Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 38091 от 16.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5611/2026
Вид
Определение № 38091
Подписан
16.10.2026
В сила
16.10.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38091 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110105611 по описа за 2026 година

Образувано е по молба с вх. № 294816/25.09.2026 г. на ищеца „ИФ“ ЕООД, подадена чрез юрисконсулт АВ, за изменение и допълване на Решение № 17768/17.09.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителят иска присъждане на разноските за исковото и заповедното производство съобразно уважената част от исковете, по представения списък по чл. 80 ГПК.

Ищецът поддържа, че искът за главницата е уважен изцяло и поради това е налице основанието на чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита, че практиката на Съда на Европейския съюз относно разноските при потребителски спорове е неприложима, тъй като потребителят е ответник, а производството е образувано по искане на кредитора за неудовлетворено вземане. Излага, че съдът е съобразил служебно недействителността на договора, но това не премахва задължението за връщане на получената главница. Позовава се на Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. Твърди недобросъвестност на ответника поради невръщането на предоставената сума и оспорва отказа да му бъдат възстановени процесуалните разходи.

На ответника е предоставена възможността по чл. 248, ал. 2 ГПК. С молба с вх. № 318835/14.10.2026 г. особеният му представител адв. В. А. Я. възразява срещу претенцията за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че ищецът е професионален кредитор, ползва типови документи и работата по делото не обосновава претендираното възнаграждение.

Обръща внимание на неправилно посоченото в молбата име на друг кредитополучател, както и на участието на различни юрисконсулти. Поддържа, че възнаграждение може да се определи само за един процесуален представител и най-много до удвоения размер на присъденото в заповедното производство възнаграждение от 50 лв.

С Решение № 17768/17.09.2026 г. съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца 511,29 евро, равностойни на 1 000 лв., представляващи чистата стойност на кредита по недействителен договор за предоставяне на кредит № 517758/25.11.2024 г., заедно със законната лихва от 06.08.2025 г. до окончателното плащане.

Отхвърлен е искът за 35,75 евро, равностойни на 69,93 лв., договорна лихва за периода 25.11.2024 г. - 23.07.2025 г. За вземанията е издадена Заповед № 1080/06.08.2025 г. по ч. гр. д.

№ 2184/2025 г. на Районен съд - Кюстендил.

В мотивите на решението е прието, че поради установената недействителност на договора и целите на потребителската защита на ищеца не се следват разноски, независимо от уважаването на иска за чистата стойност на кредита. В диспозитива липсва отделно произнасяне по разноските. Поради това искането следва да се разгледа по чл. 248 ГПК, като при уважаването му се измени възприетото разрешение за отговорността за разноски и се допълни диспозитивът с осъдително произнасяне.

1

Молбата е допустима. Решението е връчено на ищеца на 24.09.2026 г., а молбата е подадена на 25.09.2026 г., в двуседмичния срок за обжалването му. Подадена е от легитимирана страна. Искането за разноски и списъкът по чл. 80 ГПК са заявени преди приключване на устните състезания, което е отразено и в протокола от съдебното заседание на 01.09.2026 г.

Разгледана по същество, молбата е основателна относно възстановяването на необходимите и доказани разноски съобразно уважената част от исковете.

По силата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. За юридическите лица, защитавани от юрисконсулт, приложение намира чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът по иска по чл. 422 ГПК се произнася и за отговорността за разноските в предхождащото заповедно производство съобразно крайния изход на спора.

Недействителността на договора по чл. 22 ЗПК не освобождава безусловно потребителя от всякакви процесуални разноски. Разходите по кредита, изключени от чл. 23 ЗПК, следва да се разграничават от необходимите разходи за съдебното установяване на задължението за връщане на действително предоставената и невърната сума. При разпределянето на последните съдът е длъжен да съобрази принципа на ефективност на потребителската защита.

В решенията от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 и от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 СЕС свързва ограниченията при възлагане на разноски върху потребителя с необходимостта да не се създава съществена пречка за упражняване на правото му на ефективен съдебен контрол. В Решение от 27.11.2025 г. по дело C-746/24, Gryczara, тази защита е отнесена и към потребител, който е ответник по предявен от кредитора иск за връщане на главницата след недействителност на кредитния договор. Ето защо не се споделя доводът на молителя, че практиката на СЕС е неприложима единствено поради процесуалното качество на потребителя.

От тази практика обаче не произтича правило за абсолютна недължимост на разноски.

В Определение № 771/16.03.2026 г. по ч. т. д. № 2371/2025 г. на ВКС, I т. о., след обсъждане и на дело C-746/24 е прието, че преценката е конкретна и зависи от вида и размера на разходите, дали те биха възникнали и без упражняването на потребителската защита и дали присъждането им надхвърля възстановяването на необходимите разходи. ВКС е приел за дължими държавната такса, разноските за експертизи и юрисконсултското възнаграждение, съразмерни на уваженото вземане за чистата стойност на кредита.

Съдът съобразява и разрешението в Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г. на ВКС, I т. о., послужило като основание за първоначалния отказ от разноски. При конкретната преценка по настоящото дело и с оглед последващата практика на СЕС и ВКС обаче недействителността на договора сама по себе си не обосновава възлагането на всички разходи върху кредитора.

