Решение № 17173 от 24.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17173 гр. София, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110156819 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която П. Т. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 2, е предявила срещу **************, ЕИК: **************, с адрес: гр. *************************, и ****************, ЕИК: **************, с адрес: гр. *************************, в условията на обективно и субективно съединяване следните искове: установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави – размерът надхвърля трикратно размера на законната лихва за забава/, кумулативно с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК /противоречие със закона/ за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 2623414 от 16.08.2022 г. срещу **************, в условията на евентуалност чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем № 2623414 от 16.08.2022г. поради противоречие с добрите нрави, евентуално чл. 146, вр. с. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП като неравноправна клауза; установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД /противоречие с добрите нрави/, за прогласяване нищожността на договор за поръчителство срещу ****************, при условията на евентуалност прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по договор за поръчителство, сключен с **************** като уговорена в противоречие с добрите нрави, евентуално чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, като неравноправна клауза.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 16.08.2022 г. е сключил с ************** договор за паричен заем № 2623414, по силата на който му била отпусната сума в размер на 4 500 лв., при ГЛП от 38,37% , ГПР - 45,89% и със срок за погасяване от 7 месеца. Сочи, че съобразно чл. 4 от процесната сделка следвало да предостави обезпечение под някоя от формите, описани в клаузата, за броени часове.

Поддържа, че на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с **************** срещу възнаграждение от 1 100,73 лева, което било платимо на части, заедно с месечната вноска по кредита. Инвокира доводи за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва поради нарушение на добрите нрави, доколкото размерът надхвърля повече от 3 пъти стойността на законната лихва за забава, както и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.

1

9 и т. 10 ЗПК, тъй като уговореният лихвен процент не отговарял на действителното положение и в към него бил включен под формата на допълнителна лихва възнаграждението за поръчителство. Допълва, че процесната клауза създава неравноправие между страните по договора. Счита, че уговорката за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй обезпечението излиза извън присъщата му обезщетителна и обезпечителна функция, доколкото с него не се обезщетяват вреди от самостоятелни сигурни неблагоприятни последици за кредитора и се явява прекомерно спрямо предоставената в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на същинското договорно задължение. Поддържа, че уговорката за възнаградителна лихва е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не била формулирана ясно и разбираемо, което създало невъзможност потребителя да прецени икономическите последици от поетото задължение. Релевира доводи, че посочените пороци при сключването на договора обосновават нищожност на цялата сделка. Допълва, че нищожна се явява и клаузата за ГПР поради заобикаляне и противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с аргументи, че в размера на ГПР следва да бъде включено и възнаграждението за поръчителство. Счита, че договорът за паричен заем е недействителен и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като не бил посочен дневният размер на лихвения процент, както и поради неподписването на общите условия от потребителя. Твърди, че задължението по договора за заем било предсрочно погасено. Поради изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на цялата сделка. В условията на евентуалност претендира установяване на недействителността на чл. 4 от договора за паричен заем. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ************** е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и че задължението е изцяло погасено от ищеца. Релевира възражение, че договорът за паричен заем отговаря на изискванията на ЗПК. Не оспорва фактическите твърдения, че възнаграждението на поръчителя не е инкорпорирано в ГПР, но навежда доводи, че последното не представлява разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че в негова тежест е възникнало задължение да предостави поръчителство, като твърди, че потребителят е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, която правна възможност не е упражнил. Възразява срещу твърденията, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за поръчителство с аргументи, че договорът за поръчителство се сключва в среда, извън контрола му и че двете ответникови дружества са различни правни субекти. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство представлявал възмезден договор за поръчка. В условията на евентуалност поддържа, че нищожността на договора за поръчителство обосновава нищожност само на чл. 4 от договора за кредит, а не на цялата сделка. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ****************, е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва съществуването на облигационно отношение между страните, както и че възнаграждението е заплатено от ищеца. Инвокира доводи за дължимостта на възнаграждението, тъй като представлявало услуга, чийто размер бил съобразен с поетия от ответното дружество икономически риск. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, че в негова тежест е възникнало задължение да предостави поръчителство, тъй като сам направил изявление задължението по договора за заем да бъде обезпечено. Поддържа, че възнаграждението на поръчителя нямало как да бъде известно на кредитодателя, поради което последното не представлявало разход по кредита и не следвало да се включва в ГПР.

2

Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът П. Т. С., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 228114/30.06.2025г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание, ответникът **************, редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх. № 226785/27.06.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание, ответникът ****************, редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх. № 226808/27.06.2025г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото договор за потребителски кредит № 2623414/16.08.2022г. и Приложение № 1 към него, се установява, че между **********, като кредитодател и П. Т.

С., като кредитополучател е сключен процесния договор, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца кредит в размер на 4500 лева, платим за срок от 12 месеца, на 12 месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, при лихвен процент от 40,00 лева и ГПР от 48,21%. Кредита е с краен падеж на плащане - 20.08.2023г. и с крайна сума за плащане от 5549,14 лева. С договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ****************, като поръчител и П. Т. С., като потребител, поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с кредитора **********, по силата на който да гарантира и да отговаря за изпълнение на задълженията по договора за кредит, срещу възнаграждение съгласно чл. 8 от договора в размер на 2852,98 лева общо, платимо всеки месец, съгласно приложение № 1 към договора по сметка на **************, заедно с погасителната вноска по договора за кредит, за приемането на което ************** е овластено от поръчителя, съгласно уговореното в чл. 8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство. По делото са приети удостоверения за липса на задължения, както следва: № 62556/26.02.2023г., издадено от **************, от което се установява, че към дата 26.02.2023г. ищецът няма задължения по договора за поръчителство и те са изплатени, съответно с № 1023635/26.02.2023г., издадено от ****************, от което се установява, че към 26.02.2023г. са издължени всички суми и по договора за предоставяне на поръчителство.

С определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните обстоятелства, релевантни за спора: че на 16.08.2022г. П. Т. С. е сключила с ************** и с **************** процесните договора, както и че задълженията по процесните сделки са изцяло погасени.

Договорът за потребителски кредит попада в приложното поле на ЗПК съгласно чл. 9 ЗПК. Установява се, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. В чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от Договора за потребителски кредит пораждането на действието му е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаденото заявление за отпускане на кредит, съответно банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. Договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като довереникът - фирма се е задължил да извърши за сметка на доверителя 3 възложените му от последния действия – сключване на договор за поръчителство, срещу уговорено възнаграждение. По делото е приет сключен между кредитора и поръчителя договор за поръчителство от 16.08.2022г., като по силата на съглашението е предоставено лично обезпечение от **************** – поръчителство спрямо поетите от ищеца задължения към кредитора - фирма. За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона. В случая от служебна справка от Търговския регистър за актуално състояние по партидата на поръчителя се установява, че едноличен собственик на капитала му е фирма *****************. Следователно касае се за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно при цялостния анализ на Договора за потребителски кредит е видно, че пораждането на неговото действие, респективно получаването на сумата по кредита, е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя - ищец, тоест несъмнено е, че двете правоотношения са взаимно свързани и осигуряването на поръчителство – при това от определено свързано с кредитора трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора. На следващо място, с Договора за предоставяне на поръчителство фирмата - кредитор е овластена да събира дължимото на поръчителя възнаграждение, в който смисъл са и клаузите на чл. 8, ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство.