Решение № 334 от 12.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 850/2024
- Вид
- Решение № 334
- Подписан
- 12.06.2025
- Състав
- Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев
Други актове по делото
- Решение № 493 от 29.09.2025 · Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 177 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал.9 · Закон за енергетиката
- чл. 162 · Закон за енергетиката
- чл.133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл.134, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 334 гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла Станимирова
Членове:
Рени Ковачка
Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000850 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 275907/17.07.2024год. на „ Ритъм-4-ТБ“ ООД срещу Решение № 260377/21.06.2024год.,постановено по гр.д.№ 15876/2019год. по описа на СГС, с което са отхвърлени предявените от „ Ритъм-4-ТБ“ ООД при условията на чл.134, ал.1 от ЗЗД срещу Национална електрическа компания „ ЕАД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на „ Видахим „АД на сумата от 12 287 248.83лева, частичен иск от сумата от 17 694 600лева , представляваща обезщетение за имуществена вреда –пропусната полза от неизкупена от ответника електроенергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия за периода от 01.07.2015год.-30.06.2016год. по цена, определена от КЕВР с решение № Ц10/01.07.2017год. и на сумата от 21 044 491.33лева, частичен иск от 30 305 714.60лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза от продажбата на непроизведени пневматични гуми.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Твърди се, че ищецът е успял да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, въпреки което исковете били отхвърлени с мотиви в декларативен стил.
Било доказано , че през процесния период 01.07.2015год. до 30.06.2016год. „ Видахим „ АД е търпяло вреди в резултат на виновно , противоправно поведение на НЕК, че вредите под формата на пропуснати ползи са доказани и че е налице причинна връзка между поведението на НЕК и причинените вреди на „ Видахим“ АД. Изготвената комплексна експертиза установявала ,че претърпените вреди се дължали единствено и само в резултат на деликта, осъществен от НЕК, обективиран в отказа му,съдържащ се в Писмо изх.№ 91-110-57/ 08.08.2017год. Като необоснован се сочи извода на първоинстанционния съд , че вредите от пропуска за реализиране на допълнителен доход би могло да се търси от КЕВР, чието решение е причина да се изкупи по преференциални цени по-малко количество електрическа енергия. Тъй като задължението за изкупуване на електрическа енергия по чл. 162 от ЗЕ /в редакция към процесния период / е на 1
НЕК, то той дължи обезщетяване на вредите , произтекли от неизпълнението на това задължение.
НЕК е следвало да се съобрази с приетото Решение № Ц-10 и да изпълни задължението си по чл.162 от ЗЕ, което то своеволно и незаконно не бил изпълнил и поради това е действало недобросъвестно и виновно. Поддържа се , че НЕК е следвало , след влизане в сила на Решение № Ц-10 от 01.06.-2017год. на КЕВР да изкупи по –високата квота със 140 000МВтч електроенергия и изводът за противното , направен в обжалваното решение , бил неправилен и необоснован.
Неправилен бил и извода на съда , че произтичащото задължение за НЕК по чл.162 от ЗЕ е да „ сключи договор за изкупуване „ на ел.енергия , а да изкупи произведената от ВЕКП електроенергия ,което задължение за изкупуване се следвало директно от закона , без да е необходимо сключване на договор. Сочи се като неправилен и извода на съда , че „ Видахим“ „ не било произвело в процесния период по-високата квота“, който бил направен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Те сочили на извод, че „ Видахим“ АД е можело да произведе въпросната по-висока квота електрическа енергия но за целта му е било необходимо активното съдействие на НЕК, което се изразявало в регистриране на графици за производство съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия и ММS система на ЕСО. Тоест, без насрещното поведение на НЕК задължението на „ Видахим“ АД не можело да се изпълни, в случая - производство на ВЕКП електроенергия, а оттам- и продажбата / изкупуването й от НЕК.
