Решение № 2980 от 23.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59330/2022
- Вид
- Решение № 2980
- Подписан
- 23.02.2025
- Състав
- Диана Кирилова Ангелова
Други актове по делото
- Разпореждане № 107880 от 08.11.2022 · ДИАНА КИРИЛОВА ХАДЖИЕВА
- Разпореждане № 11815 от 26.01.2023 · ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
- Определение № 26790 от 31.07.2023 · Теодора Ангелова Карабашева
- Разпореждане № 130184 от 20.08.2025 · ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
- Разпореждане № 169120 от 01.11.2025 · ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.2, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 2980 гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.А като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110159330 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК: 131001375 седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. ”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6 против Р. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че на 27.03.2014 г. между „Обединена Българска Банка” АД и Р. В. К. с ЕГН ********** бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който кредиторът одобрил и предоставил на длъжника кредит в размер на 11 552,00 лева (единадесет хиляди петстотин петдесет и два лева) за покриване на потребителски нужди, а кредитополучателят се задължил да възстанови получените в кредит суми чрез 120 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 188,93 лева, включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска била дължима на 22.04.2014 г., а последната е с падежна дата 22.03.2024 г.
Сочи, че редовната главница по кредита се олихвявала с годишен лихвен процент в размер на Базовия лихвен процент на ОББ АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от пункта, а лихвеният процент към датата на сключване на договора бил в размер на % годишно. Годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита бил в размер на 16,69 %.
Ищецът поддържа, че кредитополучателят не бил плащал месечните си вноски съгласно договореното, поради което било налице неизпълнение на поетото задължение за връщане на заемната сума, като след преустановяване на плащанията по договора останало непогасено задължение в общ размер 11 056,60 лева, включващо главница и договорна лихва.
Сочи се, че на 05.12.2019 г. бил сключен Анекс № 3 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г. между „Обединена Българска Банка” АД, с 1
ЕИК 000694959 и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375, по силата на който задължението на Р. В. К. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.03.2014 г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като на 12.11.2020 г. длъжникът бил уведомен с връчване на писмено съобщение за извършената цесия и му бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение, с указания, че в случай на неизпълнение в предоставения срок, считано от шестнадесетия ден, цялото му задължение ще бъде обявено за изцяло и незабавно дължимо. Твърди, че активно легитимиран кредитор е именно „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Предвид изложеното ищецът иска от съда да признае за установено в отношенията между „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375 и Р. В. К. с ЕГН **********, че ответникът Р. В. К. с ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375 съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.03.2014 г. сумата в размер от 4 000 лева (частичен иск от 8 906.59 лева), включваща: 1849,99 лева (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) - главница (частично от общо задължение за главница в размер на 8 906,59 лева) и 2 150,01 лева (две хиляди сто и петдесет лева и една стотинка) - договорна лихва, съгласно заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5792/2022 г. по описа на СРС от 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 07.02.2022 г. до окончателното изплащане.
Прави се искане за присъждане на сторените разноски от ищеца в заповедното и в исковото производство.
С отговора на исковата молба се оспорва сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит от 2014 г. без обезпечение. Сочи се, че процесният договор бил невалиден и недействителен, като липсвало усвояване на твърдените суми по кредита от ответника. Ответника твърди, че липсвало надлежно уведомяване за извършената цесия от стария кредитор съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което и цесията не била породила действие. Оспорва приложения документ за уведомяване за извършената цесия по отношение на неговото авторството, като поддържа, че разписката не била подписана от ответника, че ответникът не бил автор на ръкописния текст и не бил изписвал собственоръчно трите си имена и адреса си.
Изтъква се, че когато кредитодателят не е упражнил правото си валидно и волеизявлението му не е достигнало до кредитополучателя, тогава заповедта няма правно действие спрямо вземанията, за които не е настъпила изискуемост. В случая ответникът не бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, поради което към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, предсрочната изискуемост на кредита не била настъпила и не всички вземания, за които била издадена заповедта, били изискуеми. Твърди, че правото да направи предсрочно изискуем кредита принадлежало на банката- кредитор, а не на новия такъв.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения.
