Протокол № 622 от 18.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 622 гр. Пазарджик, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500493 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателят Е. М. М., редовно призован, се явява лично и с адв. А.

С. П., надлежно упълномощена.

Не се явява ответницата А. В. А., редовно призована. За нея като пълномощник се явява адв. С. В..

Не се явяват ответниците Г. П. Ш. и Я. К. К., редовно призовани. За тях като пълномощник се явява адв. Е. Б..

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, извинявам се но мисля, че сега е момента да заявя нещо пред съда: Според мен исковата молба е нередовна, за това, защото с основния иск ищецът е заявил, че желае да бъде признат за собственик на имота предмет на нотариален акт номер еди кой си. Искът е за установяване на недействителност на сделка, защото сключена при условията на т. нар. симулативност. Когато се претендира симулативност по една претенция, исковата претенция трябва да бъде: Да признаете, че купувач на 1 еди кой си имот съм аз, а не еди кой си, който е посочен в нотариалния акт.

Вместо такъв петитум ищецът заявява: Да ме признате за собственик на имота, предмет на еди кой си нотариален акт. Следователно става дума за един петитум, който не отговоря на предмета на претенцията. Съдът постановявайки решението, може би вземайки предвит онова, което сме казали по начало, като защитна теза, той пък е казал: Отхвърля иска за признаване, че еди кой си е действителния собственик на сделката. Тоест съдът се произнася правилно, но няма такъв петитум. Тоест самият съд е излязъл извън предмета на делото, защото такава е била исковата молба, такъв е бил петитума по този основен иск. Следователно би следвало съдът в това производство, като констатира онова, което аз заявявам, че е налице, да приеме, че исковата молба е нередовна и да постъпи по начина, по който постъпва в такива случаи. В това отношение Ви моля да имате предвид и тълкувателно решение №1/2001 г. на ВКС общо събрания на гражданската колегия под заглавие: „Спорни въпроси на касационното производство“, в т. 4 на това решение се казва /цитира/. Така, че аз Ви моля да дадете възможност в това заседание ищецът да приведе своя петитум на основния иск по делото, в съответствие с предмета на спора.

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че доводите на колегата не са основателни, тъй като в случая ние сме заявили в петитума, че моят довереник желае да бъде признат за собственик на процесния имот, тъй като той е бил действителния купувач по симулативната сделката. Колегата умело си играе с думите и се опитва да постави въпроса така, че има нередовност в исковата молба, но аз считам, че твърденията са му неоснавателни. В тази връзка Ви моля да не ги уважавате.

Адв. Б.: Предоставям на съда, тъй като ние сме страна, която няма отношение по предмета.

Съдът намира, че искането на адв. В. за оставяне на исковата молба без движение е неоснователно по следните съображения: Петитумът на исковата молба, включително и след оставянето й без движение от въззивния съд с Разпореждане №891/03.09.2024 г., съдържа искане да се прогласи за нищожен договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №88 по нотариално дело № 952/14.06.2013 г., като този иск е предявен по отношение на задължителните, необходими другари-страни по сделката, тоест по отношение на тримата ответници, а само по отношение на приобретателката А. А. е предявен искът за собственост. По тези данни съдът е приел, че исковата молба е редовна и е насрочил делото за днешното съдебно заседание.

По изложените съображения, въззивният съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В. за оставяне исковата молба без движение.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

2

С Решение № 721/07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220103456 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Е. М. М., ЕГН **********, с адрес **** чрез пълномощник адв. А. П. от АК Пазарджик против А. В. А., с ЕГН **********, с адрес *****, Г. П. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. ***** и Я. К. К., с ЕГН **********, с адрес *****, искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том VI, рег. № 7235, нот. дело № 952/2013 г., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 5229/2013 г., дв. вх. рег. № 5223/2013 г., Акт № 88, том 9, н. д. № 2800/2013 г. на нотариус А.И. и обявяване за действителна прикритата с него сделка, съгласно която прикритият и действителен купувач е ищецът Е. М. М., ЕГН **********, а привидният купувач е вписаният в договора - ответницата А. В. А., с ЕГН **********, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЕН Е предявеният от Е. М. М., ЕГН **********, с адрес **** чрез пълномощник - адв. А. П. от АК Пазарджик против А. В. А., с ЕГН **********, с адрес *****, Г. П. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. ***** и Я.

К. К., с ЕГН **********, с адрес *****, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът Е. М. М. е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр.