Неправилен се сочи и извода на съда ,че вредата на „ Видахим“ АД била хипотетична, а не реална, поради което не подлежала на обезщетяване. Наличието на реална вреда за „ Видахим“ АД се установявало от изготвената по делото експертиза и тя била в причинно следствена връзка с поведението на НЕК. Единствената причина за тяхното настъпване бил отказа на НЕК да изпълни както задълженията си по чл.162 от ЗЕ, така и самото решение № Ц-10. Ако НЕК не бе отказало на „ Видахим“ АД да изкупи, „ Видахим „ АД е щяло да произведе електроенергия от ВЕКП, както и съответно неизменно технологично свързаната топлинна енергия, необходима за производството на съответния брой гуми, съгласно производствената програма на дружеството.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което предявените искове да бъдат уважени , ведно с произтичащите от това последици.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от НЕК, в който се излагат доводи за неоснователност въззивната жалба. Сочи се , че първоинстанционният съд бил приложил правилно действащата и приложима правна уредба във връзка с отказа на НЕК за сключване на искания от „ Видахим „ АД договор за изкупуване на количества електрическа енергия и въз основа на нея бил извел че липсва противоправност в действията на НЕК, което да е основание за ангажиране на деликтната му отговорност. Сочат се като правилни изводите на съда и за липса на увреждане. Поддържа се , че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, а не предполагаеми и хипотетични и че ищецът не може да претендира пропусната полза от нереализирана продукция, която не била произведена. Сочи се , че поведението на НЕК нямало никакво касателство към производството на гуми от страна на „ Видахим“ АД. Твърди, че правилно първоинстанционния съд бил приел че липсва причинна връзка между поведението на НЕК и твърдяното увреждане под формата на пропуснати ползи за нереализирани приходи от продажба на електрическа енергия и от нереализирана продукция от пневматични гуми. Излагат се доводи за това ,че деликвентът отговаря само за онези вреди , които са причина на неговото противоправно поведение , за които причинната връзка не е прекъсната. Както правилно бил приел първоинстанционния съд, заявяването на готовност да се произведе електрическа енергия и фактът че тя не е произведена прекъсвали причинно-следствената връзка между каквото и да е противоправно поведение и претърпените вреди. При недоказана в производството по делото връзка между дейността на НЕК по изкупуване на електрическа енергия и производството и реализацията на произведената продукция от гуми , не би могло да се обоснове и извод за наличие на връзка между дължимото поведение на НЕК по чл.162 от ЗЕ и настъпването на твърдените вреди.
По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
В с.з. представителят на дружеството-жалбоподател поддържа искането си за отмяна на първоинстанционното решение . Прави искане за присъждане на разноски.
Процесуалният представител на НЕК поддържа искането си за потвърждаване на 2 обжалвания съдебен акт като правилен и обоснован. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение на прекомерност на претендирания от жалбоподател за присъждане адвокатски хонорар като разноски по делото.
Представителят на „ Видахим „ АД изразява становище за основателност на въззивната жалба и прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения иск.
Апелативен съд-София намира , че въззивната жалба е подадена в процесуалнопреклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима . За да се произнесе относно основателността й съобрази следното :
Пред СГС е предявен иск от „ Ритъм-4-ТБ“ ООД против „ Национална Електрическа Компания“ ЕАД по чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД . Ищецът е поискал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 12 287 248.83 лева, частичен иск от сумата от 17 694 600лева , представляваща обезщетение за имуществена вреда –пропусната полза от неизкупена от ответника електроенергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия за периода от 01.07.2015год.-30.06.2016год. по цена , определена на КЕВР с Решение Ц-10/01.07.2017год. и на сумата от 21 044 491.33 лева , частичен иск от 30 305 714.60лева , представляваща обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза от продажбата на непроизведени пневматични гуми.
