Решение № 4952 от 20.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3419/2023
- Вид
- Решение № 4952
- Подписан
- 20.03.2024
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 41826 от 31.03.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 13748 от 12.04.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 53332 от 28.04.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 67056 от 31.05.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 32050 от 13.09.2023 · ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Определение № 35215 от 05.10.2023 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 47111 от 28.03.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 54528 от 12.04.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Определение № 16586 от 17.04.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 63281 от 29.04.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Определение № 18399 от 29.04.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
- Разпореждане № 81078 от 06.06.2024 · ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4952 гр. С, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: И Г при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110103419 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Подадена е искова молба от Б. И. Т., действащ лично, както и със съгласието на своя баща И. С. Т. срещу Дирекция на природен парк “В”, за осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени на ищцеца неимуществени вреди, в резултат на настъпил на 11.07.2021г., инцидент на територията на природния парк, по обозначена туристическа пътека “м. Г в А”, чрез падане от дървен мост от около 2 /два/ метра височина, върху намиращите се под моста камъни, в резултат на което на ищеца било причинено закрито счупване на двете кости на дясната подбедрица над глезена, което довело до изпитване на болки и страдания и трайно затруднение в подвижността и опороспособността на крайника за период от около 3 /три/ месеца , в размер на 15 000 лв. Претендира се и заплащане на разноските по делото.
Ответникът поддръжа, че исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, се явява недоказана и като такава следва да бъде изцяло отхвърлена. Ответникът не оспорва, че е възложител на работата по поставянето на дървения мост, находящ се по обозначена туристическа пътека “м. Г в А”, както и че директорът на юридическото лице - ответник по настоящото производство, е възложил на друго физическо лице - служител, заемащ длъжността “Експерт - паркова инфраструктура”, осъществяването на контрол по всички строителни и ремонтни инфраструктурни дейности на територията на природния парк, както и осигуряване на безопасност на посетителите и всички мероприятия за опазване на околната среда.
Ответникът оспорва, че твърдяните като претърпени вреди, са настъпили 1
“при и по повод” на осъществяване на функциите на служителя, заемащ посочената по -горе длъжност. Ответникът оспорва наличието на противоправно поведение, в резултат на което да са настъпили твърдяните неимуществени вреди, оспорва същите да са били получени при настъпилия на 11.07.2021г., на територията на природния парк, инцидент, оспорва се твърдяния в исковата молба, механизъм на получаване на травматичните увреждания. При условията на евентуалност, се оспорва претендирания размер на вредите, като прекомерно завишен, отправя се и възражение за самопричиняване на противоправния резултат от страна на ищеца, както и в резултат на неупражнена родителска отговорност от страна на придружаващия го родител. Претендира се заплащане на разноски.
С определение, постановено в закрито заседание, съдът е конституирал като трето лице- помагач на страната на ответника - Р. С. Т., заемаща длъжността “Експерт - паркова инфраструктура” при ДПП “В”.
В открито съдебно заседание, всяка от страните се представлява от надлежно упълномощените си процесуални представители, които поддържат съображенията си, изложени в подадените искова молба и отговор на исковата молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото по делото заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2021г., ищецът и св.С А /негова майка/ били на разходка на територията на Природен парк “В”, по обозначен туристически маршрут туристическа пътека “м. Г в А” . Ищецът се движил по-напред от св. А, като преминавайки по дървен мост, разположен в посока х.Алеко, решил да спре за малко, за да си почине, като облягайки се на дървения парапет на моста, разположен в дясната част на дървения мост, парапетът поддал и се счупил, като ищецът паднал от височина приблизително около 2 /два/ метра, върху разположената под моста, т. нар. “Каменна река”. Св. А, видяла как синът й изведнъж изчезнал, като погледнала надолу и видяла, че същият бил долу в камъните, разположени под моста и не можел да движи десния си крак. Св. А, помолила преминаващите в този момент, туристи да повикат помощ, като сигнал бил подаден в Планинската спасителна служба. Първоначално на подадения сигнал се отзовали двама спасители, а по-късно дошли още трима.
Св. В., заедно със свой колега, планински спасител, пристигнали на мястото, като възприели ищеца, който се намирал долу в камъните под моста, бил контактен, но не можел да движи десния си крак, на който крайник, видимо за дошлите да окажат първа помощ планински спасители, имало закрито счупване. Отстрани на моста стояла св. А. Св. В., заедно с още един негов колега - планински спасители, слезли при ищеца, като шинирали и превързали десния му крак и с помощта на носилка, с останалите го извадили 2 и транспортирали с помощта на носилката до Планинската служба, намираща се на около 5-6 минути път от мястото на инцидента. Оттам, ищецът бил транспортиран до УМБАЛСМ “Пирогов” гр. С, където нараняванията му били обработени, счупването било наместено, като не се наложила оперативна интервенция, а десният му крайник бил обездвижен с гипсова шина. От медицинската документация, както и от заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, в т.ч. от разсясненията на вещото лице, дадени в хода на изслушване на заключението, се установи, че ищецът е изпитвал силни болки и страдания от момента на падането си до момента на фиксиране на счупването под упойка в медицинското заведение и обездвиждването му с гипсова шина, като получените в резултат на падането травматични увреждания се изразяват в полифрагментна фрактура на дисталната част на табиата, т.к. закрито счупване на голямата кост на дясната подберица, на няколко места, както и счупване на малката кост на същата.
