Протокол № 1480 от 05.10.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1480 гр. Варна, 05.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100501259 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:16 часа се явиха:

Въззивникът Т. К. Т., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. С.

Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемият В. Н. Ф., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв.

Ф. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА

Въззивната жалба и отговорът са докладвани с Определение от закрито заседание № 2648/06.07.2023г.

Адв. Д.: Поддържаме въззивната и частната жалба, оспорваме писмените отговори.

Нямаме възражения по доклада на делото, запознати сме.

Адв. Д.: Оспорвам, както въззивната жалба, така и частната жалба, поддържам писмените отговори. Нямам възражения по доклада на делото.

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представеното в с.з. на 07.12.2022г. писмено доказателство – медицинско удостоверение № ЛАК116/18.03.1971г., издадено от д-р В. – началник на Отделението за диспансерно наблюдение на психично 1 болни към ДКС ,,СВ.Марина“ гр. Варна, приложено към корицата на гр.д. № 2060/2021г. на ВРС.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал, представените от В. Ф. в с.з. на 07.12.2022г. писмени доказателства, както следва: удостоверение за наследници на А.

К. Д. /л/ 114 от папката на ВРС/; удостоверение за наследници на З.ЙО.З. /л.124 от папката на ВРС и нотариален акт № 147, том 9, део № 232/12.08.1987г. /л. 120 от папката на ВРС/.

Въззивникът Т.: По частната и въззивната жалба, имам някои допълнения и уточнения.

Решението на ВРС с № 260031/2023г. по гр.д. № 2060/2021г., е постановено в нарушение на чл. 104, ал. 4 от ГПК, след като същото е подсъдно на Окръжен съд. Съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, е следвало съдът да си направи отвод на осн. чл. 22, ал. 6 от ГПК, делото е върнато от ВКС и следва да се гледа от друг състав.

Съгласно определение № 311/2022г. на ВКС, постановеното произнасяне по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, е непререшаемо и ново разглеждане от въззивния съд е недопустимо.

На следващо място, записаното в протокола: ,,Като се разведоха му казах да се маха“, да стане: ,,Му казали да се маха“, след като в протокола от 07.12.2022г., е записано ,,Съпругата му казала напусни жилището, то вече не е твое“.

Искът за обезщетение на неимуществени вреди, както е видно от приложеното нотариално заверено за съдебно заседание на 15.02.2023г., становище е във връзка с опита на В. Ф. да ме злепостави пред съда, с абсурдното при постановените решения на ТЕЛК за тежко протичане на душевно заболяване, по твърдение, че семейните проблеми на брат ми са започнали от моето действие за пенсионирането му по болест.

Свидетелските показания на Р.К., разкриват алчността и наглостта на сем. Ф.еви.

Нямам покой от това, че сме станали жертва на безчовещина от порочни лица.

Продължаващите с години дела, болките в гърдите ми се усилват дори и при малки усилия, от делата завадени от мен и от баща ми за имота на болния ми брат, близките ми се отчуждиха, избягват ме познати, чувствам се отчаян. Затова, съгласно тълкувателно решение № 1/27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ВКС, ответникът следва да понесе последиците от деянието си. Този иск е предявен преди даване ход на устните състезания, т.к. се оспорва се от ответника, че не съм имал право на този иск, аз имам становище, че този иск не е даден преди хода на устните състезания и е даден във връзка с негови произнасяния в хода на делото.

Моля да приемете, освен медицинското удостоверение с ЛАК 116/1971г. от ДКЦ ,,Св.Марина – Варна“, приложените с исковата молба доказателства за болестта на Д., които не бяха прието от ВРС, а те са с исковата молба, както и нотариален акт № 291/1992г. С оглед доказване вредоносното присъствие около това семейство и на адв. Р.К., и в последствие нотариус, прилагам генерално пълномощно на ответника от 1992г., нейна молба на Р.К. до психиатричен диспансер, във връзка дееспособността на Д..

СЪДЪТ разяснява на въззивника Т. Т., че с определение от закрито заседание № 2

2648/06.07.2023г. се е произнесъл по доказателствените искания.

Въззивникът Т.: Вие приемате само свидетелството от психиатрията, обаче районен съд не приема всички други доказателства, които са приложени към исковата молба още в началото, това е записано в решението, и Ви моля да обърнете внимание. Става дума за тези доказателства, които са приложени още с исковата молба от 2001г.

Адв. Д.: Доверителят ми има предвид нотариален акт от 1992г.

