Решение № 938 от 12.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110110327 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. Ж., роден на ********** г., гражданин на ***, с ЛНЧ ***, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. К. С., срещу Н. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС да бъде прието за установено, че ищецът е собственик на 1/20 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в ***, с предназначение: друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ 21.19 кв. м., ведно с 0.9129 % от общите части, при съседи: на същия етаж: ***, под обекта: няма, и над обекта: ***, и съответно ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху тази 1/20 ид. част от процесния имот.

В исковата си молба ищецът В. Ж. излага, че заедно с ответницата са закупили в условията на обикновена съсобственост недвижим имот при квоти 1/20 ид. ч. за него и 19/20 ид. ч. за ответницата. Твърди, че към настоящия момент ответницата упражнява фактическа власт върху целия имот и му отказва всякакъв достъп до него, поради което той е лишен от правото си да го ползва. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.

Претендира разноски.

Ответницата Н. Ж., редовно уведомена, е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. И. А.. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че никога не е оспорвала правото на собственост на ищеца върху 1/20 ид. ч. от процесния имот. Твърди и че никога не е препятствала съсобственика си при упражняване на правомощията му. Излага, че имотът е бил закупен от страните преди сключването на граждански брак, който след това бил прекратен с развод. Имотът бил използван за задоволяване на жилищните им нужди, въпреки статута му. Поддържа, че и 1 към настоящия момент ищецът разполага с ключ за имота, като такъв не й е връщан от негова страна. Посочва, че малко след раздялата им се е преместила да живее на друг адрес в гр. Варна. Не знае дали при идването си в България ищецът е отсядал в имота, но забелязала, че в периода до есента на 2023 г. вещите му постепенно били изнесени. Твърди, че между страните е имало предходни разговори и договорка да уредят взаимоотношенията си, като за пореден път отправя покана до ищеца за намерението си да придобие неговата 1/20 ид. ч. от имота. Категорично заявява, че нито е препятствала достъпа и ползването на имота от страна на ищеца, нито пък той е изявявал пред нея намерение за ползване, на което да е заявила или демонстрирала насрещен отказ. Поддържа, че тя не е отнемала владението му върху имота и към момента бившият й съпруг има реална възможност свободно да ползва своята 1/20 ид. ч. от имота. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание на 04.03.2026 г. ищецът се представлява от процесуалния си представител – адв. К. С., който поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответницата се представлява от процесуалния си представител – адв. И.

А., която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

За основателността на исковата претенция в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че същият е собственик на заявената от него 1/20 ид. част от процесния имот на посоченото от него основание – договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г., съответно, че ответницата упражнява фактическа власт върху целия имот, като е ограничила достъпа му до него.

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че същите са съсобственици на процесния имот – самостоятелен обект с идентификатор ***, по силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в НА № *** г., при квоти: 1/20 ид. ч. за ищеца и 19/20 ид. ч. за ответницата.

Това обстоятелство се установява и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г.

Не е спорно, а и от представеното съдебно решение на С. районен съд в гр. О., ***, от *** г., с превод от * език, се установява, че бракът между страните е прекратен с развод. Не е спорно обаче, че имотът е закупен преди изобщо страните да сключат граждански брак.

В производството са ангажирани гласни доказателствени средства, като са разпитани водените от страните свидетели А.П.Г. и Ж.Р..

Съгласно показанията на свидетеля Г, които съдът цени като незаинтересовани от изхода на спора, същият познава страните като съседи откакто живеят в кооперацията на ***. Отношенията му с В. са съседски, 2 поздравяват се. През последните години рядко го е виждал в комплекса.

Когато той пристигал от *** на почивка, тогава го е виждал, а през другото време го няма. Знаел, че той живее в долните апартаменти, но буквално онзи ден научил точно къде. Не е влизал в дома му. Миналата седмица /отчитайки, че показанията са дадени в проведеното по делото на 07.01.2026 г. открито съдебно заседание/ В. му казал, че са сменили патрона и че не искали да го пуснат. Отишли, видели и записали на видео, че патронът е сменен, а неговият ключ е друг. Това му казал ищецът. Свидетелят видял, че патронът е страничен, а самият ключ е с едни зъбчета отгоре, а ключът на В. бил обикновен и не могъл да отключи с него. Бравата е от тези, ключовете за които се вкарват странично, широки са и зъбчетата им са отгоре. Обикновеният ключ няма как да влезе, тъй като той влиза направо, а другият ключ влиза странично. Посочва, че преди това не е посещавал имота на страните и не е виждал каква е бравата. В. единствено му показал ключа, че не може да отключи с него.

Съгласно показанията на свидетелката Р., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, доколкото същата е дъщеря на ответницата, в общото на майка й и на В. жилище, находящо се ул. **, там ответникът не се появява. На никого не е писал, че иска да пристигне в него. Обяснява, че самата тя живее с майка си на бул. **, но понякога е ходила да почиства това жилище. Когато е ходила, нито веднъж не е виждала В. там. Той живее в ***.