Защитата на ответника не е ограничена до оспорване на ценовите клаузи и на задължителното съдържание на договора. Оспорени са произходът на електронните изявления, сключването на договора, принадлежността на банковата сметка и получаването на сумата. Ищецът е следвало да докаже факти, от които зависи и правото му да получи чистата стойност на кредита. Приетата съдебно-техническа експертиза е изследвала електронната процедура по сключване и идентификацията, а не изчисляването на ГПР.

Справката от банката е послужила за установяване на получаването на главницата. Тези доказателствени действия са относими към уваженото вземане.

Разноските за особен представител са необходима последица от процесуалния ред, по който е осигурена защитата на ответника. Присъждането им съразмерно с уважената част на иска възстановява действително внесен и изразходван депозит. То не представлява отделно възнаграждение на кредитора и не се дължи по договорна клауза.

При определянето на разноските не се включва частта, отнасяща се до отхвърлената договорна лихва. Не се присъжда ново възнаграждение на кредитора за използването на парите, нито разход, породен от установяването на порока в ГПР. Разходите за експертизата и особения представител са определени от съда и действително изразходвани.

2

Юрисконсултското възнаграждение се определя еднократно за всяко производство с оглед извършената работа. При тези обстоятелства възстановяването на доказаните разходи в съответната пропорция не обезсилва потребителската защита и не компенсира кредитора за неприсъдената договорна лихва. Не се възприема и твърдението, че самото неплащане доказва недобросъвестност на ответника; такъв извод не е необходим за отговорността по чл. 78 ГПК.

Размерът се определя по последния списък по чл. 80 ГПК, представен в съдебното заседание на 01.09.2026 г. С него са претендирани за исковото производство 38,34 евро държавна такса, 100 евро юрисконсултско възнаграждение, 208 евро депозит за особен представител и 250 евро депозит за съдебно-техническа експертиза, а за заповедното производство - 10,86 евро държавна такса и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение.

За исковото производство от платежното нареждане с рег. № VBE7259437 от 12.03.2026 г., представено в изпълнение на Разпореждане № 29764/06.03.2026 г., се установява държавна такса от 12,78 евро. За разликата до посочените в списъка 38,34 евро не е представен платежен документ в предоставените материали по делото. Самото вписване на разход в списъка по чл. 80 ГПК не доказва извършването му, поради което тази разлика от 25,56 евро не се включва в основата за разпределяне.

Внесеният депозит за особения представител от 208 евро е удостоверен с платежното нареждане от 13.05.2026 г., а изплащането на възнаграждението е разпоредено в съдебното заседание и е оформено с РКО № 20261110014831/04.09.2026 г. Депозитът за съдебнотехническата експертиза от 250 евро е отразен в платежния документ от 04.08.2026 г.; заключението е прието, възнаграждението е определено в този размер и е оформен РКО № 20261110014830/04.09.2026 г. Двата разхода се включват по действително изразходваните им размери.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение за исковото производство от 100 евро. Съобразени са обемът на делото, становищата по оспорванията, проведеното открито заседание, участието при изслушването на експертизата и представената писмена защита. Типовият характер на част от документите и допуснатата неточност в името на ответника в молбата по чл. 248 ГПК не заличават извършеното процесуално представителство. Отстраняването на нередовност относно държавната такса също не премахва правото на възнаграждение. Определя се едно възнаграждение, независимо от участието на различни юрисконсулти. Законът не обвързва размера му за исковия процес с удвоения размер на възнаграждението за заповедното производство, поради което възражението за подобен предел е неоснователно.

Общата основа на признатите разноски за исковото производство е 570,78 евро: 12,78 евро държавна такса, 100 евро юрисконсултско възнаграждение, 208 евро за особен представител и 250 евро за експертиза. Таксата за съдебно удостоверение от 2,56 евро, фигурираща в по-ранен списък, не е включена в последния конкретизиран списък, въз основа на който се заявява искането, и не се прибавя към тази основа.

Разноските за заповедното производство се определят при основа от 36,42 евро, включваща 10,86 евро държавна такса и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение.

Последният размер съответства на определените в заповедното производство 50 лв. и на последно заявеното искане. Разноските за двете производства се присъждат поотделно.

Общият размер на предявените парични искове е 547,04 евро, от които са уважени 511,29 евро.

При заявената в последния списък основа за исковото производство от 596,34 евро съразмерната претенция би възлязла на 557,37 евро. Поради недоказаната част от държавната такса молбата следва да се остави без уважение за разликата над 533,48 евро до 557,37 евро, тоест за 23,89 евро. В останалата част искането за съразмерните разноски е основателно.

По изложените съображения, на основание чл. 248, ал. 1 и ал. 3 ГПК във връзка с чл.

78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 17768/17.09.2026 г. по гр. д. № 20261110105611 по описа на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за разноските, като ДОПЪЛВА диспозитива му със следното произнасяне:

ОСЪЖДА Р. Б. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „С“ № 88, ет. 7, ап. 20, да заплати на „ИФ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Б“ № 17, партер, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата 533,48 евро (петстотин тридесет и три евро и четиридесет и осем евроцента), представляваща разноски по настоящото исково производство, и сумата 34,04 евро (тридесет и четири евро и четири евроцента), представляваща разноски по ч. гр. д. № 2184/2025 г. на Районен съд Кюстендил, съразмерно с уважената част от исковете.