Решение № 193 от 21.11.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 422/2024
- Вид
- Решение № 193
- Подписан
- 21.11.2024
- В сила
- 21.11.2024
- Състав
- Костадинка Недкова, Красимир Машев, Николай Марков
Други актове по делото
- Определение № 1527 от 07.06.2024 · Костадинка Недкова, Красимир Машев, Николай Марков
- Протокол № 275 от 30.10.2024 · Костадинка Недкова, Красимир Машев, Николай Марков
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 193 гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Костадинка Недкова
Членове:
Николай Марков
Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от К. Машев Касационно търговско дело № 20248002900422 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев Инс” АД срещу решение № 1280/03.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1139/2023 г. по описа на ОСВарна, V с-в, с което след частична отмяна на решение № 843/14.03.2023 г., постановено по гр. д. № 11570/2021 г. по описа на РС-Варна, частично е уважен предявеният от Д. С. М. срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 11.12.2019 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 23.04.2021 г. до окончателното му заплащане. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която този иск е отхвърлен над присъдената сума от 20000 лв. до пълния му предявен размер от 24500 лв., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на компенсаторно обезщетение за заплащане на сумата от 1250лв. - разноски за възстановяване на причинените на л. а.
1
„Мицубиши” повреди.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно поради неговата необоснованост – от една страна, от събраните по делото доказателства се установявало, че единствено противоправното поведение на пострадалия е причина за настъпване на вредоносните последици, а от друга, при определяне на размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен невисокия интензитет на претърпените неимуществени вреди – с оглед на морфологичния характер на травмата, периода и степента на възстановяване, респ. съобразно формираната по сходни казуси съдебна практика. Счита, че, като не е разгледан своевременно релевирания от ответника правен довод за съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на пострадалия (непропускане на кръстовище на движещия се автомобил с предимство – нарушение на диспозициите, уредени в правните норми на чл. 37, ал. 3 ЗДвП и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което ищецът е допринесъл в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на процесното ПТП), въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В подадения писмен отговор на касационната жалба ответникът по нея оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
Съобразно процесуалноправния въпрос, по който е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, в проведеното пред ВКС о. с. з. неговият процесуален представител поддържа, че макар и в отговора на исковата молба застрахователното дружество да е било навело определени фактически твърдения за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, те не следвало да бъдат квалифицирани като правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносните последици, а следвало да се възприемат като намерение за опровергаване на уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция за вина на водача на процесното МПС, чиято деликтна отговорност е била обезпечена през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на 2 автомобилистите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не е спорен между страните фактът, че през релевантния период ответното застрахователно дружество е обезпечавало по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите деликтната отговорност на водача на л. а. „Нисан Микра”, като спорът пред окръжния съд се съсредоточава върху обстоятелството дали е настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние на застрахования, респ. настъпило ли е застрахователно събитие, от което се поражда гаранционнообезпечителната отговорност на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди.
Анализирайки приетите от първоинстанционния и въззивния съд три САТЕ, изготвени въз основа на събраните по делото доказателства, окръжният съд е възприел фактическите изводи, до които е достигнала допуснатата и приета от него повторна разширена САТЕ, като е приел, че формираните от нея фактически съждения са обосновани както с научни методи, така и със задълбочен анализ и детайлното изследване на всички налични доказателства, вкл. тези за пътното платно, деформациите по автомобилите, наличните следи от останки и гуми. Въз основа на това заключение съдът е обосновал своите фактически изводи относно действителния механизъм (динамика) на процесното ПТП: л. а. „Нисан Микра” се е движел в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител” в посока към ул. „Пирин” в лява пътна лента със скорост около 58,81 км/ч, а едновременно с това от вход/изхода на МБАЛ „Св.Анна” излиза и се насочва почти перпендикулярно от дясно на ляво към булеварда л. а.
„Мицубиши” със скорост 2,13 км/ч, като съприкосновението между тях настъпва в лява пътна лента, около 0,60 м. до 2,42 м. вдясно от ляв ръб на пътното платно. Траекториите на движение на двата автомобила в момента на удара са били приблизително перпендикулярни, като л. а. „Нисан Микра” се е движел около средата на лява пътна лента, а л. а. „Мицубиши” отдясно наляво, и за първия автомобил ударът е бил челен, централен по цялата 3 ширина на купето, а за втория - страничен в зона, обхващаща целия преден ляв калник, предно ляво колело, предна лява колонка и предна част на предна лява врата. Към момента на настъпване на процесното ПТП пътната настилка е била суха. Липсват данни, че водачите на двете МПС не са имали взаимна видимост, т.е. към момента, в който л. а. „Мицубиши” е навлизал в лява пътна лента, водачът на л. а. „Нисан” е имал пряка видимост, но не е предприел спиране или намаляване на скоростта си, вкл. и непосредствено преди удара.
