Определение № 5859 от 20.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10327/2025
- Вид
- Определение № 5859
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 20.04.2026
- Състав
- Евгения Мечева
Други актове по делото
- Решение № 938 от 12.03.2026 · Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5859 гр. Варна, 20.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110110327 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 22340/19.03.2026 г., подадена от Ж. В., чрез адв. К. С., с искане постановеното по делото решение № 938/12.03.2026 г. да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ищеца бъдат присъдени изцяло сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 022.58 евро /2000 лева/. Твърди се в молбата, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Насрещната страна – Н. Ж., чрез процесуалния си представител адв. И. А., е депозирала отговор в предвидения по чл. 248, ал. 2 ГПК срок, в който изразява становище за неоснователност на молбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът намира така депозираната молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по ГПК, по делото е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Разгледана по същество искането се явява неоснователно по следните съображения:
Настоящото дело е било образувано по искова молба на В. Ж. с правно основание чл.
108 ЗС срещу Н. Ж. за приемане на установено между страните, че ищецът е собственик на 1/20 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ********** находящ се в гр.
В.,**************. -2, обект стая 4, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ 21.19 кв. м., ведно с 0.9129 % от общите части, при съседи: на същия етаж:
************ под обекта: няма, и над обекта: ***********, и съответно ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху тази 1/20 ид. част от процесния имот.
Съдът е разгледал делото и с крайния съдебен акт е приел за установено в отношенията между страните В. Ж. и Наталия Ж., че ищецът В. Ж. е собственик на 1/20 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***********, находящ се в гр. В., район ******, ***********обект стая 4, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ 21.19 кв. м., ведно с 0.9129 % от общите части, при съседи: на същия етаж: *********** под обекта: няма, и над обекта: *************, като собствеността му произтича от договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ********., като е осъдил и ответницата Н. Ж., да предаде на ищеца В. Ж., владението върху тази 1/20 ид. част от процесния имот, на основание чл. 108 ЗС.
Предвид изхода от спора, съдът е осъдил Н. Ж. да заплати на В. Ж. сторените по делото разноски в общ размер на 347.42 евро /679.50 лв., от които 600 лева за адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Разгледал е редовно направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възражение и е 1 уважил същото, като е редуцирал претендираното такова от 2000 лева на 600 лева.
Съдът, разглеждайки делото, не намира да са налице основания за преразглеждане на постановеното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Следователно съдът следва да отчете фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.
Съобразявайки посочените предпоставки, съдът счита, че адвокатското възнаграждение от 306.77 евро /600 лева/ напълно съответства на фактическата и правна сложност на делото, събрания доказателствен материал, обстоятелството, че делото е приключило в две съдебни заседания, като е било отложено за второ заседание единствено по искане на страните за обсъждане възможността да сключат спогодба и извършената от адвоката работа, изразяваща се в подаване на искова молба и явяване в двете открити заседания. Присъденото възнаграждение е редуцирано, като съдът е отчел ниския материален интерес по него – цената на иска възлиза на 142.10 лева, и е ползвал само ориентировъчно размерите, посочени в Наребда №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като дори е присъдил възнаграждение в по-висок размер от този, посочен в чл. 7, ал.
2, т. 1 от наредбата.
Несъстоятелно е възражението на молителя, че по-високото възнаграждение се дължи и поради езиковата бариера между него и клиента му, предвид обстоятелството, че Ж. В. е чужденец и не владее български език. Адвокатът е своден да направи избор дали да поеме защитата на конкретен клиент или не и това, че е решил да окаже процесуално представителство на лице, неговорещо български език, е негов личен избор, който не следва да оказва влияние върху адвокатското възнаграждение. Изложеното в молбата, че адвокатът е следвало да се снабди с данъчна оценка и скица е обичайно за този вид дела и процесуалният представител е следвало да бъде наясно, че ще са необходими по делото, като снабдяването с тях не представлява особена сложност. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 56/ уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е единствено за образуване на производството и процесуално представителство по него, поради което неоснователно се явява и посоченото в молбата, че възнаграждението включва и извънпроцесуално представителство и консултация, същите представляват и влизат в общата подготовка по делото.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че молбата на страната следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 22340/19.03.2026 г., подадена от Ж. В., чрез адв. К. С., с която е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 938/12.03.2026 г. в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2