Решение № 1274 от 03.11.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1259/2023
- Вид
- Решение № 1274
- Подписан
- 03.11.2023
- В сила
- 22.11.2024
- Състав
- Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова, мл.с. Христо Руменов Митев
Други актове по делото
- Определение № 2648 от 07.07.2023 · Деспина Георгиева Георгиева, Ивелина Владова, Иванка Димитрова Дрингова
- Определение № 2862 от 21.07.2023 · Ивелина Владова
- Протокол № 1480 от 05.10.2023 · Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова, мл.с. Христо Руменов Митев
- Протокол № 1653 от 27.10.2023 · Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова, мл.с. Христо Руменов Митев
- Разпореждане № 5302 от 31.10.2023 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 5301 от 31.10.2023 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 5322 от 01.11.2023 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 5474 от 08.11.2023 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 5702 от 17.11.2023 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 5951 от 01.12.2023 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 6200 от 14.12.2023 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 336 от 19.01.2024 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 931 от 22.02.2024 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 1008 от 27.02.2024 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 1016 от 28.02.2024 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 1737 от 08.04.2024 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 1834 от 11.04.2024 · Ивелина Владова
- Разпореждане № 71 от 07.01.2025 · Ивелина Владова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Закон за гражданската регистрация
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1274 гр. Варна, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иванка Д. Дрингова
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501259 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод подадени от Т. К. Т. , ЕГН ********** въззивни жалби, както следва:
I) Въззивна жалба с вх.№ 261709/04.04.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от процесуалния представител на Т. Т. – адв. С. Д., допълнена с въззивна жалба, вх.№ 261741/05.04.2023г. подадена лично от въззивника Т. Т. срещу решение № 260031/15.03.2023г. постановено по гр.д.№ ****/****г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Т. К. Т. против В. Н. Ф. искове, както следва:
1) Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в нот.акт № 41, том 3, дело № 791/1983г. Договор за покупко-продажба на 1/8 ид.част от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в гр.Варна, ул.“Д." /бивша ул. „А.З."/ № 19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по плана на 8 м.р. на гр.Варна, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983г. между А. К. Д., ЕГН ********** /починал, наследодател на Т. Т./, в качеството на продавач и З.Й. Д.а, ЕГН ********** /починала, наследодател на В. Ф./, в качеството й на купувач поради накърняване на добрите нрави от страна на купувача З.Й. Д.а, придобила половината от жилището на цена 25 пъти по-малка от реалната му стойност, като се е възползвала от известното й страдание на Д. „напреднала форма на шизофрения" и
2) Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на обективирания в нот.акт № 41, том 3, дело № 791/1983г. Договор за покупко-продажба на 1/8 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 188 кв.м, находящо се в гр.Варна, ул.“Д." /бивша ул. „А.З."/ № 19, с номер по предходен план 3 в кв.4 по плана на 8 1 м.р. на гр.Варна, ведно с ½ ид.ч. от жилищната сграда на втория етаж, състояща се от две стаи, антре, пералня, баня, клозет и стълбище за втория етаж, както и 1/8 ид.ч. от подобренията в дворното място, сключен на 07.03.1983г. между А. К. Д., ЕГН ********** /починал, наследодател на Т. Т./, в качеството на продавач и З.Й. Д.а, ЕГН ********** /починала, наследодател на В. Ф./, в качеството й на купувач поради липса на предмет невъзможност имотът да бъде разделен на две самостоятелни жилища.
II) Въззивна жалба с вх.№ 262328/10.05.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от Т. Т. срещу решение № 260043/26.04.2023г. постановено по гр.д.№ ****/****г. по описа на ВРС, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника за допълване по реда на чл.250 от ГПК на постановеното решение № 260031/15.03.2023г., чрез произнасяне по иск за присъждане в полза на жалбоподателя на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева.
