Определение № 563 от 03.06.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 563 гр. Габрово, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20254200500016 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по молба от адв. Н. Й. Н.-Г., като пълномощник на Р. К. Р., С. Ц. С., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц., в която се твърди, че от мотивите на съдебното решение № 58/25.03.2025 г. е видно, че съдът е уважил изцяло сумите претендирани от ищците Р. К. Р., ЕГН **********, Ц. П. Ц., ЕГН **********, и Г. П. Ц. ЕГН **********, като е отхвърлил само претенцията за присъждане на сума по - голяма от присъдената в първа инстанция на ищеца С. Ц. С., ЕГН **********. Посочва, че с въззивната жалба е поискано, с оглед изхода на делото, да им бъдат присъдени разноските, направени в първа и втора съдебна инстанция. Моли да бъде допълнено съдебното решение като ответникът бъде осъден да заплати ищците заплатената държавна такса за второинстанционното производство в размер на 124, 39 лв., като и деловодните разходи сторени в първоинстанционното производство заплатена държавна такса в размер на 146,12 лв. и адв. хонорар в размер на 900 лв. пропорционално на уважените искове за ищците Р. К. Р., Ц. П. Ц. и Г.

П. Ц.. Моли също да бъдат редуцирани и дължимите от страните и присъдени в първоинстанционното решение държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Севлиево, като смята, че по отношение на ищците Р. К. Р., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц. същите са недължими с оглед на факта, че искът им е уважен изцяло с решението постановено от втора инстанция.

Отправя молба да се редуцират присъдените в полза на ответника разноски в първоинстанционното решение, с оглед на факта, че при уважените изцяло искове с решението на втора инстанция, същите не следва да се дължат по отношение на ищците Р. К. Р., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц..

В законния срок не е постъпил отговор от ответната страна на подадената молба по чл.248 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на молителят и данните по делото 1 намира молбата за частично основателна:

С решение № 354 от 20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 300/2024 г., Районен съд – Севлиево е осъдил П. Д. П., с ЕГН ********** да заплати на: Р.

К. Р. сумата от 894 лв.; С. Ц. С., с ЕГН ********** сумата от 197 лв.; на Ц. П.

Ц. и Г. П. Ц., сумата от 298 - обезщетение за добита дървесина през 2022 г. и 2023 г. от поземлени имоти с идентификатор № *************** по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на припадащите им се части в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. - датата на предявяване исковете до окончателно изплащане на сумите, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 93 от ЗС, като са отхвърлени предявените искове в пълните им предявени размери. С решението разноските са разпределени по съразмерност, като е осъден П. Д. П. да заплати на Р. К. Р., С. Ц. С., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц., сумата в размер на 284,11 лв., представляваща разноски за производството. На основание чл. 78, ал.3 ГПК са осъдени Р. К. Р., С. Ц. С., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц. да заплатят на П. Д. П. сумата в размер на 771 лв. разноски в производството. На основание чл. 77 ГПК е осъден П. Д. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево сумата в размер на 22,22 лв. дължима държавна такса. На основание чл. 77 ГПК са осъдени Р. К. Р., С. Ц. С., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц., да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево сумата в размер на 75,17 лв. дължима държавна такса.

С решение № 58/25.03.2025г., постановено по в.гр.д.№ 16/2025 г., Окръжен съд - Габрово е отменил решение № 354 от 20.11.2024 г. постановено по гр. д. № 300/2024 г.от Севлиевския районен съд, в частта в която са отхвърлени предявените осъдителни искове против П. Д. П. от Р. К. Р. за сумата над 894 до 3 320, 84 лв., както и от Г. П. Ц. и Ц. П. Ц. за сумата над 298 до 1 106, 95 лв., като неправилно, вместо което е постановено П. Д. П. да заплати: на Р. К. Р. сумата от още 2 426, 84 лв., а на Ц. П. Ц. и Г. П. Ц. сумата от още 808, 95 лв. - представляваща обезщетение за добита дървесина през 2022 г. и 2023 г. от поземлени имоти с идентификатор № *************** по КК и КР на гр. Габрово, съответстващо на припадащите им се части в съсобствеността, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. - датата на предявяване на исковете до окончателно изплащане на сумите, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 93 от ЗС.

