените искове е постъпила въззивна жалба от Р. К. Р., С. Ц. С., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц., чрез адв. Н. - Г., в която се твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилно съдът е определил размера на присъденото обезщетение, като от крайната пазарна цена е прихванал разходите по добива на дървесина. Неправилно съдът приема, че това са разходи, свързани с реализирането на добива, като ако не бъдат приспаднати, това ще доведе до неоснователно обогатяване за ищците. От събраните доказателства е установено, че ответникът се е разпоредил с плодовете от общата земя залесена с гора, каквато се явява добитата дървесина, като се е разпоредил изцяло с правата на съсобствениците без основание и същият дължи стойностно възстановяване съобразно дела им. Размерът на заместващата облага в пари, следва да се определи с оглед добросъвестността му, а именно знанието, че се разпореждане с чужда вещ без съгласие на останалите съсобственици. В този случай ответникът дължи действителната стойност на вещта или получената цена по сделката, ако последната е повисока. В хипотезата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, това от което се е възползвал отчуждителят е пазарната цена на вещта към момента на отчуждаването, като разходите за добива на плодовете не е елемент от фактическия състав на чл.

57, ал. 2 от ЗЗД. Цитираното от съда решение на ВКС е нетоносимо към конкретните факти по делото. В тежест на ответника е да установи и кои са присъщите разходи за добива на процесната вещ, респ. които биха могли да бъдат приспаднати поради връзка с добива, предмет на вземането, като такива доказателства не са събрани по делото. Освен това приетото, че 2 съсобствениците следва да участват в разходите по поддържане на вещта е принципно вярно, но тези разходи, по добива на дървесина, не са разходи свързани с поддържане на вещта, а са евентуални разходи във вр. с добива на плодове, които не е било необходимо на всяка цена да бъдат добити- в случая да се изсече гората за да се приемат за необходими за запазването й. Освен изложеното, извършеното прихващане от съда неправилно, тъй като същото не е надлежно заявено от ответника с отговора – по основание и размер.

Оспорва се и приетото по отношение на въззивника С., че същият бил обезщетен с 5 пространствени кубични метра дърва за огрев. Моли се да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат предявените искове изцяло.

В срок е постъпил отговор от ответника, чрез адв. Ж., в който въззивната жалба се оспорва, като неоснователна и се моли, същата да се остави без уважение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Процесуалният представител на ответната страна по жалбата я оспорва.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно и обективно съединени осъдителни искове от С. Ц. С. (1/20 ид.ч.), Р. К. Р.(2/20 ид.ч.), Ц. П.

Ц. и Г. П. Ц. (2/60 ид. части за двамата) против П. Д. П., с които е поискано да се осъди ответника да им заплати, съответно на дела им в съсобствеността, сумата от общо 3 348 лв., представляваща левовата равностойност по пазарни цени на добитата и извозена, от съсобствените им с ответника имоти, дървесина, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното им заплащане.

В исковата молба е изложено, че ищците и ответника са съсобственици на недвижими имоти залесени с гори, подробно описани, като съсобствеността е възникнала на осн. наследяване. Подробно са посочени идеалните части на всеки от ищците в съсобствеността и се твърди, че ответника, без тяхно знание и съгласие, през 2022 г. и през 2023 г. се е разпоредил с дървесината в съсобствените горски имоти, като е упълномощил „Плам 019“ ЕООД да извършва сеч в тях. От справка в ИАГ –дирекция Велико 3

Търново разбрали, че от съсобствените горски имоти, дружеството е извършило сеч и извозило общо 140, 5 куб. метра дървесина, подробно описана по имоти и видове в исковата молба. Излага се, че ищците имат право да получат от ответниците действителната стойност на дървесината или получената цена, ако е по – висока, защото продажбата на дърветата е на неоснователно получена вещ без съгласието на всички съсобственици, поради което ищците претендират реалната пазарна цена на добитата от имотите дървесина за притежаваните от тях идеални части.

