Решение № 11286 от 09.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 50107/2025
- Вид
- Решение № 11286
- Подписан
- 09.06.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 166536 от 28.10.2025 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Разпореждане № 177339 от 18.11.2025 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Определение № 878 от 09.01.2026 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Разпореждане № 14096 от 29.01.2026 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Разпореждане № 80345 от 02.07.2026 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- член 55 алинея 1 предложение 3 · Закон за задълженията и договорите
- член 87 алинея 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11286 гр. София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ....... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110150107 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявена искова молба от П. Т. З. срещу .......... с която ищцата релевира осъдителна претенция за сумата 34.53 лева съставляваща 17.65 евро представляваща недължимо платена такса за телевизионна услуга на отпаднало основание след едностранно прекратяване на договорно правоотношение.
Ищцата излага твърдения че е сключила договор за телекомуникационни услуги с ответното дружество на 16.04.2025 година но поради обективна техническа несъвместимост на предоставеното телевизионно оборудване с нейния телевизионен приемник услугата не е могла да бъде реално ползвана. Тя сочи че на 07.05.2025 година е върнала техническото устройство с приемо предавателен протокол и е подала жалби с които е заявила незабавно отказ на услугата, но въпреки това ответникът е продължил да начислява месечни такси, които тя е заплатила под заплахата да бъдат преустановени останалите й електронни съобщителни услуги.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен като възразява че предоставеното оборудване е било технически изправно и телевизионната услуга е могла да бъде потребявана чрез смарт телевизор или мобилно приложение. Ответното дружество твърди, че до него не е достигало надлежно изявление за разваляне на договора като поддържа тезата, че е предоставило безпроблемен достъп до услугата, поради което не е налице договорно неизпълнение и претендираните суми са дължими.
Правната квалификация на предявения иск се подвежда под нормата на член 55 алинея 1 предложение 3 от Закона за задълженията и договорите във връзка с член 87 алинея 2 от същия закон. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищцата следва да установи при условията на пълно и главно доказване факта на прекратяване на 1 договора поради неизпълнение от страна на доставчика както и извършеното плащане на процесната сума от 34.53 лева съставляваща 17.65 евро. В тежест на ответника е да докаже надлежното и точно изпълнение на своите договорни задължения за предоставяне на годна и използваема телевизионна услуга както и наличието на валидно правно основание за задържане на инкасираните суми.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото са отделени фактите относно съществуването на валидно договорно правоотношение между страните плащането на процесната сума както и обстоятелството че предоставеното оборудване е било физически върнато на оператора и телевизионната услуга не е била фактически ползвана от потребителя.
Съдът като обсъди събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна. От представения и неоспорен приемо предавателен протокол се установява по несъмнен начин че на 07.05.2025 година ищцата е върнала на ответното дружество цифровото устройство необходимо за достъп до телевизионната услуга. По делото са приети като писмени доказателства подадени от ищцата жалби, в чийто ръкописен текст изрично е обективирана волята на потребителя за отказ на услугата поради техническа несъвместимост и невъзможност за нейното ползване.
Съдът констатира, че ответникът не оспорва факта на получаване на тези жалби в своите търговски обекти. но оспорва съдържанието им да представлява валидно изявление за разваляне на договора. Въпреки това ответното дружество не представи никакви извлечения или разпечатки от своята система, които да оборят представените от ищцата писмени доказателства.
Въз основа на установените факти съдът достига до следните правни изводи. Съдът отчита че в отношенията между търговец и потребител доставчикът носи тежестта да докаже че услугата е предоставена по начин, който позволява реалното й ползване от потребителя съобразно договореното. Не е достатъчно да се твърди че услугата по принцип съществува или че би могла да бъде ползвана чрез други устройства. Дължимото изпълнение по договор за услуга не се изчерпва с абстрактна техническа възможност, а изисква потребителят да получи реална достъпна и договорно уговорена възможност за ползване на услугата.
