Решение № 431 от 03.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 493/2024
- Вид
- Решение № 431
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 28.12.2025
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Асен Валериев Велев, Мариана Илиева Димитрова
Други актове по делото
- Разпореждане № 891 от 03.09.2024 · Албена Георгиева Палова
- Разпореждане № 951 от 26.09.2024 · Албена Георгиева Палова
- Протокол № 622 от 18.11.2024 · Албена Георгиева Палова, Асен Валериев Велев, Мариана Илиева Димитрова
- Разпореждане № 14 от 06.01.2025 · Албена Георгиева Палова
- Разпореждане № 37 от 10.01.2025 · Албена Георгиева Палова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 431 гр. П., 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500493 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 721/07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3456/2023 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил предявените от Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ № 8, ет. 2, ап. 4 чрез пълномощник - адв. А. П. от АК П., против А. В. А., с ЕГН **********, с адрес с. Ю., ул. „Ч. и В.“ № 4, Г. П. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 10, ет. 1, ап. 4 и Я. К. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Т.“ № 2, ет. 2, ап. 14, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том VI, рег. № ****, нот. дело № ***/2013 г., вписан в Служба по вписванията вх. рег.
№ ****/2013 г., дв. вх. рег. № ****/2013 г., Акт № 88, том 9, н. д. № ****/2013 г. на нотариус А.И. и обявяване за действителна прикритата с него сделка, съгласно която прикритият и действителен купувач е ищецът Е. М. М., ЕГН **********, а привидният купувач е вписаният в договора - ответницата А. В.
А., с ЕГН **********, като неоснователни.
Отхвърлил е предявения от Е. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„М.“ № 8, ет. 2, ап. 4 чрез пълномощник - адв. А. П. от АК П. против А. В. А., с ЕГН **********, с адрес с. Ю., ул. „Ч. и В.“ № 4, Г. П. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Б.“ № 10, ет. 1, ап. 4 и Я. К. К., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Т.“ № 2, ет. 2, ап. 14, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът Е. М. М. е собственик на основание давностно 1 владение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-****/28.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр. П., ул. „М.“ № 8, етаж 2, ап. № 4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор № ***************, състояща се от осем надземни етажа - от 1 до 8 включително, разположена в поземлен имот с идентификатор № *************, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 76,84 кв. м., ведно с прилежащи части: избено помещение № 4, с площ от 3.23 кв. м. и 1.785% идеални части от общите части на сградата с брой нива на обекта - едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: № ***************.5, под обекта- № ***************.1, над обекта- № ***************.7, като неоснователен.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Е. М. М. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че районният съд е обосновал решението си, давайки вяра единствено на показанията на свидетелите, доведени от ответниците, като съответно неправилно е приел, че сключеният договор е действителен и по отношение на ищеца не е изтекла изискуемата от закона десет годишна придобивна давност. Не били обсъдени всички събрани по делото доказателства, в това число и показанията на свидетелите на ищеца, от които ставало ясно, че отношенията между бившите съпрузи били влошени отдавна поради факта, че бившата съпруга желаела да се разпоредят с процесния апартамент и с ищеца да си поделят парите, а ищецът не бил съгласен и това станало включително и причина за развода им.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че преговорите за покупката на жилището през 2013 г. били водени от П. и децата й, които към онзи момент били непълнолетни, а едното и малолетно, като тези обстоятелства също се установявали от събраните гласни доказателства.
Неправилно съдът бил приел, че семейството било издържано в Г. от работата на непълнолетния М. М., в какъвто смисъл били и неговите показания. По делото били събрани достатъчно доказателства, че Е. М. е разполагал с достатъчно доходи, за да закупи процесното жилище. В същото време доказателствата сочели, че А. А. не е работила през времето, когато семейството й пребивавало в Г.. Съответно от събраните по делото доказателства, безспорно било доказано, че имотът се владее повече от десет години от Е. М. и той упражнявал фактическа власт върху имота въпреки волята на А. А., като с действията си е заявявал, че той е собственик на имота и тези действия не следвало да бъдат определяни като търпими.
Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. А. чрез адв. Х. и адв. В. със заявление, че изложените 2 във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, съответно неоснователни са исканията за събиране на доказателства пред въззивния съд поради липса на предпоставките на чл. 266 от ГПК. Ответницата не прави доказателствени искания. Съображения за правилност на обжалваното решение са изложени в писмената защита, поддържана в хода на устните състезания.
Искането е решението да бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в откритото съдебно заседание и писмените защити и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против А. В. А., Г. П. Ш. и Я. К. К., ищецът Е. М.
М. е твърдял, че на 04.06.2013 г. сключил с ответницата Г. Ш. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ жилище апартамент с идентификатор № **************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-****/28.10 2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр. П., ул. „М.“ № 8, етаж 2, ап. № 4, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор № ***************, състояща се от осем надземни етажа - от 1 до 8 включително, разположена в поземлен имот с идентификатор № *************, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, с площ от 76,84 кв.м., с прилежащи части избено помещение № 4, с площ от 3.23 кв.м. и 1.785% идеални части от общите части на сградата с брой нива на обекта - едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: № ***************.5, под обекта- № ***************.1, над обекта- № ***************.7.
