Определение № 26790 от 31.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26790 гр. С., 31.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело № 20221110159330 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „(ФИРМА)” ЕООД, с ЕИК: ********* седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М.Д., ул.”(ФИРМА), чрез пълномощника адвокат Д. Д. К., с адрес за призоваване: гр. В. Т., ул. (ФИРМА) 1, тел.**********, след подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 07.02.2022 г, против Р.

В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. (ФИРМА).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който исковите претенции се оспорват неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, възражения: от които произтичат претендираните права и

Ищецът твърди, че на 27.03.2014г. между „(БАНКА)” АД и Р. В. К. с ЕГН ********** бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без 1 обезпечение, по силата на който кредиторът одобрил и предоставил на длъжника кредит в размер на 11 552,00 лева (единадесет хиляди петстотин петдесет и два лева) за покриване на потребителски нужди, а кредитополучателят се задължил да възстанови получените в кредит суми чрез 120 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 188,93 лева, включващи задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска била дължима на 22.04.2014г„ а последната е с падежна дата 22.03.2024г.

Сочи, че редовната главница по кредита се олихвявала с годишен лихвен процент в размер на Базовия лихвен процент на (БАНКА) АД за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от 7,95 пункта, а лихвеният процент към датата на сключване на договора бил в размер на 14,95 % годишно. Годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита бил в размер на 16,69 %.

Ищецът поддържа, че кредитополучателят не бил плащал месечните си вноски съгласно договореното, поради което било налице неизпълнение на поетото задължение за връщане на заемната сума, като след преустановяване на плащанията по договора останало непогасено задължение в общ размер 11 056,60 лева, включващо главница, договорна лихва.

На 05.12.2019г. бил сключен Анекс № 3 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г. между „(БАНКА)” АД, с ЕИК ********* и „(ФИРМА)” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на Р. В. К. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.03.2014г.„ било изкупено от „(ФИРМА)” ЕООД, като на 12.11.2020г. длъжникът бил уведомен с връчване на писмено съобщение за извършената цесия и му бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение, с указания, че в случай на неизпълнение в предоставения срок, считано от шестнадесетия ден, цялото му задължение ще бъде обявено за изцяло и незабавно дължимо. Твърди, че активно легитимиран кредитор е именно „(ФИРМА)” ЕООД.

Предвид изложеното ищецът иска от съда да признае за установено в отношенията между „(ФИРМА)” ЕООД, с ЕИК ********* и Р. В. К. с ЕГН **********, че ответникът Р. В. К. с ЕГН ********** дължи на „(ФИРМА)” ЕООД, с ЕИК ********* съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.03.2014г. сумата в размер от 4 000 лева (частичен иск от 8 906.59 лева), включваща: 1849,99 лева (хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) - главница (частично от общо задължение за главница в размер на 8 906,59 лева) и 2 150,01 лева (две хиляди сто и петдесет лева и една стотинка) - договорна лихва, съгласно заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5792/2022г. по описа на СРС от 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на 2 подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2022 г. до окончателното изплащане.

Прави се искане за присъждане на сторените разноски от ищеца в заповедното и в исковото производство.

С отговора на исковата молба се оспорва сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит от 2014 г. без обезпечение. Сочи се, че процесният договор бил невалиден и недействителен, като липсвало усвояване на твърдените суми по кредита от ответника. Ответника твърди, че липсвало надлежно уведомяване за извършената цесия от стария кредитор съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което и цесията не била породила действие. Оспорва приложения документ за уведомяване за извършената цесия по отношение на неговото авторството, като поддържа, че разписката не била подписана от ответника, че ответникът не бил автор на ръкописния текст и не бил изписвал собственоръчно трите си имена и адреса си.

Изтъква се, че когато кредитодателят не е упражнил правото си валидно и волеизявлението му не е достигнало до кредитополучателя, тогава заповедта няма правно действие спрямо вземанията, за които не е настъпила изискуемост. В случая ответникът не бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, поради което към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, предсрочната изискуемост на кредита не била настъпила и не всички вземания, за които била издадена заповедта, били изискуеми. Твърди, че правото да направи предсрочно изискуем кредита принадлежало на банката- кредитор, а не на новия такъв.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения.

Прави се възражение за нищожност на цесията поради липса на предмет. Сочи се, че в настоящия случай, „(БАНКА)“ АД прехвърлило паричното си вземане преди да е станало незабавно дължимо/предсрочно изискуемо/, тъй като ответникът не е бил уведомяван за това, поради което всички вноски, чийто падеж не бил настъпил към момента на цесията, не били ликвидни и представлявали бъдещи задължения за кредитополучателя. Следователно, договорът за цесия имал за предмет бъдещи вземания, поради което бил нищожен поради липсата на предмет.

2.Правна квалификация на правата, претендирани насрещните права и възраженията на ответника: от ищеца, на

В настоящото производство са заявени в условията на обективно, кумулативно съединяване по реда на чл. 422 от ГПК следните искови претенции:

- По иска за главница – правната квалификация е чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

- По иска за възнаградителна лихва - правната квалификация е чл. 422 от ГПК 3 във връзка с чл. 240, ал.2 от Закона за задълженията и договорите;

- По иска за прогласяване на нищожност на извършената цесия поради липса на предмет правната квалификация е чл. 26, ал. 2 Закона за задълженията и договорите;

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т.

44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на процесния договор и приложимите към същия Общи условия – съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Възражението за настъпила в полза на ответника погасителна давност е с правна квалификация – чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите – относно претенцията за лихва и чл.110 от Закона за задълженията и договорите – по претенцията за главница.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно главно доказване по иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД съдържанието на договора, респективно, че договорът е недействителен по изложените в искова молба твърдения.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска за главница е да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) че между ищецът и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредит, в изпълнение на което заемодателят е предоставил на ответника заемна сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок, 2) че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата /включително и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост 4 и/или предсрочна изискуемост/, и 3) легитимацията си като титуляр на процесните вземания по силата на валидни договори за цесия и уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Ищецът следва да установи и наличието на валидно постигнати договорки за заплащане на възнаградителна лихва, размер и изискуемост на посочената лихва.

По акцесорния иск ищецът следва да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

За ответника - Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

Във връзка със заявеното възражение за погасителна давност – доказателствената тежест е за ищеца, който следва да докаже, че в сочения период давността е била спирана или прекъсвана.

По доказателствените искания:

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива и приобщаване на ч.гр.дело № 5792/2022 година по описа на Софийски районен съд – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

По доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.

По релевираното доказателствено искане за задължаване по чл. 190 ГПК на ищеца да приложи в оригинал приложените към исковата молба писмени доказателства, включително и договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.03.2014г., съдът намира същото за относимо и необходимо, поради което и следва да бъде уважено.

По доказателственото искане на ответника за откриване на производство по проверка истинността на документа по т.1 от исковата молба и за допускане на съдебно-графическа експертиза, съдът ще се произнесе след взимане на становище от ищеца дали ще се ползва от този документ.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.