Определение № 10109 от 13.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56819/2024
- Вид
- Определение № 10109
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 148259 от 15.10.2024 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 178504 от 04.12.2024 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
- Определение № 24370 от 04.06.2025 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
- Решение № 17173 от 24.09.2025 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
- Разпореждане № 165840 от 27.10.2025 · ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10109 гр. София, 13.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110156819 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 323664/06.10.2025г., „..., моли съда да измени постановеното по делото решение от 24.09.2025г. в частта за разноските, с която съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца – адвокат П. И. П. като намали размера на присъденото в размер на 400,00 лева на сумата в размер на 100,00 лева. Във връзка с искането развива доводи, че така присъдено възнаграждението е прекомерно и несъобразено с правната и фактическа сложност на делото и извършената от адвокат П. работа.
В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат П.
И. П. е взел становище по молбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 02.10.2025г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата 06.10.2025г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.
По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Съдът е уважил така предявените от П. Т. С. срещу „... и .. искове и е присъдил разноски. Правилото е, че 1 отговорността за разноски произтича от крайния изход на делото, когато то е решено по същество и в зависимост от неговия резултат. Следва да се посочи, че за да намали възнаграждението като прекомерно, съдът следва да съобрази искането от една страна с материалния интерес, който не е минимален в случая, фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с осъществените от адвоката процесуални действия по защита на представляваната страна, което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо двете страни в производството. Действително съдът е запознат с практиката, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът е отчел горните критерии и релевантните обстоятелства и е определил възнаграждението под минимума - от една страна материалния интерес по отношение на защитата на ответника и фактическата и правна сложност на делото, и намира, че няма основание за промяна на присъденото вече адвокатско възнаграждение. Недопустимо е при тези икономически ориентири в страната да се иска от съда да присъди възнаграждение за представителство в исково производството не само под минимума, определен в Наредбата от 400,00 лева, но и в размер на 100,00 лева, последното не съответства на извършената от процесуалния представител на ищеца работа и на материалния интерес по делото и на икономическите ориентири в страната.
По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 323664/06.10.2025г., подадена от „... за изменение на постановеното по делото решение от 24.09.2025г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3