Съобразно дължината на опасната зона за спиране на л. а. „Нисан”, която е изчислена на 34,02 м., водачът на този автомобил е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, като л. а. „Мицубиши” не е попадал в обсега на дължините на опасните зони на спиране на л. а. „Нисан” към момента, в който л. а. „Мицубиши” става опасност за движението (както във варианта към момента на навлизане върху дясна пътна лента на булеварда, така и във варианта при навлизане върху лявата пътна лента). За да се предотврати ПТП, то скоростта на л. а. „Нисан” е следвало да бъде доста пониска от 50 км/ч, като времето е било достатъчно, за да се приведе л. а.
„Нисан” в спирачен режим, какъвто в случая липсва.
Съобразявайки тези факти, въззивният съд е приел за установено, че ищецът, излизайки от подхода към МБАЛ „Св.Анна” и пресичайки бул. „Цар Освободител”, е допуснал нарушение на правилата за движение, предписани в нормите на чл. 37, ал. 3 ЗДвП и чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като е отнел предимството на движещия се по булеварда лек автомобил. Независимо от това обаче окръжният съд е съобразил, че водачът, който се е движил по път с предимство, е следвало да вземе мерки за предотвратяване на произшествие, когато участник в движението по път без предимство премине стоп-линията, без очевидно намерение да зачете предимството. Движението по път с предимство не освобождавал водача от задължението да наблюдава пътната обстановка, да съобразява скоростта си на движение с всички изисквания по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и в случай на отнето предимство да реагира по начин, който да му позволи да предотврати произшествието. При пряка видимост задължение на водача е било да съобрази навлизането на л. а. „Мицубиши” както върху дясна пътна лента на булеварда, така и впоследствие в лявата пътна лента, и да предприеме навременни действия по спиране при възникналата опасност. Въз основа на приетата от въззивния съд САТЕ е формиран фактически извод, че л. а. „Мицубиши” не е попадал в обсега на 4 дължината на опасната зона на спиране на л. а. „Нисан”, като неговият водач е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Скоростта на движение на л. а. „Нисан” (58,81 км/ч) е надвишавала разрешената, което е доказателство, че неговият водач не е съобразил скоростта си с характера и интензивността на движението, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие – нещо повече, процесното ПТП е било предотвратимо при по-ниска скорост от 50 км/ч. При така приетите за установени правнорелевантни факти окръжният съд е обосновал правния извод, че водачът на л. а. „Нисан” е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което вследствие на неговото виновно противоправно поведение е настъпило процесното ПТП. Въззивният съд е достигнал до правното съждение, че действията на пострадалия, който противонормено е отнел предимството на виновния водач, биха могли да обосноват съпричиняване на вредоносния резултат, но не е разгледал тези обстоятелства, тъй като не е било релевирано в преклузивния срок възражение за съпричиняване на вредоносните последици.
След като е приел за установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, окръжният съд е определил съобразно критериите, уредени в чл. 52 ЗЗД, дължимото заместващо обезщетение в размер на сумата от 20000 лв., като е съобразил степента на болките и страданията, свързани с удара от автомобила и характера на получените телесни увреждания; продължителността на възстановителния период (съобразно болничните листа тя е около 3 месеца); обстоятелството, че не е налице пълно функционално възстановяване на крайника предвид ограничението в странично отвеждане, както и съпътстващите го в бъдеще неприятни усещания, свързани с разтягане на нервите.
С определение № 1527/05.06.2024 по т. д. № 422/2024 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на ОС-Варна при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по процесуалноправния въпрос: „Следва ли по аргумент за по-силното основание съдът, разглеждащ пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, да квалифицира релевираното от застрахователя в отговора на исковата молба оспорване за изключителен принос на пострадалия за настъпване на твърдения вредоносен резултат като предявено под 5 евентуалност материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносните последици от противоправното поведение на пострадалия при настъпване на ПТП, вследствие на което да се произнесе относно неговата основателност?”.
За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Един от способите на формалната логика за разкриване както на действителната воля на законодателя, така и на взаимовръзките между фактите и явленията в обективната действителност представлява аргументът за по-силното основание (argumentum a fortiori). При него се прилагат следните правила на логическото мислене: 1) който може да осъществи поголямото, той има правото да извърши по-малкото и 2) този, който няма право да осъществи по-малкото, не може да извърши по-голямото. В този смисъл, когато делинквентът или правният субект, който отговоря за причинения от него вредоносен резултат, вкл. и застрахователят, обезпечил през съответния период на застрахователно покритие неговата гражданска отговорност, в исковия процес своевременно релевира правен довод за изключителен принос на пострадалия за настъпване на твърдените вредоносни последици, следва да се приеме, че той имплицитно – по аргумент от по-силното основание, е упражнил и по-слабото по интензитет защитно процесуално средство, като е предявил под евентуалност правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносните последици от противоправното поведение на пострадалия.
Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a87723c-83cf-4d33-aa87-68203476b207