В случая ответникът е получил обратно устройството на 07.05.2025 година и е бил изрично уведомен, че услугата не може да се ползва. След този момент той не е доказал нито че е отстранил причината за неползването, нито че е предоставил друго съвместимо устройство нито че ищцата е продължила фактически да ползва телевизионната услуга. При това положение продължаването на начисляване и задържане на такса за телевизионна услуга след връщането на устройството и заявения отказ от услугата се явява лишено от правно основание.
При детайлен обстоен анализ на приложеното към делото допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги съдът констатира че в раздела за стандартни условия изрично е записано че за ползване на процесната телевизионна услуга е задължително наличието на поне един активен приемник, а ползването на интелигентно 2 телевизионно приложение изисква наличието на подходящ телевизионен приемник, за което операторът не предоставя оборудване. Изследвайки служебно посочените договорни условия за наличие на неравноправни клаузи съдът намира, че договорът е изграден върху презумпцията за пълна изправност и съвместимост на техниката като не съдържа изрична и ясна клауза която да урежда правата на потребителя при първоначална или последваща обективна техническа невъзможност за ползване на основното предоставено устройство.
Задължаването на потребителя да плаща за услуга, която обективно не може да потреби по основното предназначение чрез предоставения му от оператора хардуер нарушава дълбоко изискването за добросъвестност. Практиката да се събират такси въз основа на формалното съществуване на срочен договор след като е налице върнато оборудване и заявена невъзможност за ползване противоречи на добрите нрави и нарушава императивната забрана за неоснователно обогатяване.
Съгласно член 87 алинея 2 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да развали договора без даване на подходящ срок когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти когато поради забава на длъжника то е станало безполезно или когато от поведението на длъжника е явно че той няма да изпълни. В конкретния случай ищцата е заявила отказ от телевизионната услуга след като тя не е могла да бъде реално използвана върнала е предоставеното устройство и е поискала преустановяване на начисляването.
Ответникът не е доказал че е предложил годно изпълнение, а от поведението му се установява, че е отказал да преустанови начисляването, въпреки невъзможността услугата да бъде използвана чрез предоставеното оборудване. Поради това, съдът приема че договорното основание за начисляване на такса за телевизионна услуга е напълно отпаднало.
Съгласно член 55 алинея 1 предложение 3 от Закона за задълженията и договорите подлежи на връщане даденото на отпаднало основание. При този фактически състав е необходимо да е налице имуществено разместване първоначално основание за плащането и последващо отпадане на това основание.
В настоящия случай плащането на сумата от 34.53 лева съставляваща 17.65 евро не се оспорва. Първоначалното основание е било договорното правоотношение между страните но това основание е отпаднало в частта относно процесната такса за телевизионна услуга след връщането на устройството заявения отказ и липсата на доказано годно изпълнение от страна на ответника. Ето защо, искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на правния спор и на основание член 78 алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс ответникът следва да понесе отговорността за направените от ищцата деловодни разноски. Видно от представения списък на разноските и договора за правна защита и съдействие ищцата е заплатила реално в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева съставляващи 511.29 евро. Въпреки високия размер на договореното възнаграждение ответното дружество не е направило надлежно възражение за прекомерност по реда на член 78 алинея 5 от Гражданския процесуален кодекс поради, което съдът намира че тази сума е напълно доказана и дължима и следва да бъде възложена в тежест на ответника.
3
Воден от горните мотиви, съдът постановява следното
РЕШИ:
ОСЪЖДА .......... с ЕИК ....... със седалище и адрес на управление град ........ да заплати на П.
Т. З. с ЕГН ********** с адрес град ......... сумата от 34.53 лева съставляваща 17.65 евро представляваща недължимо платена такса за периода след 07.05.2025г. до подаванве на искова молба - 27.10.2025г., за телевизионна услуга на отпаднало основание след разваляне на договор.
ОСЪЖДА .......... с ЕИК ....... да заплати на П. Т. З. с ЕГН ********** сумата от 1000 лева съставляваща 511.29 евро представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание член 78 алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4