Решение № 29 от 12.02.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 439/2025
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Кремена Илиева Лазарова, Албена Янчева Зъбова Кочовска
Други актове по делото
- Протокол № 28 от 29.01.2026 · Росица Желязкова Темелкова, Кремена Илиева Лазарова, Албена Янчева Зъбова Кочовска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Бургас, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Кремена Ил. Лазарова
Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500439 по описа за 2025 година съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 17 268/05.09.25г. на БОС от К. Б. А., ЕГН: **********, живущ в гр. С., ул. „М.“ № **, със съдебен адрес: гр. С., ул.„Д. Б.“ № **, ет. *, адвокатско дружество „Б. и Б.“, чрез адв. П. В., против решение № 665/06.08.25г., поправено с решение № 760/07.10.2025г. и двете по гр.д.№ 1067/2024г. на БОС, с които е уважен предявеният против него иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, като е осъден да заплати описаните в диспозитива на първоинстанционното решение суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане, а също така и извършените съдебно-деловодни разноски. Заявява, че решението е неправилно. Позовава се на липса на обсъждане на въведеното възражение за погасяване по давност на исковата сума. На следващо място поддържа необоснованост на акта, във връзка със следващото правозащитно възражение за унищожаемост на споразумението от 19.11.2021г., поради невъзможност да разбира или да ръководи действията си към датата на споразумението. Моли, на основание чл.266, ал.3 от ГПК да бъде допусната трета съдебнопсихиатрична експертиза, 1 със задачи, поставени във въззивната жалба. Позовава се на противоречие между единичната и повторната експертизи, извършени в първата инстанция, с която да докаже твърденията си по отговора срещу исковата молба. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, като предявеният иск бъде отхвърлен и му бъдат присъдени извършените в двете инстанции разноски.
Въззиваемата по тази жалба страна - В. Е. С., ЕГН **********, живущ в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, я оспорва чрез процесуалния си представител адв. М. В. в надлежно депозирания отговор. Излага подробно становище. Моли решението да бъде потвърдено, а доказателственото искане – да бъде отхвърлено. От своя страна няма доказателствени искания.
Претендира разноски и за настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба от В. Е. С. против К. Б. А.
Твърди се, че през 2013г., 2014г. и 2015г. наследодателката на ищеца сключила с К. А. 5 бр. договори за паричен заем за обща сума в размер на 79 000лв. По четири от петте договора – за общо 75 000лв., били съставени писмени документи, а за един от тях за сумата от 4 700лв., договорът бил устен. Заетата сума от 4 700лв. наследодателката изтеглила от банковата си сметка и предала на ръка на заемателя на 08.06.2018г. Отделно били изготвени в писмена форма още два договора за паричен заем за сумата от 2 500евро и за сумата от 20 000 евро. – общо 22 500 евро.
Задълженията не били погасени в договорените срокове, затова на 19.11.2021г. страните сключили споразумение, с посочен нов срок за връщане на сумите. Променени били договорките относно размерите на дължимата лихва, с уговорен краен срок – до датата на падежа при точно изпълнение и последици от забавата.
Твърди се неизпълнение на споразумението и се претендира заплащането 2 на горните суми, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба, както и сумата от 5 040лв., включваща разноски на въззиваемия С. в производството по обезпечаване на бъдещия иск – за две инстанции и сумата от 700лв. за образуване на изпълнително производство по налагане на обезпечителната мярка. Ангажира доказателства. Моли искът да бъде уважен, като му бъдат присъдени разноските по делото.
Въззивникът оспорва иска, чрез процесуалния си представител. Въвежда правозащитни възражения, подробно описани в надлежно депозирания в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор срещу исковата молба. На първо място твърди, че поради силно влошеното си здравословно състояние не си спомня да е подписвал подобни договори и не разполага с екземпляр от тях. Оспорва сключването и на споразумението от 19.11.2021г. Въвежда правозащитно възражение за неговата унищожаемост, основано на аргумент за невъзможност да разбира и ръководи действията си към горната дата. Заявява, че считано от 2020г. започнало рязко влошаване на здравословното му състояние и макар и да не е поставен под запрещение, множеството заболявания се отразили на способността валидно да формира воля. На основание изложеното моли за отхвърляне на иска.