Ответникът П. Д. П., чрез процесуалния си представител, оспорва частично предявения иск по размер. Не оспорва, че са съсобственици с ищците в описаните горски имоти. През 2022 г. имал намерение да извърши сеч в наследствените имоти, като се свързал с част от останалите наследници и ги уведомил. При започване на сечта С. С. също разбрал и поискал да получи 5 куб. дърва за неговия дял. Сечта в трите имота била извършена съобразно издадените позволителни за сеч и приключил, съгласно протоколите за освидетелстване на сечищата. Уговорката с фирмата изпълнител била да се приспаднат направените от нея разходи за сечта, след което на наследниците да се изплати остатъчната стойност на добитата дървесина на корен. Той не бил получил парична сума за дървесината, като на част от наследниците било платено. На ищеца С. С., съгласно желанието му, му били предоставена дървесина – 5 пр. куб. м. , а той заплатил разходите за добива й. Изразява становище и признава иска за сумата от общо 1 486, 84 лв. съобразно дела на ищците в съсобствеността, като същата е определена, като от действителната стойност на добитата дървесина са приспаднати разходите за дърводобив, а именно на Р. К. Р. 811 лв., на заплати на С. Ц. С.- 405 лв., на Ц. П. Ц. и Г. П. Ц. - общо 270, 43 лв.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е установено, че ответника е извършили разпоредителни действия в съсобствените с ищците имоти, като с действията си е реализирал добив на дървесина в съсобствените имоти, като същият дължи на останалите съсобственици част от добивите. По отношение на ищеца С. С. съдът е приел, че същият е получил 5 куб. м дърва. Същевременно е приел, че съсобствениците следва да участват със съответния дял и в тежестите на общата вещ, като за такива са приети разходите по добива, по транспорта на дървесина и др., като в случай на присъждане на пазарната стойност на 4 дървесината, неоправдано разходите ще бъдат понесени от ответника. Поради това съдът е приел, че следва да се уважи направеното в отговора материалноправно възражение за прихващане от ответника, в условията на евентуалност, като от стойността на дървесината се приспаднат разходите извършени в процеса по добива й. Като е извършил съответното прихващане, е уважил исковете съответно на дяловете на ищците, като от сумата формирана за ищеца С. е приспадната частта на получените от него дърва.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, приема за установено, че първоинстанционният съд правилно и обективно е установил фактическата обстановка по делото.

Не е спорно по делото, че страните са съсобственици, видно от представените решение № 62 от 07.07.2000 г. на ОСЗГ гр. Севлиево, удостоверение за наследници № 09/01.04.2022 г. на общ. Севлиево, удостоверение за наследници № 09/7/ от 01.04.2022 г. на общ. Севлиево, удостоверение за наследници № 09/3 от 01/04.2022 г. на общ. Севлиево, удостоверение за наследници № 10-00-15 от 24.01.2022 г. ма общ. Б., удостоверение за наследници № 94 ГГ- 127-1 от 15.05.2024 г. на Община Велико Търново, на основание наследствено правоприемство на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор ** по КК и КР на с. Д., общ.

Севлиево, находящо се в местността Р., с площ 25 995 кв.м. с трайно предназначение на територията - Горска и начин на трайно ползване : Друг вид дървопроизводителна гора; ПИ с идентификатор ** по КК и КР на с. Д., общ. Севлиево, находящо се в местността Б., с площ 5 298 кв.м. с трайно предназначение на територията - Горска и начин на трайно ползване : Друг вид дървопроизводителна гора; ПИ с идентификатор ** по КК и КР на с. Д., общ. Севлиево, находящо се в местността С., с площ 5 499 кв.м. с трайно предназначение на територията - Горска и начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора. Не са спорни и квотите на ищците в съсобствеността: Р. К. Р. - 2/20 ид. части, С. Ц. С. -1/20 ид. части, Ц. П. Ц. и Г.

П. Ц. - 2/60 ид. части.

Не е спорно по делото и първоинстанционният съд го е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че ответникът П. П. е упълномощил дружество „Плам 019" ЕООД да извърши сеч в общите 5 наследствени имоти.

Няма спор, че сечта е извършена, като по делото са приложени: позволително за сеч№ 0703063 от 08.01.2023, протокол за освидетелстване на сечище № 0707263, позволително за сеч № 0673543 от 4.07.2022 г., протокол за освидетелстване на сечище № 0663425 от 06.11.2022 г., позволително за сеч № 0705867 от 13.01.2023 г., протокол за освидетелстване на сечище № 0703137 от 02.05.2023 г. , позволително за сеч № 0668120 от 25.05.2022 г., протокол за освидетелстване на сечище № 0656638 от 15.09.2022 г., писмо с изх. рег. № 1949/23.02.2024 г. при РДГ - Велико Търново.

От свидетелските показания на св. Д. Д., син на ответника, се установява, че е била извършена сеч в гората от баща му през 2021 година в землището на село Д.. Сечта била извършена от негов колега, който се занимава с дърводобив. Свидетелят разбрал, че лицето С. Ц. е ходил в две дърводобивни фирми, за да предлага общите гори за сеч. След като разбрал уведомил баща си, защото знаел, че е собственик на тези гори, той се съдил с част от другите наследници и споделил тази информация. Свидетелят разяснил на част от съсобствениците, че сумата варира около 50 лева на пътен кубик до 70-75 лева на пътен кубик. Условието със С. Ц. било да му се закарат дърва, не е говорил за пари, даже му били закарани тези пространствени кубика, като трябвало да заплати само разходите по дърводобива. С. заплатил само разходите за дърводобива. Тези пет пространствени кубика били от гората № 364.9 от Д., на която той също бил съсобственик. Свидетелят и сина му закарали дървата на С.. Предоставили му билети за дървесина и лично там пред тях на тефтера сметнали разходите.