Не знае колко често идва в България. Знае, че част от обекта му принадлежи, като са имали договор, с който майка й му прехвърлила два автомобила, а той й прехвърлил частта от имота, за да придобие тя цялата собственост.

Условията обаче били изпълнени само от страна на майка му. След като тя му прехвърлила автомобилите и му писали, че и той трябва да прехвърли своята част от собствеността върху имота, прекъсвал разговорите и не искал да говори с никого. Посочва, че бравата на апартамента не са я сменяли, ключовете са същите, както и вратата е същата. Начинът на отключване е: ключът се поставя хоризонтално в бравата и винаги е било така. Обяснява, че през последните 2-3 години тя е била в жилището. Дори когато още живеела в ***, прекарвала там по няколко дни. Баба й, която вече е починала, също вземала ключ от майка й и ходила да почиства жилището. В. не се е обаждал, когато идва във Варна, че иска да ползва жилището, а казва, че никой не го пуска. От това, което баба й й е споделяла, знае, че като е идвал в България, ответникът е отсядал в същия комплекс, в дома на нейната леля.

От съвкупния анализ на ангажираните гласни доказателствени средства съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че действително достъпът на ответника до имота е ограничен от ответницата. И това е така, доколкото от показанията на водената от самата нея свидетелка Р., която е и нейна дъщеря, се установи, че по време на посещенията си в страната ответникът не е ползвал съсобствения между страните апартамент, а е отсядал в друго помещение в същия комплекс – в това на лелята на свидетелката. От показанията на свидетеля Г безспорно се установява, че ищецът не разполага с ключ, с който може да отключи входната врата и да влезе в процесното жилище. Спорен остава въпросът дали е сменена бравата на апартамента.

Действително, свидетелят Г не знае каква е била тя преди, доколкото, както сам посочи, не е посещавал апартамента на В. и дори не е знаел кой точно е неговият такъв. От друга страна, според показанията на свидетелката Р. бравата и ключовете никога не са били сменяни. Следва да се отбележи обаче заинтересоваността на тази свидетелка да твърди точно това обстоятелство.

3

Без значение обаче сам по себе си е фактът дали бравата е била сменена от ответницата или не. По-важното е, че в случая останаха недоказани възраженията й, че ищецът притежава ключ от имота и необезпокоявано има възможност да ползва същия съобразно притежаваната от него идеална част от вещта. Напротив. Установи се, че той не притежава ключ, с който може да отключи вратата на жилището и съответно да има възможността да го ползва.

Житейски нелогично е, ако притежаваше такъв, вместо в собствения си апартамент, да отсяда при престоя си в страната в друг такъв.

Следва да се отбележи, че въпреки предоставената от съда възможност, страните не можаха да постигнат споразумение в настоящото производство, като в нито един момент ответницата не предложи да предостави ключ от имота на ищеца, за да може той реално да го ползва.

Ирелевантно по делото е обстоятелството имало ли е или не уговорки между страните за прехвърляне на собствеността на притежаваните от ищеца 1/20 ид. ч. от апартамента, поради което ангажираните в тази връзка писмени доказателства не следва да бъдат коментирани от съда. Нещо повече. Подобни възражения по-скоро могат да бъдат възприети като обяснение от страна на ответницата защо не допуска ищецът да ползва общата вещ и представляват своеобразно признание от нейна страна, че достъпът на бившия й съпруг до жилището е възпрепятстван. Съсобствеността между страните обаче не е ликвидирана и към настоящия момент и двамата се легитимират като собственици на имота.

Ирелевантни са и възраженията, че ищецът не е проявявал типичната грижа на собственик и не е извършил нито едно плащане на дължими данъци, на разходи по поддръжка на общи части в комплекса, поради което ангажираните в тази връзка доказателства също не подлежат на анализ от съда в настоящото производство.

По изложените съображения съдът приема, че са установени всички необходими предпоставки за основателността на предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът. Същият представя списък на разноските и доказателства за извършени такива в общ размер от 1063.23 евро /2079.50 лв./, в това число: сумата 79.50 лв. – платена държавна такса, такса преписи и такса вписване на исковата молба, както и сумата 2000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.01.2026 г. От страна на процесуалния представител на ответницата е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото приема за частично основателно. Възражението следва да бъде редуцирано до сумата 600 лв., с оглед проведените по делото 2 открити съдебни заседания, проявената процесуална активност от страна на представителя на ищеца и ангажирания в производството доказателствен материал. Това възнаграждение съдът намира, че съответства на оказаната правна защита и съдействие на ищеца в настоящото производство. По изложените съображения съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 347.42 евро /679.50 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.