Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 334 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 850/2024
Вид
Решение № 334
Подписан
12.06.2025
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 177 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал.9 · Закон за енергетиката
  • чл. 162 · Закон за енергетиката
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.134, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20241001000850 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 275907/17.07.2024год. на „ Ритъм-4-ТБ“ ООД срещу Решение № 260377/21.06.2024год.,постановено по гр.д.№ 15876/2019год. по описа на СГС, с което са отхвърлени предявените от „ Ритъм-4-ТБ“ ООД при условията на чл.134, ал.1 от ЗЗД срещу Национална електрическа компания „ ЕАД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на „ Видахим „АД на сумата от 12 287 248.83лева, частичен иск от сумата от 17 694 600лева , представляваща обезщетение за имуществена вреда –пропусната полза от неизкупена от ответника електроенергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия за периода от 01.07.2015год.-30.06.2016год. по цена, определена от КЕВР с решение № Ц10/01.07.2017год. и на сумата от 21 044 491.33лева, частичен иск от 30 305 714.60лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза от продажбата на непроизведени пневматични гуми.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Твърди се, че ищецът е успял да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, въпреки което исковете били отхвърлени с мотиви в декларативен стил.

Било доказано , че през процесния период 01.07.2015год. до 30.06.2016год. „ Видахим „ АД е търпяло вреди в резултат на виновно , противоправно поведение на НЕК, че вредите под формата на пропуснати ползи са доказани и че е налице причинна връзка между поведението на НЕК и причинените вреди на „ Видахим“ АД. Изготвената комплексна експертиза установявала ,че претърпените вреди се дължали единствено и само в резултат на деликта, осъществен от НЕК, обективиран в отказа му,съдържащ се в Писмо изх.№ 91-110-57/ 08.08.2017год. Като необоснован се сочи извода на първоинстанционния съд , че вредите от пропуска за реализиране на допълнителен доход би могло да се търси от КЕВР, чието решение е причина да се изкупи по преференциални цени по-малко количество електрическа енергия. Тъй като задължението за изкупуване на електрическа енергия по чл. 162 от ЗЕ /в редакция към процесния период / е на 1

НЕК, то той дължи обезщетяване на вредите , произтекли от неизпълнението на това задължение.

НЕК е следвало да се съобрази с приетото Решение № Ц-10 и да изпълни задължението си по чл.162 от ЗЕ, което то своеволно и незаконно не бил изпълнил и поради това е действало недобросъвестно и виновно. Поддържа се , че НЕК е следвало , след влизане в сила на Решение № Ц-10 от 01.06.-2017год. на КЕВР да изкупи по –високата квота със 140 000МВтч електроенергия и изводът за противното , направен в обжалваното решение , бил неправилен и необоснован.

Неправилен бил и извода на съда , че произтичащото задължение за НЕК по чл.162 от ЗЕ е да „ сключи договор за изкупуване „ на ел.енергия , а да изкупи произведената от ВЕКП електроенергия ,което задължение за изкупуване се следвало директно от закона , без да е необходимо сключване на договор. Сочи се като неправилен и извода на съда , че „ Видахим“ „ не било произвело в процесния период по-високата квота“, който бил направен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Те сочили на извод, че „ Видахим“ АД е можело да произведе въпросната по-висока квота електрическа енергия но за целта му е било необходимо активното съдействие на НЕК, което се изразявало в регистриране на графици за производство съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия и ММS система на ЕСО. Тоест, без насрещното поведение на НЕК задължението на „ Видахим“ АД не можело да се изпълни, в случая - производство на ВЕКП електроенергия, а оттам- и продажбата / изкупуването й от НЕК.