Ищецът е твърдял, че „ Видахим „ АД притежава освен завод за пневматични гуми , изградена и въведена в експлоатация топлоелектрическа централа за производство на топлинна и електрическа енергия по високо ефективен комбиниран начин / ТЕЦ/, която при производството на топлинно енергия използва доставяни от него високоенергийни въглища.Твърдял е също така , че топлинната енергия под формата на пара е технологично необходима за целите на производството на гуми, а производствената от топлинната централа електроенергия , надхвърляща собствените нужди на „ Видахим“ АД била обект на продажба на НЕК в съответствие с чл. 162 от ЗЕ. За производството на електроенергия "Видахим" АД притежавало лицензия, продажбата й се осъществявала в съответствие с утвърдените от КЕВР техникоикономически параметри и по цени, определени от регулатора. До 2015год. произведената от „ Видахим“ АД електроенергия била продавана на НЕК по регулирана преференциална цена за ВЕКП съгласно изискванията на ЗЕ и по силата на сключени договори за продажба .Със заявление № Е-14-35-06/14.05.2015год. до КЕВР „ Видахим „ АД било поискало утвърждаване на преференциални цени на електрическата енергия и пределни цени на топлинната енергия от ВЕКП , считано от 01.07.2015год.такива били утвърдени с Решение № Ц-25/30.06.2015год. на КЕВР, но те били неизгодни за „ Видахим“ АД, поради което дружеството ги било оспорило. Решението на КЕВР било обжалвано пред АССГ. С оглед предварителното изпълнение на Решение Ц-25 бил сключен договор между „ Видахим „ АД и НЕК за изкупуване на нетна активна електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия , а пред 2015год.- и договори за доставка на гуми с голям брой контрахенти . Решение № Ц-25 на КЕВР било отменено през м. февруари 2017год. на ВАС и изпълнение дадените указания на съда КЕВР постановил ново свое решение №Ц-10 от 01.06.2017год., с което определил на „ Видахим „ АД преференциална цена на ВЕКП за изкупуване от НЕК, считано от 01.07.2015год. до 30.06.2016год. в размер на 126.39 лв / МВтч/ без ДДС/ при квота за ВЕКП електрическа енергия в размер на 165 600 МВтч и топлинна енергия –в размер на 652 420 МВтч./останалите условия по Решение Ц-25 останали непроменени/.
Ищецът е посочил, че след влизане в сила на Решение Ц-10 „ Видахим „ Ад е било отправило писмена покана до НЕК / изх.№ 136/02.08.2017год./ за сключване на договор и изкупуване на електрическа енергия съобразно квотата по решение Ц-10, което било отказано. Това довело до невъзможност да се произведе и реализират приходи от електроенергията от ВЕКП , равняващи се на стойността на утвърдените количества електроенергия от ВЕКП до размера , определена по решение Ц-10, както и до непроизвеждане на утвърдените с Решение Ц-10 количества топлоенергия, необходими за производството на гуми.Поддържал е , че в резултат на отказа за „ Видахим „ АД са настъпили вреди , изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на нереализацията и неизкупуването на електроенергия от ВЕКП от страна на НЕК и нереализацията и недоставянето на 437 550 бр. индустриални, тежкотоварни и селскостопански гуми.
3
Ищецът е обосновал предявяването на исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД с наличието на претърпени вреди от „ Видахим“ АД от отказа на НЕК да изкупи на преференциални цени произведената от ВЕПК през процесния период електрическа енергия , което задължение произтичало от закона , а не от акт на КЕВР. Именно отказът на НЕК, обективиран в писмо изх.№ 91-110-57/08.08.2017год. е квалифициран като противоправно действие, от което са произтекли твърдените вреди , а противоправността му е изведена от противоречието на отказа със законовата разпоредба на чл.162 от ЗЕ. Посочил е също така , че в резултат на противоправното действие на НЕК са настъпили вреди , представляваща пропусната печалба от нереализацията и неизкупуването на електроенергията от ВЕКП от страна на НЕК и от нереализацията и недоставянето на 437 550 бр. гуми. Акцентирал е ,че обезщетение за пропуснати ползи било допустимо не само в случаите на реализирана продукция, но и при непроизведена такава. Заявил е , че причинно –следствената връзка между отказа на НЕК и настъпилите вреди за „ Видахим“ АД била явна и категорична , тъй като ако бил сключен договора „ Видахим“ АД цяло да реализира приходи от продажба на електроенергия в размер на 17 694 600лева / без ДДС/, както и щяло да получи печалба при реализацията на гумите, която съгласно сключените договори за доставки възлизала на сумата от 30 312 714.60лева без ДДС.
Разпечатката съдържа 29 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b6b73f3-c8b6-4549-a6c7-8f609b860861