Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 11.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 414/2022
Вид
Решение № 262
Подписан
11.06.2024
В сила
12.05.2025
Състав
Таня Борисова Георгиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.164, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.160, ал.2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900414 по описа за 2022 година прие за установено следното:

Иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът “ИВСТРОЙ-2011“ ЕООД с ЕИК 204997585 със седалище и адрес на управление с.Труд, бул.Доктор Г.М.Д.“ № 39, представлявано от управителя Д. К., чрез процесуалния представител адв.А. П. от АК-Пловдив, е предявил иск против С. К. Т. от гр.**** за заплащане на сумата от 29915,47 лв., представляваща стойността на извършените до 20.05.2022 г. СМР на обект: „Жилищна сграда с РЗП 279,92 кв.м., в ПИ № 501.1935, представляващ УПИ ХХІІІ-396, кв.75 по плана на с.Труд“, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че по възлагане на ответника ищецът поело задължение срещу възнаграждение да изпълни СМР на обект на ответника„Жилищна сграда с РЗП 279,92 кв.м., в ПИ № 501.1935, представляващ УПИ ХХІІІ-396, кв.75 по плана на с.Труд“ съгласно одобрен инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж № 63/15.02.2022 г. С оглед спазване на изискването на чл.160, ал.2 ЗУТ между страните бил сключен писмен договор № 2/14.03.2022 г. В него не била уговорена цена, тъй като уговорката между страните била строителят да получи възнаграждение по средно пазарните цени единствено за положения труд, а възложителят поел задължението да се 1 снабди с необходимите материали.

В изпълнение на договореностите , на 21.03.2022 г. било поставено началото на строителните дейности със съставянето на Протокол от 21.03.2022 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а на следващия ден била заверена и Заповедна книга на строежа № РК 0611-296/22.03.2022 г. Отделните етапи на строителството били приемани от компетентните лица- представители на строителния надзор и на проектантите, за което били съставени Актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 31.03.2022 г., 13.04.2022 г. и 21.04.2022 г.

Към 20.05.2022 г. поради неуредените между страните финансови отношения строителните дейности били спрени с Акт / обр.10/ от 20.05.2022 г. за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството.

Стойността на извършените към посочения момент СМР възлизали в размери, както следва: 29 255,47 лв. стойност на СМР по изграждане на „груб строеж“ на жилищната сграда и 660 лв. стойност на СМР по изграденото водопроводно отклонение към имота или общо на стойност 29 915,47 лв. с вкл.ДДС. Конкретните видове СМР- по вид и стойност ищецът излага в табличен вид в исковата си молба.

Ответникът бил поканен да подпише двустранен протокол за установяване на действително извършените СМР, която покана била връчена лично чрез ЧСИ Христо Стоянкин на 29.06.2022 г. В предоставения 5 дневен срок ответникът не пожелал да подпише протокола, приложен към поканата, съответно да получи издадената фактура № 217/14.07.2022 г.

Въз основа на тези фактически твърдения е предявен осъдителния иск.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва иска.

Не оспорва твърденията , че между страните е бил подписан Договор № 2 от 14.03.2022 г., с който е възложил на ищеца изграждането на „Жилищна сграда с РЗП 279,92 кв.м., в ПИ № 501.1935, представляващ УПИ ХХІІІ-396, кв.75 по плана на с.Труд“. Поддържа, че същият бил сключен формално с оглед изискването на ЗУТ. На практика страните се договорили устно, като за всички СМР, които следвало да се извършат, страните уговорили заплащане да се извършва след приключване на всяка отделна строителна дейност, т.е. след всеки отделен етап. Във връзка с извършените СМР твърди, че е заплатила веднъж сума в размер на 2000 лв. за положени бетонни основи, както и втори път сума в размер на 5000 лв. за изливане на първа бетонна плоча. Твърди, че не са предоставяни за подпис Протоколи обр.19. На следващо място твърди, че е извършила повече от уговорените СМР с личен труд, като закупила и организирала доставката на всички материали.

