Решение № 10475 от 01.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48683/2025
- Вид
- Решение № 10475
- Подписан
- 01.06.2026
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 177776 от 19.11.2025 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Определение № 5612 от 09.02.2026 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Разпореждане № 40287 от 30.03.2026 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Определение № 12571 от 30.03.2026 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 10475 гр. София, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря СС В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110148683 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
П. Г. К. е предявил срещу Д. М. Б. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да се признае за установено, че ответникът дължи сумата в размер на 2000 лева по сключен между страните неформален договор за заем от 24.07.2025 г., със срок на издължаване до 03.08.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № 1619/2025 г. на РС - Р..
Ищецът твърди, че по силата на неформален договор за заем, сключен с ответницата, на 24.07.2025 г. чрез „И..“ АД е предоставил на същата сума в размер на 2000 лева, като страните се договорили да бъде върната в срок до 03.08.2025 г. Излага, че след изтичане на уговорения срок за изпълнение, ответницата отказала да върне предоставената заемна сума, с оглед на което ищецът образувал заповедно производство, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № 1619/2025 г. на РС - Р.. С оглед на изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В подаденото в хода на заповедното производство възражение навежда довод, че липсва уговорен срок за връщане на сумата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти: сключен между страните неформален договор за заем от 24.07.2025 г., по силата на който на ответницата е предоставена сумата в размер на 2000 лв., а за ответницата е възникнало задължение за връщането й в срока, уговорен между страните, както и настъпила изискуемост на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От фактическа страна:
По делото е приета разписка от 24.07.2025 г. (л. 8), издадена от „И..“ АД за платежна 1 услуга изпращане на пари в брой от ищеца П. К. Г. на ответника Д. М. Б. за сума в размер на 1016, 09 евро с левова равностойност 1987, 30 лв., като е посочена обща сума в размер на 1022, 58 евро с левова равностойност 2000 лв., в която е включена такса за превода в размер на 6, 49 евро с левова равностойност 12, 70 лв. Като основание за превода е посочено „паричен превод“.
От приложената на л. 62 по делото разписка се установява, че ответницата е получила наредената от ищеца сума в размер на 1016, 09 евро с левова равностойност 1987, 30 лв. от „И..“ АД на 24.07.2025 г.
От правна страна:
На първо място, следва да се посочи, че договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен с предаване на заемната сума на заемателя. От приетите по делото писмени доказателства се установи, че на 24.07.2025 г. ответницата е получила наредената от ищеца сума в размер на 1016, 09 евро с левова равностойност 1987, 30 лв., като по делото не се твърди и не се установява сумата да е била получена на някакво друго основание, различно от твърдяното от ищеца, а именно договор за заем. С подаденото в хода на заповедното производство възражение ответницата е възразила единствено, че липсва уговорен срок за връщане на сумата. Ето защо, съдът приема, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че между страните на 24.07.2025 г. е бил сключен реален договор за заем за сумата от 1016, 09 евро с левова равностойност 1987, 30 лв.
Удържаната от „И..“ АД такса за превода в размер на 12, 70 лв. не следва да се счита като предмет на договора за заем, защото тя не е била получена от ответника, а е останала при дружеството, поради което няма как за ответницата да възникне задължение да върне тази такса на ищеца на основание сключения договор за заем. Главницата по договора за заем е единствено получената от ищцата сума в размер на 1016, 09 евро с левова равностойност 1987, 30 лв.
По отношение срока за връщане на заетата сума съдът намира, че при липсата на уговорен срок за връщане на сумата, каквато е именно настоящата хипотеза, приложение следва да намери чл. 240, ал. 4 ЗЗД, която предвижда, че ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Съгласно константната съдебна практика, обективирана в Определение № 177 от 20.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 1722/2019 г., I т. о. и Решение № 61 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 153/2009 г., III г. о., връчването на исковата молба на ответника представлява покана за плащане. В разглеждания случай ответницата лично е получила препис от исковата молба и приложенията към нея на 03.12.2025 г., поради което на 04.01.2026 г. вземането е станало изискуемо и това обстоятелство следва да бъде зачетено по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Липсват доказателства за връщане на заетата сума, поради което и с оглед изложеното погоре искът следва да бъде уважен за сумата от 1016, 09 евро с левова равностойност 1987, 30 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1022, 58 евро с левова равностойност 2000 лв.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №.../2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е представил един общ списък за разноски, в който сумите не са разделени поотделно за всяко от двете производства. Претендира държавна такса в размер на 20, 45 евро, която се отнася за исковото производство. Претендира и общо адвокатско възнаграждение в размер на 750 евро, като е представил разписка от 11.05.2026 г.
Същевременно, по делото са приложени договор за правна защита и съдействие от 17.08.2025 г. (л. 11), който е приложен и в заповедното производство, и съгласно който ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 306, 77 евро с равностойност 600 лв., и втори договор за правна защита и съдействие от 08.09.2025 г. (л. 26) за исковото производство, съгласно който ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 306, 77 евро с равностойност 600 лв. Съдът намира, че именно посочените в последните два договора суми от по 306, 77 евро следва да бъдат взети предвид при разпределянето на разноските, тъй като по делото липсва договор за правна защита и съдействие, с който страните да са уговорили адвокатско възнаграждение в размер 2 на общо 750 евро.
Съразмерно с уважената част от иска и с оглед диспозитивното начало, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на 304, 82 евро и разноски за исковото производство в размер на 325, 14 евро.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, че Д. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл..., ввх.. ет. 2, ап.., дължи на П. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Л..“, кв. „Ф..“, ул. „Б..“ №..., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1016, 09 евро с левова равностойност 1987, 30 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 16.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща главница по сключен между страните неформален договор за заем от 24.07.2025 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д. № 1619/2025 г. на РС – Р., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1016, 09 евро с левова равностойност 1987, 30 лв. до пълния предявен размер от 1022, 58 евро с левова равностойност 2000 лв.
ОСЪЖДА Д. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл..., ввх.. ет. 2, ап.., да заплати на П. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Л..“, кв. „Ф..“, ул. „Б..“ №..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 304, 82 евро и разноски за исковото производство в размер на 325, 14 евро.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3