Прави се възражение за нищожност на цесията поради липса на предмет. Сочи се, че в настоящия случай, „ОББ“ АД прехвърлило паричното си вземане преди да е станало незабавно дължимо/предсрочно изискуемо/, тъй като ответникът не е бил уведомяван за това, поради което всички вноски, чийто падеж не бил настъпил към момента на цесията, не били ликвидни и представлявали бъдещи задължения за кредитополучателя. Следователно, договорът за цесия имал за предмет бъдещи вземания, поради което бил нищожен поради липсата на предмет.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на чийто анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:
2
В настоящото производство е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно да се признае в правоотношенията между „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375 и Р. В. К. с ЕГН ********** за това, че ответникът Р. В. К. с ЕГН ********** дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК 131001375 съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.03.2014 г. сумата в размер от 4 000 лева (частичен иск от 8 906.59 лева), включваща: 1849,99 лева (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) - главница (частично от общо задължение за главница в размер на 8 906,59 лева) и 2 150,01 лева (две хиляди сто и петдесет лева и една стотинка) - договорна лихва, съгласно заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5792/2022 г. по описа на Софийски районен съд от 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 07.02.2022 г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция за главница е с правна квалификация чл. 430, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 99, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, а претенцията за лихва за забава е такава по смисъла на чл.420, ал.2 от Търговския закон във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ответникът е заявил възражение за нищожност на договорът за цесия с правна квалификация чл. 26, ал.2, предложение първо от Закона за задълженията и договорите и правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата с правна квалификация чл.110 от Закона за задълженията и договорите и чл.111, б„“в“ от същия закон по отношение на претенцията за лихва.
По допустимостта
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, като се доказва твърдения правен интерес и претенцията е заявена пред местно и родово компетентния съд, поради което и следва да бъде разгледана по същество.
По същество
Безспорно се установи, от доказателствата по делото, наличието на облигационно заемно правоотношение между Р. В. К. с ЕГН ********** и „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, която в последствие е прехвърлила вземанията си на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375.
По силата на Договора за прехвърляне на вземания между двете предприятия, задължението на Р. В. К. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29.03.2014 г. е било изкупено от “ЕОС Матрикс” ЕООД.
С оглед на изготвената Съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата отпусната на кредитополучателя е в размер на 11 552,00 лв. Този кредит е разпределен, както следва 10 067, 40лв. за покриване на задълженията по кредитна карта и 1 484, 63лв. за покриване на задължения по кредитна карта. Кредитът е бил усвоен изцяло на 31.03.2014 г.
Съгласно счетоводни записи на „ОББ“ АД, общо по сметката са постъпили 9 247, 48 лв. При извършена проверка в счетоводството на “ЕОС Матрикс” ЕООД няма постъпили суми за погасяване на кредита, след датата на цесията 05.12.2019г., а последната вноска по кредита е направена на 08.05.2018 г. и след тази дата няма извършени плащания към “ЕОС Матрикс” ЕООД.
Доказва се от заключението по съдебно – счетоводната експертиза платената общо сума от 9247,48 лева е разпределена за погасяване на главница в размер на 2 645,41 лв., като остатък от главницата е 8 906,59 лв., като неплатената лихва по договора е в размер на общо 3
1 426,46 лв.
В хода на съдебното дирене не се установи преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжникът – ответник да е бил уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост. Вярно е, че с договора – така в чл. 21 от същия , е било уговорено между страните, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично при неплащане на две последователни месечни вноски без да е необходимо уведомяване.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 от Закона за кредитните институции не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а е необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по чл. 422 ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Последователна е съдебната практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, че в хода на разглеждане на иска по реда на чл. 422 от ГПК и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът следва да съобрази настъпването на падежа на договора, с което и вземането по договора става изискуемо в цялост, и не се следва да бъде съобразявана предсрочната изискуемост.
С оглед на горното е ирелевантно оспорената липса на уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по кредита, доколкото в хода на процеса е настъпил падежа на договора – уговорената в чл. 11 от договора падежна дата – 22.3.2024 година.
Ирелевантно е и направеното възражение за липсата на доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, предвид оспорването от страна на ответника. Следва да се има предвид, че за прехвърлянето на вземането длъжникът може да се счита уведомен с получаване на исковата молба и приложенията към нея /в това число уведомлението/.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 142 7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника. В този смисъл е решение № 114/07.09.2016 г. по гр. д. № 362/2015 г. на ВКС.
Разпечатката съдържа 38 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7aaae553-9157-4b3b-ab3a-ee74d8381a6c