Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22870 от 22.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54600/2025
Вид
Определение № 22870
Подписан
22.06.2026
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22870 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110154600 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С молба с Вх************************** г. И. В. К., чрез процесуалния си представител адв. Й. С. Л.-П. иска изменение на решението в частта за разноските, като съдът присъди такива за уважените искови претенции в размер на 230,08 евро, сторени за държавна такса и адвокатски хонорар.

Препис от молбата е изпратен на ответника- „СК“ ООД, като в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се поддържа становището, че е налице злоупотреба с право.

Съдът намира исканията на молителя за неоснователни. Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.

Производството е образувано по искова молба на И. В. К., ЕГН: **********, с адрес:

********************* чрез адв. Й. С. Л.-П., срещу „СК” ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление ********************, представлявано от **************, с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 390 лева/199.40 евро/, от които 66,43 лева – възнаградителна лихва, 323,57 лева – неустойка , представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ******************* г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/********************** г./ до окончателното й изплащане.

В мотивите на съдебния акт е посочено, че въпреки уважаването на исковете на ищцата не следват разноски.

Отговорността за разноски е изградена върху идеята за санкциониране за неоснователното предизвикване на делото. /Определение № 527 от 13.10.2011 г. по ч. пр. д.

№ 422 / 2011 г. на Върховен касационен съд/. Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски, т.е. необходимо е наличието на причинна връзка, между процесуално поведение на едната страна и понесените разноски от другата- арг. чл. 78, ал. 2 1

ГПК /Определение № 31 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 3608 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/.

За прогласяване недействителността на договора за кредит е водено предходно производство/ гр.д. №************г. по описа на Софийски Районен съд/. Нищо не е препятствало ищеца да претендира връщане на недължимо платените суми и в предходно воденото съдебно производство. Ищецът като кредитополучател е страна по договора за кредит и получава екземпляр от същия, респективно като платец на задълженията по него, същият разполага и с документи за плащането – платежно нареждане, разписка или др., т.е. следва да знае каква сума е (над)платена на кредитора. Дори да не пази тези документи, същият може да предяви осъдителния иск в минимален размер от 1лв. и в хода на процеса да го увеличи. Тоест, налице са процесуални способи, чрез които ищецът да е могъл още в предходния процес в съответствие с изискванията на ГПК да заяви претенцията си.

Действително с оглед диспозитивното начало той може да стори това и с настоящата искова претенция. За същата обаче не му се следват разноски. В процесния случай воденето на две отделни производства съдът намира, че има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника. Липсват и данни ищецът извънсъдебно да е предявил претенцията си за връщане на недължимо платените суми. Съдът следва да осъществява контрол за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл.3 ГПК, да откаже защитата им.

В допълнение съдът намира, че подобна форма на разделяне на исковите претенции/ подобно на разделянето на множество частични искове/ въз основа на едни и същи правопорждащи юридически факти не преследва легитимен интерес, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК и има за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника. ВКС многократно е приел, че разделянето на едно вземане на множество малки суми с цел кумулирането на такси и разноски по всяко едно вземане сочи на явна злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК/ Решение №325 от 29.12.2014г., гр.д. №4263/2014г., ВКС, ІV Г.О., Решение №140 от 30.06.2015г., гр.д. №1066/2015г., ВКС, ІІІ Г.О.; Решение №7 от 20.06.2016г., гр.д. №5209/2015г., ВКС, ІV Г.О, Решение № 50044/04.07.2023 г. по т.д. № 71/2022 г. на ВКС, I Т.О./ Цитираната практика касае изпълнителния процес, но нормата на чл. 3 ГПК е обща за целия граждански процес, поради което следва да намери приложение.

Съдът следва да осъществява контрол за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при очевидното им превратно упражняване в нарушение на чл.3 ГПК, да откаже защитата им.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх************************** г. от И. В. К., 2 чрез процесуалния си представител адв. Й. С. Л.-П. за изменение на Решение № ****************** г. по гр.д. №54600/2025 г. на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3