Определение № 878 от 09.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 878 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110150107 по описа за 2025 година

Ищцата П. Т. З. е сезирала съда с искова молба, с която е предявила иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сума в размер на 34.53 лв., представляваща твърдяно недължимо платени суми за телевизионна услуга за периода след 07.05.2025 г., поради отпаднало основание вследствие на прекратяване на договор за телекомуникационни услуги.

С разпореждане съдът е дал указания по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовности, включително за уточняване на основанието по чл. 55 ЗЗД, както и за конкретизиране на размера на претендираната сума.

В изпълнение на дадените указания ищцата е депозирала молба от 15.11.2025 г., с която вместо да конкретизира вече предявената претенция, е заявила нови фактически основания и е увеличила както периода, така и размера на търсената сума, като вече претендира 87.07 лв., включващи нови периоди и нови фактури, които не са били предмет на първоначалната искова молба.

По този начин ищцата е извършила недопустима подмяна на предмета на спора, като чрез „уточнение“ е въвела нови искови претенции, различни по размер и фактическо основание от първоначално сезиралите съда.

Указанията по чл. 129 ГПК не допускат разширяване на предмета на делото, а единствено отстраняване на нередовности. След като делото вече е образувано с конкретен предмет и цена на иска, всяко въвеждане на нови вземания представлява нов иск, който подлежи на самостоятелно предявяване при спазване на изискванията за държавна такса, родова и местна подсъдност.

Поради това съдът приема, че предмет на настоящото производство е единствено първоначално предявеният иск за сумата 34.53 лв., а претенцията за сумата 87.07 лв., заявена с молбата от 15.11.2025 г., не е допустимо изменение, а представлява нов иск, който не е надлежно предявен и не е част от настоящото производство.

С молбата от 15.11.2025 г. ищцата изрично е оттеглила исковите си претенции в частта, в която е претендирала конститутивно разваляне на договора, както и в частта, с която е 1 искала осъждане на ответника да преустанови начисляването на бъдещи такси, поради което производството в тази част следва да бъде прекратено.

Ето защо съдът ще изгради доклада си единствено върху първоначално предявения иск.

Следва доклад по чл. 140 и 146 ГПК:

Ищцата твърди, че е сключила договор за телекомуникационни услуги с ответника, включващ телевизионна услуга. Твърди, че поради техническа несъвместимост на предоставеното оборудване услугата не е могла да бъде ползвана, поради което на 07.05.2025 г. е върнала устройството и е заявила прекратяване на услугата веднага, без даванена допълнителен срок. Поддържа, че въпреки това ответникът е начислявал и е получил суми за телевизионна услуга, като претендира връщане на сумата 34.53 лв. като недължимо платена на отпаднало основание.

Ответникът оспорва иска, поддържайки, че оборудването е било годно, услугата е могла да бъде ползвана чрез други технически средства и че не е налице надлежно прекратяване на договора, поради което сумите са дължими.

Правната квалификация на иска е чл. 55, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД В тежест на ищцата е да докаже факта на прекратяване на договора поради неизпълнение, че е спазен реда, предвиден в закона, настъпване на основания, които дават право на изправната страна да развали договора едностранна и то без да дава допълнителен срок за изпълнение - наличие на отпадане на основанието и плащане на сумата 34.53 лв., а в тежест на ответника – наличие на валидно основание за задържане на сумата.

В тежест на ответника, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, е да докаже надлежно изпълнение на задължението си за предоставяне на годна и използваема телевизионна услуга, както и обстоятелството, че за потребителя е съществувала реална възможност да ползва услугата без да поема допълнителни разходи или технически предпоставки извън вече договореното.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства и не е направил доказателствени искания за доказване на факти, разпредели в негова тежест - а именно: да е изправна страна по договора.

Безспорно е съществуването на договорно правоотношение между страните и фактът на плащане на процесната сума.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението ясно, изчерпателно и категорично да заяви оспорва ли получаването на молба № 25–03563– 07.05.2025 г., с която ищцата е заявила прекратяване на договорното правоотношение за телевизионната услуга, както и оспорва ли факта на връщане на предоставеното техническо оборудване, прието с приемо-предавателен протокол от същата дата.

