Решение № 886 от 12.08.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 932/2026
- Вид
- Решение № 886
- Подписан
- 12.08.2026
- В сила
- 12.08.2026
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Други актове по делото
- Определение № 2419 от 18.05.2026 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
- Протокол № 1050 от 08.07.2026 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 886 гр. Варна, 12.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20263100500932 по описа за 2026 година
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба вх. №18958/09.03.2026г. по описа на ВРС на ответника К. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес в град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат Х. П., ПАК, против решение №411/06.02.2026г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д. №5290/2025г. по описа на ВРС .
С обжалваното решение съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът К. Ж. Ж., ЕГН **********, дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище в град София, следните суми: 245,14 евро, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ************, инсталация 4000014407, аб.№ 198874, за периода от 01.07.2021 г. до 01.01.2022 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението - 18.07.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията; 55,98 (петдесет и пет евро и деветдесет и осем евроцента) евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2022 г. до 11.07.2024 г.; 4,39 (четири евро и тридесет и девет евроцента) евро, представляваща дължима стойност за 1 дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 31.01.2022 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението - 18.07.2024 г. до окончателното изплащане на задълженията; 1,01 (едно евро и един евроцент) евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 11.07.2024 г.; за които суми по ч.гр.д. № 43904/2024 г. на Софийски районен съд е била издадена заповед за изпълнение № 25968/19.08.2024 г. по чл.410 от ГПК, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ответникът е бил осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски, в т.ч. 38,27 евро - в заповедното и 471,94 евро – в исковото производство.
Основното оплакване във въззивната жалба е за недопустимост на обжалваното решение обосновано с доводи и твърдения, че в случая липсва идентичност между вземанията, посочени в издадената заповед за изпълнение, и тези, заявени за съдебно установяване в производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК. В условие на евентуалност решението се оспорва като неправилно и необосновано като се твърди, че по делото не са били представени документи, от които да се установява как е формирано твърдяното задължение, респ. че посоченото количество топлинна енергия е доставено в имота и е потребено, съответно за ответника - потребител е възникнало задължение за плащане. Оспорва се и изискуемостта на лихвите за забава като се твърди, че ответникът не е получавал покана за изпълнение, нито са изпълнени изискванията, предвидени в общите условия. Поддържа се и въведеното в първоинстанционното производство възражение за погасяване по давност на претендираните вземания с изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111 от ЗЗД. Иска се от въззивния съд да обезсили обжалваното решение, а в условие на евентуалност – да го отмени и да постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.
В хода на осъществената размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна - ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Д.К., е подал писмен отговор вх. №31086/20.04.2026г., в който бланкетно и лаконично изразява становище 2 за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски за въззивното производство.
Страните не са взели участие в съдебното заседание чрез законен или упълномощен представител. С писмена молба пълномощникът на въззивника адвокат Х. П., ПАК, е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания. Към молбата е приложен списъкът по чл.80 ГПК на претендираните разноски.
Постъпила е молба и от въззиваемото дружество чрез процесуалния му представител юрисконсулт Надежда Панкова, в която се аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба с искане обжалваното първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, и след като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 , със седалище град София – кредитор в заповедното производство по ч.гр.д. № 43904/2024 г. на СРС претендира плащане от потребителя – длъжник К. Ж. Ж., ЕГН **********, дължимата цена за доставена и потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ******************, за периода от 01.07.2021 до 01.01.2022 год., вкл., в общ размер на 479,46 лева, и дължимото възнаграждение за извършена услуга за дялово разпределение във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за посочения адрес за периода от 01.07.2021 до 31.01.2022 год. в размер на 8,58 лева. Сумите се претендират ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на задълженията - 15.09.2021 г., до окончателното плащане, чийто размери до дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.07.2024 г.) се заявяват в размери съответно 110,16 лева и 2,58 лева. Претендира се присъждане и на сторените разноски за производството по делото (в т.ч. и за заповедно производство).
С решението си по същество на спора първоинстанционният съд е приел, че претенциите за главниците за доставена топлинна енергия и дялово разпределение са основателни и ги е уважил изцяло. На база собствени 3 изчисления при съобразяване на разпоредбите на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и чл. 33 от Общите условия, е уважил частично и акцесорните искове за дължимите обезщетения за забава за предхождащ инициирането на заповедното производство период.
Решението на районния съд е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до съда искане спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение.