На следващо място оспорва реалното предаване на сумите. Позовава се на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой, като заявява, че исковите суми не са преведени по негова сметка. Оспорва получаването на сумата от 4 700лв., както и отправянето на покана за заплащането й, оспорва и изпадането в забава по отношение на тази сума.
На следващо място, при условие на евентуалност, въвежда възражение за погасяване на исковите претенции по давност и конкретно визира отделните договори за заем, сключени с наследодателката на въззиваемия, преди сключване на процесното споразумение от 19.11.202 1г.
Възразява срещу извършените в обезпечителното и изпълнителното производства разноски. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Също ангажира доказателства.
С приложеното на стр. 9 по гр.д.№ 1067/24г. на БОС удостоверение за наследници на С. о., гр. С., въззиваемият В. С. се легитимира като единствен наследник на Е. П. Й.-Ш., поч. на **.**.**** г.
С исковата молба са приложени шест броя договори за заем със 3 заемодател Е. Й.-Ш. и заемател К. А. Видно е, че на 10.09.2013 г., 03.10.2013 г., 04.12.2014 г. и на 21.02.2015 г. заемодателката предала в собственост на заемателя сумите съответно от: 15 000 лв., 15 000 лв., 40 000 лв. и 5 000 лв.
Всички те са предадени срещу поето задължение от А. за връщането им до 10.04.2017г., при договорена по т.3 от всеки от договорите лихва и по т.5 неустойка за забава.
С други два договора - от 02.10.2013 г. и от 17.01.2014 г. между същите страни и в същото качество, Й.-Ш. предала в собственост на А. общо 22 500 евро с поето от него задължение да върне двете суми до 31.12.2017 г. включително, с лихва и неустойка при забава, уговорени по т.3 и т.5 от договорите.
На 08.06.2018г., видно от приложения на стр.15 по гр.д.№ 1067/24. БОС отчет по сметка на „***“ АД, Й.-Ш. изтеглила на каса сума в размер на 4 700лв. На самия документ за изтеглена сума е изписан саморъчен текст: „Срок за връщане 20.06.2018 г. Дадени: К. А.“.
С отговора срещу исковата молба не е оспорено авторството на положените по всички изброени договори подписи, но в първото открито съдебно заседание, след представяне на оригиналите им, по повод установяване истинността на договорите е назначена и приета СГрЕ. От заключението на в.л. безпротиворечиво се установява, че подписът на всички договори за заем и отчета по сметка от „***“ АД са изпълнени от К.А. Освен това по всеки един от писмените договори е вписан текст „заемодателят предава на заемателя…“, което мотивира извод, че самите договори, както и коментираният по-горе отчет от сметка на „***“ АД инкорпорират разписки за получени от А. суми в размерите, вписани по договорите и банковия отчет, следователно са доказателства за сключени между страните реални договори за заем.
Относно въведеното с отговора срещу исковата молба възражение, свързано със забраната по чл. 3 от Закон за ограничаване на плащанията в брой, съдът посочва, че неспазването на законовото ограничение за плащания само чрез превод или внасяне по платежна сметка на суми, равни или надвишаващи 10 000 лв., е скрепено от закона единствено с административна отговорност, а именно: наказание „глоба“, но не и с недействителност на сключения договор. Следователно, горното възражение не би оказало влияние 4 на заключителните изводи на съда относно действителността на договорите.
Със споразумение от 19 ноември, 2021 г. Е. Й.-Ш. и К. А. преуредили отношенията си, като уговорили срок за заплащане на сумите по всички договори - до 31.12.2022 г. включително, а също така променили условията относно дължимите от заемателя лихви. Първата част на споразумението съдържа извънсъдебно признание на съществуващите задължения на А. към заемодателката Й.-Ш. и както става ясно – поемане на задължение за връщане на сумите в различен срок. Страните нямат спор, че липсва погасяване на каквато и да е част от дължимото.