Твърдял е, че при подписването на предварителния договор заплатил на ответницата Ш. капаро в размер на 3000 лв., като на уговорената в предварителния договор дата - 14.06.2013 г. бил сключен окончателният договор за покупко-продажбата на жилището, обективиран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том VI, рег. № ****, нот. дело № ***/2013 г. на нотариус А.И., а за привиден собственик на имота била записана ответницата А. А..
Ищецът е твърдял, че не е искал жилището да бъде записано на негово име, поради което се уговорил с майката на съпругата му - ответницата А. А. той да закупи жилището и с негови парични средства да заплати продажната цена, но същото да бъде записано на нейно име. Заявил е че тези обстоятелства били известни и на продавачите, както и че той заплатил на продавачите остатъка от сумата, представляваща продажната цена за жилището, но като купувач в нотариалния акт била записана ответницата А. В.
А.. Ищецът е твърдял, че желаел настъпването на правните последици от договора за покупко-продажба, но не желаел да се легитимирам пред третите 3 лица като негов собственик поради налични задължения за болнично лечение в Г. (обстоятелства, които се установяват в хода на процеса).
Твърдял е, че от момента на сключване на окончателния договор до 05.09.2023 г. живеел в имота като собственик и го стопанисвал - правил множество ремонти, сложил алуминиева дограма, обзавел го, плащал данъците за него, сключил договор с „Р. С.“ и плащал ежемесечно за неговата охрана, а през 2021 г. ответницата А. А. дори го упълномощила да се разпорежда с имота. По-късно отношенията на ищеца с ответницата А. се влошили, тъй като нейната дъщеря и съпруга на ищеца заживяла с друг мъж на семейни начала. В резултат на подадена от ответницата А. А. и съпругата на ищеца жалба в полицията, на 05.09.2023 г. ищецът бил принуден от органите на реда да напусне жилището. Твърдял е, че в момента жилището било обявено за продажба от ответницата А. А..
След оставяне на исковата молба без движение във въззивната инстанция заявеното искане е съдът да постанови решение, по силата на което да бъде обявен за нищожен обективираният в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том VI, рег. № ****, нот. дело № ***/2013 г., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № ****/2013 г., дв. вх. рег. №****/2013 г., Акт № 88, том 9, н. д. № ****/2013 г. на нотариус А.И., договор за покупкопродажба като привиден и да приеме за установено по отношение на ответниците, че страна по сделката в качеството на купувач е ищецът Е. М. М..
При условията на евентуалност на основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 от ЗС е поискал да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на имота, предмет на процесния договор, на основание изтекла в негова полза десетгодишна придобивна давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата А. А. чрез процесуалния си представител е депозирала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорила е твърденията на ищеца в исковата молба относно наличието на уговорка с ответницата А. А. тя да бъде посочена само привидно за купувач в договора за покупко-продажба на процесния апартамент, както и че ищецът е заплатил продажната цена. В тази връзка е посочила, че цената на апартамента била заплатена с парични средства на ответницата А. и на нейния съпруг с цел жилището да бъде ползвано от семейството на дъщерята на ответницата А..
Твърдяла е, че към момента на сключването на процесната сделка семейството на ищеца е пребивавало в Г. и е разполагало само с доходи от социални помощи, поради което не са имали възможност да закупят със свои средства жилището.
Твърдяла е, че между страните не е налично обратно писмо, което да обективира уговорката между ищеца и ответницата А., че тя само ще бъде привиден купувач по договора, а действителният купувач е ищецът.
4
Поддържала е, че представеният от ищеца предварителен договор от 04.06.2013 год. няма характер на т. нар. „начало на писмено доказателство“, представляващо необходимо условие за допускане на свидетели за доказване на привидността на сделката по отношение на лицата в нея, тъй като не изхожда от противната стана.
Относно пълномощното в полза на ищеца за разпореждане с имота, предмет на атакуваната сделка, е заявила, че същото е изготвено след като между ищеца и съпругата му е била настъпила фактическа раздяла и ищецът се е завърнал в България, и е отправил заплахи за физическа саморазправа, ако не бъде подписано това пълномощно от ответницата.
Оспорила е ищецът да е станал собственик на апартамента на основание давностно владение. Посочила е, че когато апартаментът е бил обитаван по времето, когато цялото семейство е пребивавало в България, обитатели на имота са били всички членове на семейството на ищеца.
Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Г. П. Ш. и Я. К. К. също са депозирали писмен отговор. Не са оспорили, че с договор за покупкопродажба, обективиран в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том VI, pen № ****, нот. дело № ***/2013 г. на нотариус А.И., са продали собствения си недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. П., ул. “М.“ № 8, ет. 2, ап. 4, с площ от 76.84 кв. м, на ответницата А..
Разпечатката съдържа 37 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79b9bed5-558e-4b91-a869-5c54e945c645