III) Въззивна частна жалба с вх.№ 262461/18.05.2023г. по регистратурата на ВРС, подадена от Т. Т., чрез процесуалния му представител срещу
Oпределение №
260132/26.04.2023г., с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на жалбоподателя за изменение на решение № 260031/15.03.2023г. постановено по гр.д.№ ****/****г. по описа на ВРС в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на ответника В. Ф. адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева.
По жалбите срещу основното решение № 260031от 15.03.2023г.:
Въззивникът – Т. К. Т. лично и чрез процесуалния си представител оспорва съдебното решение постановено на 15.03.2023г. с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на същото.
Поддържа твърденията си, че сделката, обективирана в нот.акт № 41, том 3, дело № 791/1983г. е нищожна поради липса на предмет, тъй като разпоредената част от имота на ул.“Д.“ № 19 в гр.Варна не може да бъде раздЕ. на две самостоятелни жилища. Възразява, че целият имот собственост на А. Д. съгласно нот.акт № 10/1980г. за замяна принципно е неподеляем, поради което счита, че чрез сделката от 1983г. не би могла да възникне съсобственост между прехвърлителя Д. и приобретателката З. Д.а. На това основание счита, че сделката е с невъзможен предмет и следва да бъде прогласена за нищожна.
По отношение на иска за нищожност на сделката от 1983г. поради противоречие с добрите нрави, счита че съдът е следвало да съобрази като доказан фактът на душевното заболяване на прехвърлителя Ал.Д. и породената от това лесна внушаемост и манипулируемост, които са довели до сключване на сделката при занижена продажна цена.
Като аргумент за накърняване на добрите нрави излага и фактът, че сделката е сключена само една седмица след сключване на брака между страните. Възразява срещу кредитирането на показанията на св.Р.К., като счита същите за недостоверни и противоречащи на действителната фактическа обстановка.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Допълващата въззивна жалба подадена лично от Т. Т. /вх.№ 261741/05.04.2023г./ съдържа идентични оплаквания. Счита, че продадената с оспорената сделка част от имота не отговаря на критериите за самостоятелно ползване, поради това че към нея липсва самостоятелен вход и санитарно помещение, с което се нарушават императивни правни 2 норми.
Счита, че първоинстанционнният съд е допуснал процесуално нарушение при изготвяне на доклад на делото като не е дал указания до страните и в частност до ищеца относно фактите и не е приел като доказателство по делото Медицинско свидетелство от 02.03.2004г. от психиатричния диспансер при МБАЛ „Св.М.“ ЕАД, гр.Варна удостоверяващо душевното заболяване на Ал.Д. – „параноидна шизофрения“. Твърди, че З.
Д.а се е възползвала от състоянието на прехвърлителя Д. и поради алчност му е въздействала, за да сключи оспорената сделка, която счита че противоречи на морала.
Оспорват се моралните качества както на приобретателката З. Д.а, така и на синът й В. Ф., които счита, че са се сговорили във вреда на прехвърлителя.
Поддържа възраженията, че цената, на която е придобита половината от имота, която съвпада с данъчната му оценка към 1983г. е над 20 пъти по-малка от пазарната цена.
Оспорва показанията на св.К. като счита, че същата е лъжествидетелствала пред съда като не е потвърдила да знае за побои на Д. срещу съпругата му.
Счита, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не се е произнесъл по заявеното от ищеца в хода на процеса искане за обезщетяване в размер на 30 000 лева на причинените му от В. Ф. неимуществени вреди чрез негови изявления в съдебно заседание на 15.02.2023г.
Моли решението на ВРС да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове за нищожност на сделката по нот.акт № 41/1983г., включително искът за неимуществени вреди.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивните жалби срещу основното решение oт въззиваемата страна – В. Н. Ф., чрез процесуалния му представител.
Счита жалбите за неоснователни, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.
Посочва, че съдът е изложил мотиви по всеки от разгледаните искове като е достигнал до правилният извод, че атакуваната сделка не е нищожна поради липса на предмет, доколкото с нея е прехвърлена собственост върху идеална, а не върху реална част от имота. Посочва, че продаваното жилище е самостоятелен обект и следователно сделката с ид.част от него не е с невъзможен предмет.