УКАЗВА на ответника да посочи какви правни и фактически последици свързва с тези действия, оспорва ли да са представлявали едностранно писмено волеизявление за разваляне на договора, както и дали твърди, че след връщане на оборудването услугата е била предоставяна, при какви конкретни технически и договорни условия и по какъв начин е била 2 осъществявана фактическата доставка на телевизионната услуга.

УКАЗВА, че при неизпълнение на настоящите указания съдът ще цени това поведение съобразно чл. 161 ГПК.

С оглед твърденията на ответника, че телевизионната услуга е могла да бъде ползвана чрез смарт телевизор или чрез други технически средства, съдът намира, че ответникът се позовава на технически изисквания и общи условия, които към настоящия момент не са представени по делото.

Тези документи са от значение за изясняване на въпроса дали за потребителя е съществувала реална и безусловна възможност за ползване на услугата и дали неизползваемостта произтича от неизпълнение на доставчика или от допълнителни технически предпоставки, въведени едностранно от него.

Поради това СЪДЪТ

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира какви именно „други технически средства“ твърди, че са били допустими за ползване на телевизионната услуга, и да посочи изрично на какво правно основание се позовава за въвеждането на тези технически предпоставки, включително дали те произтичат от общите условия към договора, от технически спецификации или от други вътрешни правила на ответника, като представи съответните писмени доказателства.

УКАЗВА, че непредставянето на тези доказателства ще се цени съгласно чл. 161 ГПК.

СЪДЪТ, като съобрази възраженията на ответника, че услугата може да бъде ползвана чрез смарт телевизор или чрез други технически средства, намира, че преди допускане на съдебно-техническа експертиза следва да бъде уточнен действителният предмет на спора, тъй като от твърденията на ответника се установява, че последният не поддържа фактическа теза за реална техническа изправност на предоставеното оборудване, а се позовава на съществуването на абстрактна възможност услугата да бъде ползвана при наличие на допълнителни технически предпоставки от страна на потребителя.

В този смисъл между страните възниква спор дали неизползваемостта на услугата произтича от липса на изпълнение от страна на доставчика или от това, че потребителят не разполага с техника, отговаряща на изискванията, въведени с общите условия на ответника.

Този спор е правен по своя характер, тъй като се отнася до допустимостта доставчикът да прехвърля върху потребителя допълнителни технически изисквания за ползване на вече платена услуга, поради което съдът следва да установи релевантните фактически твърдения на ищцата преди да пристъпи към назначаване на експертиза.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви изрично дали нейният телевизионен приемник към момента на предоставяне на услугата твърди да бил от тип „смарт телевизор“ или друг тип, посочен в техническите изисквания на ответника, както и независимо от това дали поддържа, че предоставената телевизионна услуга е била неизползваема и по какви конкретни причини.

3

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-техническа експертиза до постъпване на становището на ищцата.

СЪДЪТ констатира, че в исковата молба не е посочена банкова сметка или друг начин за плащане по смисъла на чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което исковата молба е нередовна и в тази част.

Поради това СЪДЪТ

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин за плащане, по който ответникът да може да изпълни доброволно евентуално присъденото задължение.

УКАЗВА, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед горното, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

Приема представените с ИМ и ОИМ доказателства.

След изпълнение на указанията към страните съдът ще се произнесе в закрито съдено заседние по искане за СТЕ.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която с молбата от 15.11.2025 г. ищцата е оттеглила първоначално предявените си искания за постановяване на конститутивно разваляне на договора и за осъждане на ответника да преустанови начисляването на бъдещи такси, поради настъпило десезиране на съда.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменението на иска, направено с молбата от 15.11.2025 г. в частта, с която е увеличен размерът на претенцията от 34.53 лв. на 87.07 лв. и е разширен периодът, за който се претендира връщане на суми, като приема, че в тази част са въведени нови искови претенции, като недопустимо изменение на първоначално предявения иск.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията разноски в изпълнителния процес.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2026г. от 10:45 ч., 4 за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5