Първоинстанционното решението е потвърдено в останалата му обжалвана част, като правилно и законосъобразно, а в необжалваната му част е влязло в законна сила.

С въззивното решение е осъден П. Д. П. да заплати на Ц. П. Ц. и на Г. П.

Ц. разноски за въззивната инстанция в размер на 900 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

При така установеното съдът намира депозираната молба от адв. Н. за частично основателна.

2

Съдът намира, че искането за присъждане на молителите, на разноски за адв. възнаграждение за първоинстанционното производство следва да се остави без уважение, тъй като видно от събраните доказателства не се установява виззивниците да са заплатили на процесуалния си представител адв. възнаграждение. Такова е заплатено единствено от въззивника С. С., чиято въззивна жалба е отхвърлена.

Съдът намира, че решението, в частта, в която са осъдени въззиваемите Р. К. Р., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц. да заплатят разноски на РС на осн. чл.

77 от ГПК, същото не следва да бъде изменяно. С решение № 67/03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г. на IV ГО на ВКС е дадено разрешение на процесуалноправния въпрос за разликата между дължимостта на такси и разноски за извършването на съдопроизводствени действия, които страната е поискала, от една страна, и отговорността за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото, от друга страна.

Според него, докато отношението между страната и съда във връзка с д ъ л ж и м о с т т а на разноските за производството по делото е процесуалноправно, на власт и подчинение и съдът служебно постановява принудителното събиране на разноските по реда чл. 77 ГПК, вкл. и след приключване на делото, то отговорността за разноските по делото по чл. 78 ГПК е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес. Въз основа на така очертаната разлика между хипотезите на чл. 77 ГПК и чл. 78 ГПК, следва да се приеме, че когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесена, дължима предварително от ищеца държавна такса, при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на спора, събирането й не се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава ищецът, поради което вкл. и когато искът бъде изцяло уважен, таксата не може да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК от ответника. До внасяне на таксата от ищеца тя не се явява направени от страната разноски по см. чл. 78 ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана отговорността за разноски на ответника.

3

Следва да се уважи искането и да се допускане изменение на решението в частта за разноските, като същото се допълни и се отмени първоинстанционното решение в частта, в която са осъдени Р. К. Р., а Ц. П. Ц. и Г. П. Ц. да заплатя разноски на ответника за сумата над присъдените 240 лв., които са дължими от въззивинка С. до присъдените на ответника разноски в размер на 771 лв. или за сумата от 531 лв.

Следва да измени решението, като същото се допълни и се осъди П.

П. съразмерно на уважените искове да заплати разноски на въззивниците Р. К.

Р., Ц. П. Ц. и Г. П. Ц. за държавна такса, за въззивното производство в размер на 85, 46 лв., както и да им се доприсъдят още 62 лв. разноски за държавна такса за първоинстанционното производство.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 58/25.03.2025г. по в.гр.д.№ 16/2025 г., постановено по в.гр.д.№ 16/2025 г. Окръжен съд - Габрово в ЧАСТТА за разноските, имащо характер на определение, на осн. чл.248 ГПК, като ДОПЪЛВА същото, както следва:

ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево, ***************** ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр.

Бургас, ***************, Ц. П. Ц., ЕГН **********, и Г. П. Ц. ЕГН **********, двата с адрес: гр. Велико Търново, *************, сумата от 85,64 лв. - разноски във въззивното производство за заплатена държавна такса и още 62 лв. разноски за държавна такса за първоинстанционното производство.

ОТМЕНЯ решение № 354 от 20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 300/2024 г., Районен съд – Севлиево, в частта, в която са осъдени Р. К. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***************, Ц. П. Ц., ЕГН **********, и Г. П. Ц. ЕГН **********, двата с адрес: гр. Велико Търново, *************, да заплатят на П. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево, ************** разноски за първоинстанционното производство в размер на 531 лв.

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на решението в останалата й част- за присъждане на адв. възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 900 лв., разноски за държавната такса за въззивното за сумата над 85,64 лв. до претендираните 124, 29 лв. и разноски за първоинстанционното производство за сумата над 62 лв. до претендираните 146, 12 лв., както и за изменение на в частта на разноските, за които са осъдени молителите на осн. чл. 77 от ГПК от РС4 Севлиево, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5