Въззивникът Т.: Съдията във ВРС не прие доказателствата, които са към исковата молба, например за болестта му от 1971г., за принудителните лечения, които са назначени от Окръжен съд за проявите му, прегледа, който е направен 1993г., че иска да не знае за продажбата, която той си осъществи. В исковата молба са изредени. Тези доказателства, които са с исковата молба съдът не прие, Вие приемате ли ги?

Адв. Д.: Моят доверител има предвид нотариален акт от 1992г., който е приложен към исковата молба и най-вероятно медицинско удостоверение от 2005г.

Въззивникът Т.: Да, това имам предвид, както и всички други доказателства, които са по исковата молба от 2001г., те са изредени всичките, съдията отказа да ги приеме, изрично пише, че не приема допускането на тези доказателства, т.е. не прие никакви доказателства за заболяването на моя татко.

Адв. Д.: Това, което е поискано по жалбата е прието, друго няма.

Въззивникът Т.: Има протокол и аз после тези неща ще ги видя.

Адв. Д.: По доказателствените искания, пак искам да уточня, че имаше искане в жалбата на адв. Д. за приемане на един документ, съдът се е произнесъл като го приема.

Въззивникът Т.: Аз съм подал също въззивна жалба и там съм написал тези неща, че тя не е приела доказателствата.

Адв. Д.: Но няма искане за приемането им. Няма да сочим други доказателства.

Адв. Д.: Поддържаме всички депозирани жалби.

СЪДЪТ, във връзка с изявлението на въззивника Т. Т. намира за уместно да укаже на същия, че изменение или допълнение на неговите въззивни жалби, след изтичане на срока за тяхно депозиране, е недопустимо и същите не могат да бъдат допълвани с нови изявления и доводи.

По отношение на доказателствените искания, които са релевирани във въззивната му жалба срещу основното решение по делото, СЪДЪТ се е произнесъл в закрито заседание с постановеното определение, поради което към момента не са налице основания за ревизиране на същото.

Адв. Д.: Представям списък на разноските, които претендираме.

Адв. Д.: Представям списък на разноските. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Въззивникът Т.: И аз представям разноски.

3

Искам да представя на съда нови доказателства, а именно генерално пълномощно по отношение на адв. Р.К., документ за преглед и лечение от 13.08.1992г. от психиатър д-р Р., искане от адвоката за назначаване на Комисия по психиатрия, както и банковата ми сметка.

Представям копие за другата страна.

Адв. Д.: Нямам информация да са представени по делото тези доказателства.

Въззивникът Т.: Тези доказателства до сега не са представени на съда. Адвокат, а и след това вече станала нотариус Р.К., беше свидетел на господина пред районен съд, там тя изнесе някои лъжи, затова прилагам тези доказателства и ще уточня защо. Та тази нотариус Р.К. е поверена на Ф.еви, тя твърди в съдебно заседание на 15.02.2023г., след като е поискала документ за недееспособност от Психиатричната комисия, който не представя на нотариуса от 1992г., че Д. е бил способен да разбира и ръководи действията си. През 1999г. като нотариус тя изповядва сделка за трети етаж, който е нищожен поради това, че не е вписан месец и съдът го обяви за нищожен. През 2003г. издава констативен нотариален акт на ответника Ф., че е собственик на целия имот, след като предният неин нотариален акт е нищожен. Това представлява свидетелката Р.К.. В тази връзка представям тези доказателства, с които показвам нейния облик – генерално нотариално пълномощно, Ф. знае, че е болен психически, отива в психиатрията да от комисия документ, т.к. психиатъра изказва съмнение в съС.ието му, защото казва: ,,Искам да сключа договор, за който баща ми и брат ми да не знаят“, поради което психиатърът иска комисия. Тя отива в комисията, вероятно отговорът на комисията не я удовлетворява и прилага еднолично удостоверение от някакъв психиатър.

Представям ги днес, защото в съдебно заседание разбрах кой ще бъде свидетел, след делото се реши, нямаше друго заседание.

Адв. Д.: Това са доказателства, които вече са представяни и по другите дела, не са новооткрити.

Въззивникът Т.: В съдебно заседание се яви Р.К. и след като делото е решено аз не можах да ги представя, затова ги представям сега. Всички тези други дела са гледани от Районен съд, Окръжен съд и ВКС, Вие отново сте ги изискали, какво е представяно и какво не, за сведение на съда ги представям отново, като мисля, че генералното пълномощно не е било представяно.