Признава, че ищецът е извършил следните СМР:

1. Машинен изкоп за фундаменти – т.1 от ИМ, който бил направен не за цял фундамент, а само да ивичести основи;

2

2. Доставка и полагане на полиетиленово фолио- т.14 от ИМ и 3. Шлайфане на бетонова настилка / в т.ч. доставка и полагане на посипка/- т.18 от ИМ.

Относно СМР по следните пунктове от ИМ- т.6 / направа на обратен насип 30% ръчно-125 куб.м.на стойност 2312,50 лв./, т.10/ направа кофраж за ивичести основи- 320 кв.м.на стойност 8000 лв./, т.11 / монтаж на армировка – ивични основи- 1110 кг.на стойност 1021,20 лв./, т.12/ монтаж на армировка за колони и стени до кота +3,00- 3800 кг.на стойност 2812 лв./, т.13/ полагане на бетон С20/25 за ивични основи- 65 куб.м.на стойност 2275 лв./, т.15/ полагане на топлоизолация под армирана бетонова настилка с дебелина 3 см.98 кв.м.на стойност 607,60лв./, т.16 / монтаж на армировка-бетонова настилка на кота -0,05- 850 кг.на стойност 629 лв./, т.21 / полагане на водопроводни и канализационни тръби- 25м. на стойност 312,50 лв./, т.23 / направа на изкоп за водопровод, в т.ч.изкоп за водомерна шахта, премахване на асфалтова настилка, изкоп с дълбочина до 2 м.- 10 м. на стойност 420 лв. и т.24 / заравяне на канал за водопровод и уплътняване- 10 м. на стойност 130 лв./оспорва посоченото количество. Оспорва изпълнението на останалите описани в ИМ строителни работи- по т.2- направа на ръчен изкоп за оформяне и достигане на проектна кота изкоп за фундаменти- 18 куб.м.на стойност 1110,42 лв., по т.3- механизирано прехвърляне на земна маса на разстояние до 5 м.- 98 куб.м.на стойност 210,70 лв., по т.7- подравняване и уплътняване на пластове по 25 см.ръчно- 125 куб.м.на стойност 2150 лв., по т.8- подравняване на излишна земна маса 20% ръчно- 57 куб.м.на стойност 484,50 лв., по т.9- полагане на подложен бетон С12/15- 7 куб.м.на стойност 315 лв., по т.17- полагане на бетон С20/25 за плоча на кота -0,05- 17 куб.м.на стойност 561,85 лв., по т.18- шлайфане на бетонова настилка- 25 кв.м.на стойност 150 лв., по т.19- ръчен изкоп за полагане на водопроводни и канализационни тръби-3 куб.м.на стойност 185,07 лв., по т.20- машинен изкоп за полагане на водопроводни и канализационни тръби- 25 м.на стойност 61,50 лв. и по т.22- засипване на изкоп- 25 м.на стойност 325 лв.Твърди, че с изплащане на сумите от 2000 лв. на 04.04.2022 г. и на 5000 лв. на 17.04.2022 г. са изплатени изцяло всички реално извършени работи от ищеца. Възразява, че изрично е заявила, че не приема останалите описани СМР.

Ищецът е подал допълнителна искова молба , в която оспорва изложените от ответника твърдения.

Ответникът поддържа подадения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Предвид изложените в исковата молба твърдения и взетото от ответника становище се налага извод, че страните не спорят за това, че са сключили 3 договор от 14.03.2022 г. с предмет – изпълнение на СМР на обект на ответника- „Жилищна сграда с РЗП 279,92 кв.м., в ПИ № 501.1935, представляващ УПИ ХХІІІ-396, кв.75 по плана на с.Труд“ съгласно одобрен инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж № 63/15.02.2022 г. В подкрепа на съществуващата между страните договорна обвързаност е представеният писмен договор от посочената дата, за който се установява, че е подписан от страните с оглед изискването на чл.160, ал.2 ЗУТ.

Не се формира спор по делото, а и е документално установено, че строителните дейности са започнали на 21.03.2022 г., за което е съставен Протокол от 21.03.2022 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Безспорно е също така, че строителните дейности са спрени с Акт / обр.10/ от 20.05.2022 г. за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството. За извършените до този момент СМР са съставени Актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от 31.03.2022 г., 13.04.2022 г. и 21.04.2022 г., неоспорени от ответника.

