Решение № 35 от 05.03.2026, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 356/2025
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 05.03.2026
- В сила
- 17.04.2026
- Състав
- АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ
Други актове по делото
- Протокол № 65 от 10.02.2026 · АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ
- Протокол № 112 от 25.02.2026 · АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Девня, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200356 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Д. И. Д., ЕГН: **********, срещу НП № 27 / 29. 09. 2025 г. на Кмет Община – Девня. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 13, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на Община Девня и на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на Община Девня е наложено административно наказание Глоба в размер на 511. 29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично.
Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се 1 явява лично, представлява се от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи, че същото е законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :
На 15. 08. 2025 г. в гр. Д., обл. В., кв. П., в непосредствена близост до ул.
Р., неизвестно лице преустановил движение на моторно превозно средство Т. – Р. *, с ДК№ В **** ТМ, собственост на възз. Д. И. Д., като изхвърлил отпадъци на нерегламентирано за това място.
На 29. 08. 2025 г. свид. М. И. Г., свид. Н. С. К. – служители при Община – Девня, се запознали със снимков материал, от който било видимо изхвърлянето на отпадъците от непознато за тях лице, както и с писмена справка, съгласно която собственик на моторното превозно средство бил възз.
Д. И. Д.. Съставен бил Констативен протокол от 29. 08. 2025 г., с предложение да се състави АУАН на собственика на моторното превозно средство за нарушаване разпоредбата на чл. 13, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на Община Девня.
Още на същата дата, а именно 29. 08. 2025 г., без да се уведоми лицето, чиято отговорност ще бъде ангажирана, за да може да присъства, бил съставен АУАН, който впоследствие чрез кметството по местоживеене на въззивника му бил връчен, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не били депозирани писмени възражения. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
С оглед задълженията за цялостна проверка за законосъобразност, съдът намира, че в рамките на административно - наказателното производството са допуснати съществени нарушения на процедурните правила.
Субект на нарушението е физическо лице, в частност Д. И. Д., като към момента на изготвяне на Констативен протокол и преди съставянето на АУАН, и двата на една и съща дата, а именно 29. 08. 2025 г., бил с известни на актосъставителя имена и адрес. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е императивна и изисква съставянето на АУАН да се извърши в присъствието на нарушителя, доколкото целта е да се запознае лицето с възведеното му обвинение. Безспорно е установено, че АУАН е съставен на 29. 08. 2025 г.
/както е отразено и в него/, но не са налице данни /покана/ за това процесуално действие да е уведомен въззивника, на когото ще се повдига административно - наказателно обвинение. В настоящият случай не може да намери и приложение разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН поради това, че въззивникът е с известен адрес – гр. В., ж. к. В. В., бл. *, вх. *, ет. *, ап. ** /посочен в самия АУАН, както и в изготвения непосредствено преди това констативен протокол/, още повече, че водената кореспонденция при тези данни е била успешна /видно от разписки за връчване на АУАН и НП/. Не следва да убягва от вниманието на съда, че по делото са налице доказателства за кореспонденция с въззивника, но не преди, а едва след съставянето на АУАН, което е също индиция за липсата на желание същия да се уведоми за това действие. Допуснатото нарушение е ограничило правото на защита на въззивника, изразяващо се в невъзможност да се запознае с обвинението, респективно да упражни правото си да депозира обяснения или възражения, изрично визирани в разпоредбата на чл. 42, т. 8 от ЗАНН.
Както бе посочено по – горе, с АУАН се поставя началото на административно - наказателното производство и с него се повдига и предявява административно - наказателно обвинение. Прави впечатление, че АУАН не съдържа ЕГН на определеното като нарушител лице, така както изисква разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В този смисъл ако лицето 3 беше поканено да присъства при съставянето на АУАН, нямаше да има пречка това изискване на закона да бъде спазено. Трябва да бъде отбелязано, че същото нарушение, а именно липса на ЕГН се наблюдава и в издаденото НП, респективно по този начин е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, разпоредба която също е императивна. Законодателят изрично е посочил в чл. 42 и чл. 57 и двата от ЗАНН какви реквизити трябва да съдържат съответно АУАН и НП, в частност изрично е конкретизирал, че същите следва да съдържат ЕГН, респективно всяко отклонение от това не е допустимо.
Констатираните в този смисъл нарушения са съществени и не могат да бъдат преодоляни по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като визираните нередовности на АУАН и НП са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, до ограничаване на възможността му да се защити по повдигнатото му административно - наказателно обвинение, както и безпротиворечивото му идентифициране. Същите обуславят нередовност от формална страна на атакуваното НП, явяват се абсолютно и достатъчно основание за неговата отмяна, но за пълнота следва да бъде добавено и следното:
Безспорно въззивникът е собственик на моторно превозно средство Т. – Р. *, с ДК№ В **** ТМ, но не се събраха доказателства, че на 15. 08. 2025 г. в гр. Д., обл. В., кв. П., в непосредствена близост до ул. Р., той е изхвърлил отпадъци на нерегламентирано за това място. Актосъставителят е приел този факт за установен въз основа на прегледани от него снимки, където видял неизвестно за него лице от мъжки пол да изхвърля отпадъци, както и справка относно собственост на моторното превозно средство, което обаче по никакъв начин не може да обоснове категоричен и безпротиворечив извод относно авторство, респективно заключението в тази насока не е подкрепено с доказателства. Ноторно известно е, че ангажирането на административно – наказателната отговорност изисква категорично и безпротиворечиво доказване на извършеното нарушение, каквато безспорност в конкретния случай липсва.
Тежестта на доказване в административно - наказателното производство лежи върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, последният се основава на констатациите в АУАН и същите в рамките на 4 производството по налагане на административни наказания приема за верни до доказване на противното. Това не е така в съдебното производство, доколкото тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не се приемат като такива, а и не могат да имат предварително определена сила. Съдът не може да приеме, че е доказано деянието, за което е ангажирана отговорността на въззивника.
Показанията на актосъставителя и свидетеля са лаконични и не конкретизират изпълнителното деяние относно авторство, респективно конкретно определен субект. Такива и доказателства по делото не бяха представени от въззиваемата страна с оглед тежестта на доказване. Съдът положи усилия с оглед служебното начало допускайки за разпит в качеството на свидетели първоначално актосъставителя, а впоследствие и лицето, присъствало при изготвянето на Констативния протокол и съставянето на АУАН, но и това не доведе до изясняване на този въпрос. Поради липса на факти, съдът се лишава от възможността да прецени дори основните предпоставки за налагане на наказание. Все в този смисъл следва да се уточни, че административно – наказателната отговорност е лична. Останаха недоказани и обстоятелствата поради които наказващият орган е приел за установено, че именно въззивника е извършил вмененото му. Доколкото не се събраха доказателства за авторството, съдът не може да приеме съображенията на административно – наказващия орган, че конкретното нарушение е извършено от въззивника. В обобщение на горното, съдът счита, че в хода на цялото производство не са събрани доказателства, които по категоричен и безспорен начин да установят твърдяното в НП.
С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 27 / 29. 09. 2025 г. на Кмет Община – Девня, с който на Д. И. Д., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 13, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на Община Девня и на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от 5
Наредба за управление на отпадъците на Община Девня е наложено административно наказание Глоба в размер на 511. 29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6