Решение № 17768 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17768 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110105611 по описа за 2026 година

Предявени са по реда на чл. 422 Граждански процесуален кодекс /ГПК/ установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 9 Закон за потребителския кредит /ЗПК/, както и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът "Изи Финанс" ЕООД твърди, че на 25.11.2024 г. страните са сключили от разстояние договор за потребителски кредит № 517758. Излага, че ответникът се е регистрирал в електронната система на дружеството, предоставил е лични данни, електронна поща и телефонен номер, получил е електронно съобщение и SMS с код, потвърдил е договора чрез изпратен линк и е бил идентифициран чрез видеоразговор.

Ищецът поддържа, че е превел по посочена от ответника банкова сметка сумата 1 000 лв., а ответникът не е извършил плащания. Сочи, че с електронно съобщение от 05.08.2025 г. е обявил кредита за предсрочно изискуем.

Ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 511,29 евро, равностойни на 1 000 лв., главница, и 35,75 евро, равностойни на 69,93 лв., договорна лихва за периода 25.11.2024 г. - 23.07.2025 г., заедно със законната лихва върху главницата от 06.08.2025 г. до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение № 1080/06.08.2025 г. по ч. гр. д. № 2184/2025 г. на Районен съд - Кюстендил.

Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

В отговора по чл. 131 ГПК ответникът Р. Б. Р., представляван от назначения особен представител адв. В. А. Я., оспорва допустимостта и основателността на исковете.

Поддържа, че искът е просрочен и нередовен, оспорва авторството на електронните изявления, сключването и валидността на договора, получаването на сумата, собствеността върху банковата сметка, настъпването и съобщаването на предсрочната изискуемост и размера на претендираната лихва. Твърди още, че договорът и общите условия не са били надлежно предоставени и приети и че клаузите им нарушават императивните правила за защита на потребителя. Иска отхвърляне на исковете.

С заявление от 22.07.2026 г. ответникът конкретизира оспорването си по отношение на договора, общите условия, платежните нареждания, електронната кореспонденция, електронните носители, аудиозаписа, копието от лична карта, снимките от видеоразговора и 1 електронното съобщение за предсрочна изискуемост. Със становище от 06.08.2026 г. ищецът поддържа, че договорът е сключен и изпълнен от негова страна, че таксата "ангажимент" е включена при формиране на ГПР и че посоченият ГПР от 63,04 % не надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

От фактическа страна съдът установява следното:

С определението по чл. 140 ГПК от 19.07.2026 г. съдът е приел представените от ищеца писмени доказателства и е приложил ч. гр. д. № 2184/2025 г. на Районен съд Кюстендил.

Представен е договор за предоставяне на кредит № 517758 от 25.11.2024 г., съдържащ индивидуалните данни на страните, размера и срока на кредита, уговорените лихва и такса, общата дължима сума, посочения ГПР и погасителен план с 30 вноски. Към договора са представени Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от "Изи Финанс" ЕООД от 20.12.2021 г., които уреждат регистрацията в сайта, електронната комуникация, идентификацията, усвояването и погасяването на кредита, правото на отказ, последиците от забава и начина за обявяване на предсрочна изискуемост.

Приети като писмено доказателство са разпечатките от електронната кореспонденция, които сочат съобщение от 25.11.2024 г. в 11:32 ч. за успешно прието искане за заем; съобщение от същата дата в 11:45 ч. за одобрен кредит от 1 000 лв., съдържащо линк за потвърждение и данни за два приложени файла - преддоговорна информация и общи условия; съобщение от 12:24 ч. за преведени 1 000 лв., срок за връщане на сумата от 900 дни, обща сума за връщане 1 471,62 лв. и погасителен план; напомняне от 23.12.2024 г.; съобщения за просрочие от 27.12.2024 г. и 04.01.2025 г.; както и електронно съобщение от 05.08.2025 г., с което кредиторът заявява, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Представени са копия от лицевата и обратната страна на личната карта на ответника, справка от електронната услуга на МВР, че документът е валиден, портретни снимки, снимка на лицето с документа за самоличност и екранни изображения от проведен видеоразговор. Тези материали съвпадат по идентификационни данни с данните, въведени в договора. Представени са и два електронни носителя, описани от ищеца като съдържащи договорните документи, кореспонденцията и запис във връзка със сключването.

Приетото по делото платежното нареждане от 25.11.2024 г. удостоверява нареден от "Изи Финанс" ЕООД кредитен превод от 1 000 лв. към сметка с IBAN *************** с основание "Договор за заем номер 517758". Независимата справка на "УниКредит Булбанк" АД от 31.08.2026 г. установява, че титуляр на тази сметка е ответникът. Приложеното извлечение удостоверява заверяването й на 25.11.2024 г. с 1000 лв. от ищеца и същото основание. Така банковите документи установяват както принадлежността на сметката, така и реалното предоставяне на пълния размер на главницата.