По отношение на иска за нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави в следствие на нееквивалентност на престациите посочва, че между страните не е налице спор, че купувачът е заплатил цена равна на данъчната оценка на имота, а отделно от това с решение по гр.д.№ 4795/2005г. на ВРС със сила на пресъдено нещо е прието, че сделката има цена, която е платена от купувача, както и че към момента на сключването й продавачът А. Д. е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си.
Посочва, че въпреки дадените на ищеца Т. указания с доклада на делото, че следва да установи твърденията си за нееквивалентност на престациите и указанията, че не е ангажирал доказателства за този факт, същият не е поискал събиране на доказателства в този смисъл. Възразява, че данъчните оценки на имота към 1980г. и към 1992г. са по3 големи, но те касаят целия имот, а не ½ ид.част от него и към момента на сделката – 1983г.
З. Д.а е придобила половината от имота, но е заплатила целият размер на данъчната оценка.
Счита, че показателни за цената на имота са и показанията на св.К., която е посочила, че състоянието на имота е „трагично“. Позовава се на съдебна практика, според която при определяне цената на насрещната престация за страните е валиден принципът за свободно договаряне, а съгласно чл.15, ал.3 от ЗСГ, при сделките между съпрузи се заплащат местни данъци за имота по данъчна му оценка, която счита, че следва да се възприеме като реалната стойност на имота при договаряне. Счита за недоказани възраженията на ищеца, че З. Д.а се е възползвала от страданието на Ал.Д. свързано с „напредналата форма на шизофрения“, като посочва, че няма данни към датата на сделката последният да е бил в състояние препятстващо възможността му да разбира действията си и да ги ръководи. В този смисъл се позовава на възприетото в решението по гр.д.№ 4795/2005г. по описа на ВРС, както и на изявленията на нотариуса изповядал атакуваната сделка, че при сключването й се е уверил в дееспособността на страните по нея, а също и на показанията на разпитания свидетел. Счита за недоказани твърденията на ищеца за това, че З. Д.а е упражнила натиск върху съпруга си за сключване на сделката, предвид на изложеното в свидетелските показания, че инициативата за нея е дошла от прехвърлителя.
По жалбата срещу решението по чл.250 от ГПК № 260043/26.04.2023г.
Въззивникът Т. Т. оспорва решението по чл.250 от ГПК от 26.04.2023г., с което е отказано допълване на решението от 15.03.2023г. като счита, че същото е необосновано.
Излага, че в съдебно заседание от 15.02.2023г. ответникът Ф. е направил изявления по отношение на ищеца, които последният е възприел като обидни и подигравателни и това е дало основание да обоснове искова претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, за което е внесъл дължимата държавна такса.
Счита, че изводите на съда, че не е налице основание за постановяване на допълващо решение по този иска, поради това че искането е заявено в хода на устните състезания е неправилен. Моли обжалваното решение от 26.04.2023г. да бъде отменено и делото да се върне за произнасяне по същество на друг състав на ВРС.
В срока за отговор по чл.263 от ГПК е депозиран такъв от В. Ф., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата за неоснователна, поради това, че първоинстанционният съд се е произнесъл по всички допустимо предявени искове на ищеца Т. Т.. Излага, че съдът не е бил сезиран надлежно с искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, тъй като същата е заявена пред съда в хода на производството, в третото по ред съдебно заседание. Отделно от това с оглед размера на претенцията, същата не е от компетентността на районния съд. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По въззивната частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК Въззивната частна жалба с вх.№ 262461/18.05.2023г. срещу определението на ВРС от 26.04.2023г., с което е оставена без уважение молбата на Т. Т. за изменение по реда на 4 чл.248 от ГПК на решение № 260031 от 15.03.2023г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение е подадена от ищеца, чрез процесуалния му представител. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно.
Разпечатката съдържа 43 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79ab8939-7f23-4ea0-b35f-b8fa2f9189e8