Неправилен се сочи и извода на съда ,че вредата на „ Видахим“ АД била хипотетична, а не реална, поради което не подлежала на обезщетяване. Наличието на реална вреда за „ Видахим“ АД се установявало от изготвената по делото експертиза и тя била в причинно следствена връзка с поведението на НЕК. Единствената причина за тяхното настъпване бил отказа на НЕК да изпълни както задълженията си по чл.162 от ЗЕ, така и самото решение № Ц-10. Ако НЕК не бе отказало на „ Видахим“ АД да изкупи, „ Видахим „ АД е щяло да произведе електроенергия от ВЕКП, както и съответно неизменно технологично свързаната топлинна енергия, необходима за производството на съответния брой гуми, съгласно производствената програма на дружеството.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което предявените искове да бъдат уважени , ведно с произтичащите от това последици.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от НЕК, в който се излагат доводи за неоснователност въззивната жалба. Сочи се , че първоинстанционният съд бил приложил правилно действащата и приложима правна уредба във връзка с отказа на НЕК за сключване на искания от „ Видахим „ АД договор за изкупуване на количества електрическа енергия и въз основа на нея бил извел че липсва противоправност в действията на НЕК, което да е основание за ангажиране на деликтната му отговорност. Сочат се като правилни изводите на съда и за липса на увреждане. Поддържа се , че на обезщетяване подлежат само реалните вреди, а не предполагаеми и хипотетични и че ищецът не може да претендира пропусната полза от нереализирана продукция, която не била произведена. Сочи се , че поведението на НЕК нямало никакво касателство към производството на гуми от страна на „ Видахим“ АД. Твърди, че правилно първоинстанционния съд бил приел че липсва причинна връзка между поведението на НЕК и твърдяното увреждане под формата на пропуснати ползи за нереализирани приходи от продажба на електрическа енергия и от нереализирана продукция от пневматични гуми. Излагат се доводи за това ,че деликвентът отговаря само за онези вреди , които са причина на неговото противоправно поведение , за които причинната връзка не е прекъсната. Както правилно бил приел първоинстанционния съд, заявяването на готовност да се произведе електрическа енергия и фактът че тя не е произведена прекъсвали причинно-следствената връзка между каквото и да е противоправно поведение и претърпените вреди. При недоказана в производството по делото връзка между дейността на НЕК по изкупуване на електрическа енергия и производството и реализацията на произведената продукция от гуми , не би могло да се обоснове и извод за наличие на връзка между дължимото поведение на НЕК по чл.162 от ЗЕ и настъпването на твърдените вреди.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

В с.з. представителят на дружеството-жалбоподател поддържа искането си за отмяна на първоинстанционното решение . Прави искане за присъждане на разноски.

Процесуалният представител на НЕК поддържа искането си за потвърждаване на 2 обжалвания съдебен акт като правилен и обоснован. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение на прекомерност на претендирания от жалбоподател за присъждане адвокатски хонорар като разноски по делото.

Представителят на „ Видахим „ АД изразява становище за основателност на въззивната жалба и прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново за уважаване на предявения иск.

Апелативен съд-София намира , че въззивната жалба е подадена в процесуалнопреклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима . За да се произнесе относно основателността й съобрази следното :

Пред СГС е предявен иск от „ Ритъм-4-ТБ“ ООД против „ Национална Електрическа Компания“ ЕАД по чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД . Ищецът е поискал да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 12 287 248.83 лева, частичен иск от сумата от 17 694 600лева , представляваща обезщетение за имуществена вреда –пропусната полза от неизкупена от ответника електроенергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия за периода от 01.07.2015год.-30.06.2016год. по цена , определена на КЕВР с Решение Ц-10/01.07.2017год. и на сумата от 21 044 491.33 лева , частичен иск от 30 305 714.60лева , представляваща обезщетение за имуществена вреда под формата на пропусната полза от продажбата на непроизведени пневматични гуми.