Възстановителният процес продължил около 3 /три/ месеца, каквато е обичайната продължителност на протичането му при подобни травматични увреждания, като от медицинската документация, не се установи наличието на последващи усложнения в хода на възстановителния процес. Съобразно заключението на вещото лице, което настоящият съдебен състав изцяло кредитира, като пълно и обосновано, кореспондиращо с останалите събрани по делото доказтелства, причинените в резултат на падането, травматични увреждания са причинени именно в резултат на височинно падане, по механизмът посочен по-горе. За възстановяването им е било необходимо, пострадалият крайник да бъде имобилизиран /обездвижен/ за около 2 /два/ месеца, като за пълното възстановяване на функциите на долния десен крайник обичайно било необходим период от около 3 /три/ месеца. В хода на възстановителния процес, ищецът бил обездвижен, като не можел да се обслужва сам, което наложило ангажирането на лице, което да полага ежедневни грижи за него.
С оглед приетото за установено от фактическа страна, съдът формира следните изводи от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 ЗЗД, е такава за чужди противоправни действия.
Фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД, включва наличието на виновно осъществени при и по повод на възложена работа/дейност, чужди противоправни действия, в резултат на който са настъпили вреди имуществени и/или неимуществени такива.
Страните не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, по безспорен начин се установява, че ответникът е възложител на работата по поставянето на дървения мост, находящ се по обозначена туристическа пътека “м. Г в А”, както и че директорът на юридическото лице - ответник по настоящото производство, е възложил на друго физическо лице - служител, заемащ длъжността “Експерт - паркова инфраструктура”, осъществяването на 3 контрол по всички строителни и ремонтни инфраструктурни дейности на територията на природния парк, както и осигуряване на безопасност на посетителите и всички мероприятия за опазване на околната среда. Видно от представените и приети писмени доказателства по делото, третото лице помагач Р. С. Т., е заемала длъжността “Експерт - паркова инфраструктура” при ответника, към момента на настъпване на инцидента - 11.07.2021г. Видно от представената длъжностна характеристика /стр.321 от делото/, актуална към процесната дата, Р. Т. е била пряко натоварена с съществяването на контрол по всички строителни и ремонтни инфраструктурни дейности на територията на природния парк, както и осигуряване на безопасност на посетителите, както и в изпълнение на това свое основно трудово задължение, същата е следвало да осигурява и извършва постоянен специализиран мониторинг, във връзка с възложените и с длъжностната характеристика, задължения, част от които посочени по-горе. Видно от представените и приети като писмени доказателства, книжа за извършвани проверки на цялостната инфраструктура в природния парк, издадени докладни записки във връзка с констатирани нарушения в отделни елементи, както и книжа - сключени договори, проведени обществени поръчки и проекти за извършвани ремонтни дейности, се установява, че през 2019г., действително е бил последният момент, в който е осъществена проверка на изправността на съоражението и осъществен козметична поддръжка на същото, като не са били установени и подменени компроментирани елементи от същия. Едва с докладна записка от 12.11.2021г. /на стр. 302 от делото/ до директора на ПП “В”, на пряко подчинение на когото е била заеманата от Т., длъжност, е било докладвано, че след извършена рутинна проверка и оглед на терен, са установени повреди в техническата инфраструктура, в т.ч. “парапет на дървен мост по туристически маршрут х. Алеко - м. Голи връх, с дължина 120 метра. Безспорно от събраните по делото писмени доказателства и след осъществения доказателствен анализ на същите се установи, че е налице противоправно поведение, изразяващо се във виновно бездействие на служителя на ответника - Р. С. Т., заемала длъжността “Експерт - паркова инфраструктура” при ответника, към момента на настъпване на инцидента, изразяващо се в неизпълнение на трудовите задължения на същата за съществяването на контрол по всички строителни и ремонтни инфраструктурни дейности на територията на природния парк, както и осигуряване на безопасност на посетителите, чрез извършване постоянен специализиран мониторинг.
В резултат на неизпълнение на трудовите задължения на Т., считано от 2019г.
/м.09./, не са били извършвани проверки на състоянието на дървения мост, находящ се по обозначена туристическа пътека “м. Г в А”, като едва няколко месеца след настъпване на процесния инцидент, при извършена проверка са констатирани повреди по съоражението и необходимостта от ремонт на парапета.
От събраните по делото писмени, гласни доказателства, както и от 4 заключението на вещото лице - травматолог, се установи по безспорен начин механизмът на причиняване на травматичните увреждания, а именно че същите са настъпили в резултат на падане от дървения мост. В тази насока, съдът кредитира и показанията на св. А, в частта им относно възприетото от същата състояние на дървения мост преди падането на ищеца, както и относно фактите и обстоятелствата, който същата е възприела след падането му от дървения мост, както и във връзка със самия механизъм на падането.
Същата свидетелка се е намирала в непосредствена близост, движейки се на относително близко разстояние след ищеца, като е имала видимост към случващото се пред нея. Не следва доказателственото значение на показанията на св. А да бъде отнапред изключено поради обстоятелството, че същата е майка на ищеца, поради което същата да се счита за заинтересована от изхода на настоящото производство. В тази връзка следва да се отбележи, че същата е била единственият пряк свидетел на инцидента, като показанията й, в посочените от съда части, изцяло кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, в т.ч. и с изводите на вещото лице относно механизма на причиняване на уврежданията.
Настоящият съдебен състав, не споделя като основателно правоизключващото възражение на ответната страна, наведено с отговора за исковата молба, че ищецът си самопричинил травматичните увреждания, както и че е бил налице недостатъчно адекватно упражнен родителски контрол и надзор от страна на св. А, които в своята съвкупност са довели до разкъсване на причинния процес и са обусловили настъпването на противоправния резултат - настъпването на травматичните увреждания на ищеца.
Разпечатката съдържа 26 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7811c0fc-bd26-4828-a32f-b657934b93b6