Основният спор по делото е концентриран относно действително извършените от ищеца СМР и тяхното количество. Предвид становището на ответника съдът ще разгледа процесните СМР в три групи- тези, които се признават, тези, по които се оспорва само количеството, и останалите, чието изпълнение се отрича.

Ответникът признава изпълнението на следните СМР по вид и количество: по т.1 от ИМ- направа на машинен изкоп за фундаменти- 182 куб.м., оценено от първоначалната СТЕ на стойност 395,14 лв. с ДДС; по т.14 от ИМ- доставка и полагане на полиетиленово фолио-120 кв.м., оценено от СТЕ на стойност 592,70 лв., като ищецът претендира сума в размер от 408 лв. с ДДС и по т.18 от ИМ- шлайфане на бетонова настилка / в т.ч. доставка и полагане на посипка/- 25 кв.м., за които претендира сумата от 150 лв. с ДДС, оценени от в.л. на по-голяма стойност. Доколкото липсва спор относно описаните СМР, чието извършване се потвърждава и от приетите СТЕ, то в тази част- за размера от общо 549,94 лв. с ДДС / 395,14 лв. +408 лв. + 150 лв./ претенцията ще се уважи.

Относно СМР, оспорени само досежно претендираните количества.

По делото са изслушани заключенията на първоначална СТЕ, която е определила количествата на процесните скрити работи по проект, а където е било възможно- след измерване на място / например за направата на кофража за ивични основи в.л.Х. е определила количеството на видимата част от кофража с височина 0.70 м./, докато назначената повторна разширена СТЕ, изпълнена от три вещи лица, е определила количествата освен по проекта за СМР, за които е невъзможно установяване е по друг начин, така и след направено разкритие на основите в четирите краища на сградата. При това положение съдът възприема количествата , дадени от повторната СТЕ, тъй като се доближават най-много до действителните такива. Така, според заключението на разширената експертиза, изпълнени са следните количества 4

СМР: т.6 / направа на обратен насип 30% ръчно-54 куб.м.на стойност 926,07 лв./, По т.10/ направа кофраж за ивичести основи- 205 кв.м.на стойност 6436,15 лв./, т.11 / монтаж на армировка –ивични основи- 1110 кг.на стойност 1268,06 лв. при претендирани 1021,20 лв./, т.12/ монтаж на армировка за колони и стени до кота +3,00- 3800 кг.на стойност 4341,12 лв. при претендирани 2812 лв./, т.13/ полагане на бетон С20/25 за ивични основи- 55 куб.м.на стойност 2162,90 лв./, т.15/ полагане на топлоизолация под армирана бетонова настилка с дебелина 3 см.- 98 кв.м.на стойност 1575,28 лв. при претендирани 607,60лв./, т.16 / монтаж на армировка-бетонова настилка на кота -0,05- 520 кг.на стойност 594,05 лв./.

Относно СМР по т.21 -полагане на водопроводни и канализационни тръби- 25м. на стойност 312,50 лв., е установено от единичната СТЕ въз основа на проекта количество от 31 м., поради което се дължи сумата за претендираното такова с исковата молба. Тук следва да се отбележи, че разширената СТЕ не е дала заключение по този пункт / както и по пунктове 19, 20 и 22, които касаят ВиК мрежа вътре в сградата/ поради което съдът възприема в тази част заключението на първоначалната СТЕ.

Относно СМР по пунктовете 23 и 24, касаещи направа на водопроводно отклонение към имота, съдът възприема единичната СТЕ на в.л.Х., което в тази част не е оспорено от страните. От друга страна повторната СТЕ по тези пунктове дава значително по-ниска стойност- общо 159,22 лв., за разлика от единичната СТЕ, оценила тези работи на 572,89 лв. В с.з., поканени да дадат разяснение по този въпрос, вещите лица от разширената експертиза не дават ясен отговор за осезателната разлика в оценките. При това положение съдът възприема заключението на в.л.Х., според което цената надвишава претендираната с исковата молба, респ.ще се присъди сумата, заявена от ищеца- 550 лв.