Ищецът е твърдял, че „ Видахим „ АД притежава освен завод за пневматични гуми , изградена и въведена в експлоатация топлоелектрическа централа за производство на топлинна и електрическа енергия по високо ефективен комбиниран начин / ТЕЦ/, която при производството на топлинно енергия използва доставяни от него високоенергийни въглища.Твърдял е също така , че топлинната енергия под формата на пара е технологично необходима за целите на производството на гуми, а производствената от топлинната централа електроенергия , надхвърляща собствените нужди на „ Видахим“ АД била обект на продажба на НЕК в съответствие с чл. 162 от ЗЕ. За производството на електроенергия "Видахим" АД притежавало лицензия, продажбата й се осъществявала в съответствие с утвърдените от КЕВР техникоикономически параметри и по цени, определени от регулатора. До 2015год. произведената от „ Видахим“ АД електроенергия била продавана на НЕК по регулирана преференциална цена за ВЕКП съгласно изискванията на ЗЕ и по силата на сключени договори за продажба .Със заявление № Е-14-35-06/14.05.2015год. до КЕВР „ Видахим „ АД било поискало утвърждаване на преференциални цени на електрическата енергия и пределни цени на топлинната енергия от ВЕКП , считано от 01.07.2015год.такива били утвърдени с Решение № Ц-25/30.06.2015год. на КЕВР, но те били неизгодни за „ Видахим“ АД, поради което дружеството ги било оспорило. Решението на КЕВР било обжалвано пред АССГ. С оглед предварителното изпълнение на Решение Ц-25 бил сключен договор между „ Видахим „ АД и НЕК за изкупуване на нетна активна електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия , а пред 2015год.- и договори за доставка на гуми с голям брой контрахенти . Решение № Ц-25 на КЕВР било отменено през м. февруари 2017год. на ВАС и изпълнение дадените указания на съда КЕВР постановил ново свое решение №Ц-10 от 01.06.2017год., с което определил на „ Видахим „ АД преференциална цена на ВЕКП за изкупуване от НЕК, считано от 01.07.2015год. до 30.06.2016год. в размер на 126.39 лв / МВтч/ без ДДС/ при квота за ВЕКП електрическа енергия в размер на 165 600 МВтч и топлинна енергия –в размер на 652 420 МВтч./останалите условия по Решение Ц-25 останали непроменени/.

Ищецът е посочил, че след влизане в сила на Решение Ц-10 „ Видахим „ Ад е било отправило писмена покана до НЕК / изх.№ 136/02.08.2017год./ за сключване на договор и изкупуване на електрическа енергия съобразно квотата по решение Ц-10, което било отказано. Това довело до невъзможност да се произведе и реализират приходи от електроенергията от ВЕКП , равняващи се на стойността на утвърдените количества електроенергия от ВЕКП до размера , определена по решение Ц-10, както и до непроизвеждане на утвърдените с Решение Ц-10 количества топлоенергия, необходими за производството на гуми.Поддържал е , че в резултат на отказа за „ Видахим „ АД са настъпили вреди , изразяващи се в пропуснати ползи в резултат на нереализацията и неизкупуването на електроенергия от ВЕКП от страна на НЕК и нереализацията и недоставянето на 437 550 бр. индустриални, тежкотоварни и селскостопански гуми.

3

Ищецът е обосновал предявяването на исковете с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД с наличието на претърпени вреди от „ Видахим“ АД от отказа на НЕК да изкупи на преференциални цени произведената от ВЕПК през процесния период електрическа енергия , което задължение произтичало от закона , а не от акт на КЕВР. Именно отказът на НЕК, обективиран в писмо изх.№ 91-110-57/08.08.2017год. е квалифициран като противоправно действие, от което са произтекли твърдените вреди , а противоправността му е изведена от противоречието на отказа със законовата разпоредба на чл.162 от ЗЕ. Посочил е също така , че в резултат на противоправното действие на НЕК са настъпили вреди , представляваща пропусната печалба от нереализацията и неизкупуването на електроенергията от ВЕКП от страна на НЕК и от нереализацията и недоставянето на 437 550 бр. гуми. Акцентирал е ,че обезщетение за пропуснати ползи било допустимо не само в случаите на реализирана продукция, но и при непроизведена такава. Заявил е , че причинно –следствената връзка между отказа на НЕК и настъпилите вреди за „ Видахим“ АД била явна и категорична , тъй като ако бил сключен договора „ Видахим“ АД цяло да реализира приходи от продажба на електроенергия в размер на 17 694 600лева / без ДДС/, както и щяло да получи печалба при реализацията на гумите, която съгласно сключените договори за доставки възлизала на сумата от 30 312 714.60лева без ДДС.