Пазарджик, ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор № ***.1, състояща се от осем надземни етажа - от 1 до 8 включително, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 76,84 кв. м., ведно с прилежащи части: избено помещение № 4, с площ от 3.23 кв. м. и 1.785% идеални части от общите части на сградата с брой нива на обекта - едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: № ***.1.5, под обекта- № ***.1.1, над обекта- № ***.1.7, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Е. М. М. чрез адв. П., с изложени доводи за незаконосъобразност.

Твърди се, че Районния съд е обосновал решението си, давайки вяра единствено на показанията на свидетелите доведени от ответниците, като съответно неправилно е приел, че сключения Договор е действителен и по отношение на ищеца не е изтекла изискуемата от закона десет годишна придобивна давност.

Не били обсъдени всички събрани по делото доказателства, в това число и показанията на свидетелите на ищеца, от които ставало ясно, че отношенията между бившите съпрузи били влошени отдавна поради факта, че бившата съпруга желаела да се разпоредят с процесния апартамент и да се разделят парите, а ищецът не бил съгласен и това станало включително и причина за развода им.

3

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че преговорите за покупката на жилището през 2013 г. били водени от П. и децата й, които към онзи момент били непълнолетни, а едното и малолетно. Като тези обстоятелства също се установявали от събраните гласни доказателства.

Неправилно също, съдът бил приел, че семейството било издържано в *** от работата на непълнолетния М. М., в какъвто смисъл били и неговите показания.

По делото били събрани достатъчно доказателства, че Е. М. е разполагал с достатъчно доходи, за да закупи процесното жилище. В същото време доказателствата сочили, че А. А. не е работила през времето, когато семейството й пребивавало в ***. Съответно от събраните по делото доказателства, безспорно било доказано, че имотът се владее повече от десет години от Е. М. и той управлявал фактическа власт върху имота, въпреки волята на А. А., като с действията си е заявявал, че той е собственик на имота и тези действия не следвало да бъдат определяни като търпими.

Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

Направени са доказателствени искания: На първо място да бъде задължена А. А. да се яви в съдебно заседание и да бъде дадена възможност на ищцовата страна, да й постави въпроси, които не е успяла да зададе пред Районния съд и на второ място да бъде дадена възможност на ищцовата страна да доведе един свидетел, с чиито показания ще докаже, че действията на Е. М. не са били търпими, а са били в израз на волята му да владее за себе си.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А. А. чрез адв. Х. и адв. В. със заявление, че изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни, съответно неоснователни са исканията за събиране на доказателства пред въззивния съд, поради липса на предпоставките на чл. 266 от ГПК.

Ответницата не прави доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците Г. П. Ш. и Я. К. К..

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме въззивната жалба.

Поддържаме доказателствените искания.

Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, оспорваме въззивната жалба. По искането за нови доказателства, те са недопопустими, чл. 266 от ГПК забранява в това производство да се твърдят, сочат и представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първонистанционното производство. С почти същото съдържание е и ал. 2 на този текст, до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят тези обстоятелства ида сочат и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят при подаване на жалбата. Тези 4 условия за допускане на нови доказателства и твърдението за нови обстоятелства, не са налице. За това аз Ви моля да оставите без уважение тези искания.

Адв. Б.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителите ми, които са едни продавачи считам че, жалбата е неоснователна. Нямаме доказателствени искания. Относно искането за допускане на доказателства считам, че е пропуснат срок, с оглед визираните текстовете на ГПК.

Съдът намира искането, за събиране на доказателства пред въззивния съд за преклудирано, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 266 от ГПК. В жалбата не се твърди Районния съд да е допуснал процесуални нарушения, въз основа на което да се претендира събирането на доказателства, които са били поискани, но са били неоснователно недопуснати за събиране от Районния съд. От друга страна е преклудирана възможността да се сочат нови доказателства и да се правят нови твърдения във въззивното производство.

По изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, във въззивната жалба съм отбелязала, че неоснователно и в противоречие и в противоречие със закона първоинстанционния съд отхвърли искането ни да бъде призована А. А. и правя отново пред Вас това искане същата да бъде призована и да й бъдат зададени въпроси. Ще го уважите ли това искане?

Съдът счита, че няма причини да променя определението по допускането на доказателствата пред въззивния съд, прочетени малко погоре, тъй като Районния съд не е допуснал процесуални нарушения, като е отказал призоваването и изслушването на ответницата А. А. пред себе си.

Съдът е изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и препраща към тях. В допълнение следва да се посочи, че искането за допускане на това доказателство пред въззивния съд е направено некоректно, най-малкото, защото не са формулирани конкретни въпроси, които да бъдат отправени към ответницата А. А., по начин, че да може да бъде приложена санкцията на чл. 176 от ГПК.