От приложеното заповедно дело се установяват подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 06.08.2025 г., издаването на заповед № 1080/06.08.2025 г. за главница 1 000 лв., договорна лихва 69,93 лв. и законна лихва от датата на заявлението, както и извършените действия по връчването й. В заповедното дело са приети още писмо на Комисията за защита на потребителите с вх. № Ц-03-9131/04.11.2024 г. и разпечатка от интернет страницата на ищеца относно премахната клауза за неустойка. Последните два документа нямат пряко значение за настоящия спор, тъй като вземане за неустойка не е предявено.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, според което в информационната система на ищеца съществува профил на ответника с посочените в договора лични данни; на посочения телефонен номер е изпратен SMS с код 8128; на електронния адрес ************ е изпратен линк за потвърждение; а в системата е отразено приемане и активиране на договор № 517758. Вещото лице пояснява в съдебно заседание, че е проверило действащата система на ищеца, но не е изследвало съдържанието на конкретните PDF файлове, начина на изчисляване на ГПР или външни данни от доставчика на електронна поща и мобилния оператор.

2

Съдът дава вяра на заключението в частта относно техническите записи, които вещото лице лично е проверило, като го съпоставя с останалите доказателства.

Съвкупността от индивидуализиращите данни, снимките и видеоидентификацията, електронната кореспонденция и превода по личната банкова сметка на ответника установява, че електронните изявления произхождат от него и че между страните е постигнато съгласие за отпускане на кредита.

От договора и погасителния план се установява, че ищецът е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1 000 лв. за срок 900 дни, при фиксиран годишен лихвен процент 12 %. В чл. 2, ал. 1, т. 3 е посочена такса "ангажимент" в размер на 33 % от главницата. В т. 4 е посочена обща дължима сума от 1 471,62 лв., а в т. 5 - ГПР 63,04 %. В погасителния план са предвидени 29 вноски с главница по 33,33 лв. и последна вноска в размер на 33,43 лв. Общата договорна лихва по плана е 153,32 лв., а таксата "ангажимент" е разпределена само в първите три вноски по 106,10 лв., или общо 318,30 лв. Доказателства за извършени от ответника погашения не са представени.

От правна страна, съдът установява следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, след извършените посещения на адреса, справките и залепването на уведомление, а указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са съобщени на заявителя на 23.01.2026 г. Исковата молба е подадена на 04.02.2026 г., поради което едномесечният преклузивен срок е спазен. Делото е изпратено по подсъдност от Районен съд - Кюстендил на Софийски районен съд с определение № 179/05.02.2026 г.

Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Ищецът е кредитор, който предоставя кредити в рамките на професионалната си дейност, а ответникът е физическо лице, което не е действало с търговска или професионална цел.

Договорът е сключен от разстояние, поради което наред със ЗПК са приложими и правилата на ЗПФУР относно доказването на предоставената информация и направените електронни изявления.

Възражението, че договор изобщо не е сключен поради липса на саморъчен или квалифициран електронен подпис, е неоснователно. Електронният документ може да материализира писмено волеизявление, а страните са уговорили процедура за приемане чрез индивидуален профил, електронна поща, телефонен код и потвърждение. В случая тази процедура и получаването на сумата се установяват от обсъдените доказателства.

Установяването на факта на сключването обаче не освобождава съда от служебната проверка дали съдържанието на потребителския договор отговаря на императивните изисквания на ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 начин. По силата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите изразява всички настоящи и бъдещи разходи по кредита като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по законовата формула.

Изискването не се изчерпва с формално изписване на краен процент. Информацията трябва да позволява на средния потребител да разбере икономическата тежест на кредита и да провери от кои конкретни парични потоци и допускания е получен посоченият процент.

Такова разбиране следва както от целта на Директива 2008/48/ЕО, така и от практиката на Съда на Европейския съюз и Върховния касационен съд. В решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 СЕС приема, че санкцията, при която при неправилно или непълно посочен ГПР кредиторът губи правото на лихви и разходи, е допустима, възпираща и пропорционална. В решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ВКС приема, че бланкетното посочване само на крайния ГПР и общи допускания, което не позволява проверка на индивидуалните компоненти, не изпълнява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност по чл. 22 ЗПК.

3

В процесния договор е изписан крайният резултат "ГПР 63,04 %" и общо е отбелязано, че при изчислението са взети предвид договорната лихва и таксата "ангажимент". След текста за допусканията обаче е поместена единствено думата "формула.", без да е възпроизведена формула, без да са посочени използваните за конкретния договор стойности и без да е обяснено кога таксата се приема за платена при изчислението. Позоваването от ищеца на общата формула в приложение № 1 към ЗПК не замества задължението в самия договор да бъдат изложени конкретните допускания и данни, от които за този потребител се получава именно 63,04 %.

Неяснотата е съществена и се проявява при съпоставяне на самите клаузи. Такса от 33 % върху главница в размер на 1 000 лв. е 330 лв. Погасителният план обаче включва три плащания по 106,10 лв., или общо 318,30 лв. Посочената обща дължима сума в размер на 1 471,62 лв. е сбор от главница 1 000 лв., договорна лихва 153,32 лв. и такса 318,30 лв., а не от главницата, лихвата и обявената процентно такса от 330 лв. Банковото извлечение допълнително установява, че на ответника са преведени пълните 1 000 лв., тоест таксата не е удържана предварително от усвояването. От договора не може да се разбере коя стойност и кой момент на плащане на таксата са използвани при формиране на обявения ГПР.