Решение № 45 от 28.01.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 319/2024
- Вид
- Решение № 45
- Подписан
- 28.01.2025
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Магдалена Димова Инджова, Георги Стоянов Мулешков
Други актове по делото
- Определение № 221 от 02.03.2025 · Георги Стоянов Мулешков, Магдалена Димова Инджова, Ивайло Христов Родопски
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 45 гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500319 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ответник в първоинстанционното производство Г. Ц. С. срещу Решение № 24 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 1715 / 2022 г. по описа на РС –Б., в частта с която е допусната делба между П. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “М. 2”, бл. 227, вх. 5, ет. 3, ап. 100, В. Ц.
С., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. Б., ул. “Б.” No 38, Г. Ц. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. Б., ул. “Б.” No 38, Н. Ц. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. “В.Л.”, бл. 50, вх. Д, ет. 6, ап. 17, Н. С. И., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. Б., ул. “О.” No 6, и С. Ц. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Т., общ. Б., ул. “О.” No 6 по отношение на следния недвижим имот: по т. 4 от ИМ – Поземлен имот No 24, представляващ дворно място, находящо се в с. Р., общ. Правец, м. “Куевска”, с площ от 712 кв. м., неурегулирана площ по кадастралния план на с. Р., а по документ за собственост 1200 кв. м., ведно с построените в имота Едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв. м. и стопанска сграда – навес без оградни стени, със застроена площ от 78 кв. м., при съседи: улица, ПИ 25, земеделска земя и ПИ 23, а по документ за собственост (НА No 52, том II, дело No 521/79 г. на РС – Б.) при съседи: П. Н. Д., наследници на И.
К. М., улица и блок на АПК, при следните ДЕЛБЕНИ КВОТИ:
6/18 /шест-осемнадесети/ идеални части за П. И. А.,
2/18 /две-осемнадесети/ идеални части за В. Ц. С.,
1
2/18 /две-осемнадесети/ идеални части за Г. Ц. С.,
2/18 /две-осемнадесети/ идеални части за Н. Ц. М.,
3/18 /три-осемнадесети/ идеални части за Н. С. И.,
3/18 /три-осемнадесети/ идеални части за С. Ц. С..
В жалбата се твърди неправилност на решението, поради неуважаване на възражението му за изтекла придобивна давност в полза на неговия пряк наследодател М. С.а в периода от 1992 г. до 2016 г. Счита се, че погрешно съдът е основал решението си на показанията на свидетеля К. А., който е пряко заинтересован от изхода на делото. По същество се моли процесният имот да бъде изключен от делбата, тъй като същият представлява негова изключителна собственост, придобита по давностно владение и наследствено правоприемство от М. С.а.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите С. Ц. С., Н. С. И., П. И. А., В.
Ц. С. и Н. Ц. М. са подали отговори на въззИ.ата жалба, с които същата се оспорва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.
С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Пред районния съд е бил предявен иск за делба на възстановените на наследниците на Н. В. М. с Решение No 02 от 21.05.1998 г. и Решение No 2Б от 06.11.1996 г. три земеделски имота, по отношение на които решението за допускане до делба е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Поискана е и делба на процесния недвижим имот No 24, представляващ дворно място, находящо се в с. Р., общ. Правец, м. “Куевска”, с площ от 712 кв. м., за който се твърди, че е бил собственост на Н. В. М. и съпругата му П. Н.ева В.а, починали съответно през 1992 г. и 1980 година.
Не е спорно по делото, че след смъртта на Н. В. М. през 1992 г., притежаваното от него имуществено, включително процесния недвижим имот, е преминало в собственост на неговите наследници, а именно трите му деца – М. Н.а С.а, В. Н.а С.а и И. Н. В..
Единственото спорно обстоятелство е дали от наследствената маса следва да бъде изключен посочения в т. 4 от ИМ имот, тъй като същият вследствие на устна договорка между наследодателя и останалите наследници е станал изключителна собственост на М. С.а, като единственото дете, полагало грижи за възрастните си родители, респективно дали в нейна полза е изтекла придобивна давност.
Според разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, поради което страната, което твърди наличието на такава устна договорка, в случая жалбоподателят, е следвало да я докаже.
2
По делото не е представено нито едно доказателство относно наличието на такава уговорка. Допуснатите до разпит свидетели Ц. П. и В. М. не са дали показания в тази насока. За установяването на това обстоятелство не беше поискано и събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
Единствените събрани по делото доказателства, съдържащи се в свидетелските показния, касаят лично ответника Г. С.. Следователно настоящата съдебна инстанция счита, че такава уговорка между наследодателят М. и останалите наследници не се е осъществила.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС, установяваща предположение, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. При съсобственост, произтичаща от наследяване, какъвто е и процесният случай, тази презумция не се прилага. Затова, а предвид на обстоятелството, че по делото не се доказа наличие на предварителна уговорка, обосноваваща изначално владение от страна на М.
С.а на частите на останалите наследници, следва да се приеме, че същата е била владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници.
В случаи като процесния, когато държателят се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, т.е да отблъсне владението на другите наследници като манифестира с действията си, че владее тези части за себе си. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец / Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
Както вече беше посочено по-горе доказателства в тази връзка липсват. В събраните по делото гласни доказателствени средства не се съдържат абсолютни никакви доказателства относно връзката на М. С.а със спорния имот, т.е. липсват доказателства от същата да са осъществявани каквито и да било действия по отношение както на имота, така и на останалите наследници. Поради което въз основа на така събраните доказателства и отчитайки наследствения характер на спорния имот районния съд правилно е приел, че през периода от 1992 г. до 2016 г. М. С.а е осъществявала единствено държане на идеалните части, на останалите наследници и не е могла да придобие частите на останалите наследници по давност.
От представеното по делото заверено копие на Удостоверение за наследници от 13.04.2022 г. от Кметство с. Р. на Н. В. М. се установява, че М.
С.а е починала на през 2016 година. Следователно след смъртта й през 2016 г. до 19.09.2022 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок, поради 3 което е безпредметно да се обсъжда възможността на жалбоподателя да придобие спорния имот по давност. Същевременно, дори да се приеме, че единствено той е ползвал имота, включително преди смъртта на прекия му наследодател /каквито твърдения липсват/, то следва да се посочи, че отново липсват достатъчно доказателства да може да се приеме, че ответникът Г. С. е извършил действия, които по категоричен начин да отричат правата на останалите съсобственици и да сочат на намерението му за своене на целия имоти.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото поради неоснователност на въззивната жалба въззиваемите С. Ц. С. и П. И. А. имат право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева за всеки от тях.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 24 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 1715 / 2022 г. по описа на РС –Б..
ОСЪЖДА Г. Ц. С. с ЕГН ********** да заплати на С. Ц. С. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. за въззивното производство.
ОСЪЖДА Г. Ц. С. с ЕГН ********** да заплати на П. И. А. с ЕГН ********* разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4