Възражението на ответника, поддържано и във въззивното производство с подадената въззивна жалба, за недопустимост на иска поради разминаване в адреса на топлоснабдения имот, посочен в заповедта за изпълнение, с този, за който се отнася претенцията, е неоснователно. Отклонението, основано на фактическа грешка, не е основание за съда, позовавайки се на формални несъответствия, да изостави приложението на закона. Съдът следва да напусне формалностите и да проникне в същината на спора, което съгласно практиката на ЕСПЧ по чл.6,ал.1 ЕКПЧ е основата на заложения принцип за същността на правосъдието (в този смисъл Решение на ЕСПЧ (Голямата Камара) от 20.03.2009, дело Gorou v. Greece (App. no. 12686/03), §29; Решение на ЕСПЧ (Голямата Камара) от 03.04.2012, дело Boulois v. Luxembourg (Application no. 37575/04), §92). Ето защо в този контекст фактическото несъответствие следва да се отстрани по пътя на тълкуването на правата и задълженията на страните в основанието по конкретния спор.
В случая е безспорно, че топлоснабдения имот, за който се претендиран неплатените задължения, е надлежно и правилно посочен в заявлението по чл.410 ГПК. В самата издадена заповед за изпълнение, макар административният адрес на имота да е сгрешен, инсталационния и абонатен номер са посочени правилно, което за нуждата на индивидуализацията на вземанията на кредитора се приема за достатъчно. Съгласно приложимите Общия условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиенти в град София (ОУ), въз основа на предоставените от клиентите документи, съдържащи различни изискуеми данни, след които и адрес на обслужвания имот, продавачът открива и води партида с абонатен номер за всеки имот и потребителски номер за клиента. В този смисъл номерата за водената партида на клиента могат да се приемат за достатъчни за идентификацията на потребителя и топлоснабдения имот, за който се водят задълженията.
Предвид гореизложеното обосновано следва да се приеме, че в случая са 4 налице всички процесуални предпоставки, в това число и особените такива, и липсват процесуални пречки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че до 03.02.2022 год. ответникът К. Ж. Ж., ЕГН **********, е бил собственик на топлоснабдяван имот - ап. 32 в сграда – етажна собственост, находяща се в ************************** като със заявление - декларация от 19.07.2021 г. същият е заявил искане за промяна на партидата за топлоснабдения имот, инсталация 4000014407. Видно от представеното споразумение от 03.02.2022г., при продажбата на имота (Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 25, том I, рег. № 1027, дело № 23 от 03.02.2022 г.) ответникът е признал, че всички задължения към „Топлофикация- София“ АД за консумирана топлинна енергия (отопление на ТЕЦ и подгряване на топла вода), до датата 03.02.2022г., включително всички изравнителни сметки до този момент са в негово задължение и ще бъдат заплатени от него, като занапред купувачът ще открие на свое име нови партиди за задълженията.
Следователно за процесния период ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за имота.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че непогасените задължения за топлоснабдяване в процесния имот за процесния период от 01.07.2021 до 31.01.2022 год. са в общ размер на 479,46 лева (с ДДС), като за отчетеното потребление за отопление (1.570069 МВтч) и за подгряване на вода (2.535186 МВтч) установената с решение на КЕВР цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода е приложена коректно.
Експертизата установява, че от страна на потребителя не са извършвани плащания относно процесния период, в т.ч. и по издадената фактура №1019374810/31.07.2022 г., с която е фактурирано измереното количество топлинна енергия. Падежът на задължението по фактурата е 14.09.2022г. като начислената законна лихва за забава върху непогасената главница от 479,46 лева е в размер на 109,49 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебнотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че начисляваната на абонатите топлинна енергия в процесната сграда е отчитана правилно. Дяловото разпределение на топлоенергията за отопление в етажната собственост е извършено коректно. Спазени са изискванията за метрологичен контрол на средствата за търговско измерване. Цените на топлоенергията съответстват на пределните цени, определени от КЕВР. За абонатен № 198874/ инст. № 4000014407 изравнителните сметки са изготвяни за отчетен период от 01.07.2021 г. до 31.01.2022 г. Отчетена е консумация по компоненти за потребление на ТЕ за отопление, БГВ и СИ, като в таблица Приложение 2, ТЕ за сградната инсталация е отразена като 0,000000. От формуляра за отчет от 08.06.2022 г. - Приложение № 6, предоставен от фирма „Далсия“ ООД, е видно, че в процесния имот има налични отоплителни уреди:
Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ba5bc86-8333-47b8-b288-22f24d92b7d5