Твърди се в отговора срещу исковата молба, че поради влошено здравословно състояние К. А. изобщо не си спомня да е получавал суми в заем от наследодателката на въззиваемия и е въведено възражение за унищожаемост на споразумението от 19.11.2021 г. на основание чл. 31 от ЗЗД понеже при сключването му въззивникът не могъл да разбира или да ръководи действията си.
В тази връзка по делото са събрани гласни и писмени доказателства, а също така пред първата инстанция са назначени и приети единична и тройна СПсЕ.
От приложените на стр.159 и сл. епикризи на въззивника от различни лечебни заведения – МБАЛ „Здравето 2012“ ООД, гр.София, УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, „Аджибадем Ситиклиник“ Болница Токуда се установява, че при приемите в тях в периода 30.12.2019 г. - 12.08.2020 г. А. бил в запазено, до леко увредено общо състояние, ало- и автопсихично ориентиран, адекватен и контактен. На 25.01.2021г. бил приет в Отделение по нервни болести при МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД с диагноза: „Мозъчен инфаркт“. При приема е снет соматичен статус на пациента: „В увредено общо състояние. Ясно съзнание“.
Така приложените медицински документи не установяват невъзможност на пациента да разбира или ръководи действията си. Нещо повече, от доказателствата на стр.172 по гр.д.№ 1067/24г. по описа на БОС се установява, че с Експертно решение на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас от 08.02.2021г. е освидетелствана работоспособността на К. А. за срок от 1 година. След като са взети предвид всички заболявания, общото заключение е за 100% ТНР за срок до 01.02.2022г., но изрично е вписано, че може да работи като **********************, следователно не са установени дефицити в 5 мисленето, паметта и способността да обработва информация. Аналогично е състоянието му към приема в „Аджибадем Ситиклиник“ Болница Токуда в периода 23.02.2021г. – 28.02.2021г. Изрично в приложената епикриза е вписано „Психологичен статус – норма“. Към приема в същото лечебно заведение в периода 20.06.21г. – 21.06.21г. бил „ало- и автопсихично ориентиран“, към приема в периода 09.08.2021г. – 11.08.2021г. – „в запазено общо състояние“. Дори при приема в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД – стр.195, за периода 26.01.2023г. – 30.01.2023г. е констатирано „Ясно съзнание“.
Всички изброени по-горе медицински документи, свидетелстващи за когнитивните способности на въззивника, не могат да установят успешно правозащитното възражение, че още през 2020г. започнало драстично влошаване на здравословното състояние на А. и това влошаване довело до състояние да не може да разбере значението на действията си, последиците от тях и да ги ръководи. Нещо повече – от експертното заключение по назначената СПсЕ и писмените доказателства по делото се установява, че на 17.04.2022г. сключил граждански брак, като процедурата се предшества задължително от снабдяване с медицинско свидетелство, в което се удостоверява и психичното състояние на лицето. Следователно, към тази дата няма писмени доказателства в подкрепа на твърденията по отговора срещу исковата молба.
По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на св. К. става ясно, че в резултат от няколко сърдечни инфаркта и прекаран инсулт, през 2020 г.-2021 г. А. проявил ментални проблеми. В периода 2020г. – 2021г. станал неконтактен, губел ориентация, започнал да страни от хората и се затворил. Особено след инсулта (25.01.2021 г.), няколко месеца почти с никого не контактувал, близките го пазели. Приблизително през 2021 г. имал контузии, падал, не познавал свидетеля, губел представа за времето и пространството, но имал и проблясъци. Впоследствие преживял това и то полека започнало да отзвучава, а сега вече, според свидетеля, бил съвсем нормален. От показанията на същия свидетел се установява, че А. злоупотребявал с алкохол продължително време в предходни години и към датата на разпита на свидетеля - също.
Разпечатката съдържа 37 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a1362d9-8555-4066-bfdc-df224fed9552