Акт от 30.09.2019, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 322/2019
- Подписан
- 30.09.2019
- В сила
- 01.07.2020
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 16 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47, т. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 48 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 49, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 50, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 65 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 360, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
Р Е Ш Е Н И Е № 455 гр. Монтана, 30 септември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 17 септември 2019 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 322 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г.С.М., чрез пълномощник С. С*** М.,*** против Мълчалив отказ за издаване на решение на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, гр. София, както и против отказ за незабавно свикване на заседание на КЗД и вземане на решение за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса на Г.М., обективиран в Писмо от 13.05.2019 г. на Председателя на КЗД - писмено изявление /л. 26/
В жалбата се твърди, че на 22.04.2019 по електронен път от него е изпратено искане за незабавно насрочване на заседание на КЗД за вземане на решение за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса на Г.М., заведено под вх. № 14-30-51/23.04.2019 г. в деловодството на КЗД. Поради липса на разпореждане за свикване на комисията, респ. уведомление за неговото присъствие на заседанието подава настоящата жалба и моли съда, както следва:
1. срочна отмяна на мълчаливия отказ
2. да задължи КЗД да се произнесе с решение по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. за възстановяване на предишното положение на Г.М. в заседание съгласно визираните искания и постановяване на решение за предотвратяване на вредоносния резултат и възстановяване на първоначалното положение на Г.М..
3. дейността на съда по отношение на предстоящото съдебно производство следва да се счита за задължение на държавата по отношение на преустановяване на вредите за Г.М., което задължение достатъчно е добре описано и посочено в приложенията към искането.
В писмени бележки пълномощникът на оспорващата твърди и обосновава наличието на мълчалив отказ, поддържа искането си за възстановяване на първоначалното положение на Г.М., тъй като това е възможно, както по съдебен ред, така и по административен, съгласно чл. 47, т. 2 от ЗЗД и счита, че влязлото в сила съдебно решение на ВКС няма отношение към настоящото производство.
Ответната страна – в писмено становище оспорва жалбата като изложените съображения са припокриват с отговора изпратен до процесуалния представител на оспорващата страна. В допълнение е посочено, че образуването на дисциплинарни производства е от компетентността на Комисията, поради което този въпрос е ирелевантен за подадената жалба и съдът не следва да се произнася по такова неоснователно искане.
По делото и при условията на чл. 16 от АПК Прокурор Г. Александрова при ОП Монтана дава писмено заключение за неоснователност на жалбата. За да е налице мълчалив отказ следва да има бездействие на административен орган срещу негово задължение да се произнесе по направено пред него искане и то в нормативно установения срок. В първа точка на искането на жалбоподателя, същият преповтаря основното си искане за незабавно насрочване на заседание на
КЗД и вземане на решение за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение на Г.М., което искане така формулирано е неясно. Не е изяснено какво има предвид под „възстановяване на първоначалното положение на Г.М.“, дали това е възстановяването й на работа, или положението преди произнасянето на комисията по нейната първа жалба, предмет понастоящем на образуваното и неприключило пред ВАС касационно дело. И в двата случая така отправеното искане е неоснователно, тъй като трудово-правните спорове, съгласно разпоредбата на чл. 360, ал. 1 от КТ са подсъдни на съдилищата и се разглеждат по реда на ГПК. КЗД не разполага с правомощия да постанови възстановяване на работа на служител, чието правоотношение е прекратено. Възстановяване на служителя на заеманата длъжност преди уволнението е в правомощията само на съда, не и на КЗД. На следващо място, ако жалбоподателят с искането си „възстановяване на първоначалното положение на Г.М.“ е имал предвид състоянието преди произнасяне на комисията, то следва да се отбележи, че същото отново е невъзможно, поради вече извършено такова произнасяне с Решение на петчленен разширен заседателен състав № 208 от 17.05.2018 година. Това решение е обжалвано пред Административен съд Монтана, впоследствие обжалвано и пред ВАС като към настоящия момент не е приключило, а КЗД не разполага с правомощия да преразглежда свой акт, който е предмет на съдебен контрол.
Искането, формулирано в точка 2 - „Да се разпореди на главния секретар на КЗД незабавно да препарати по ел. път на служебните адреси настоящето искане на всички членове на КЗД за запознаване и информация“ представлява дейност по администрирането на жалбата/искането и жалбоподателят не разполага с правна възможност да дава каквито и да било указания по движението на неговата жалба – как, кога, по какъв начин членовете на комисията ще се запознаят с нея, ще предприемат ли действия и какви и т. н.
В пункт 3, 4 и
6 от искането жалбоподателят настоява от членовете на комисията да бъде извършена дейност, свързана с обсъждане и анализ на практиката на ЕС и СЕС, създаването на нови теоретични положения, произнасяне относно приоритетността на европейското право над вътрешното и др. Всичко изброено е дейност, която е извън правомощията на КЗД.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД комисията е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, като с дейността си осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.Това са правомощията на комисията и в тях не е дадена възможност за теоретични наблюдения и анализ на европейското право и възможностите за прилагането му при отделни казуси във вътрешното право. КЗД организира своите заседания и взема решенията си само въз основа на установеното по всеки отделен казус при спазване на разпоредби на ЗЗД /където са и изчерпателно изброени и релевантни актове от Европейското законодателство/ и правилника за неговото прилагане.
В точка 5 от искането си жалбоподателят настоява да бъде разпоредено образуване на дисциплинарни производства и да бъде наложено наказание „уволнение“ на експертите от Дирекция „СПАП“, работили по преписката на тъжителката и неизпълнили задълженията за предоставяне на становища на членовете на КЗД, като за резултата от дисциплинарните производства да бъде уведомен жалбоподателя, за да направи той лична преценка на отговорното отношение към задълженията по закон. И това искане е неоснователно. Дали ще бъде образувано дисциплинарно производство срещу служител или не и какво ще бъде наказанието на служителя в случай, че се установи нарушение, не е въпрос, по който може да прави преценка жалбоподателят, още повече и да бъде уведомяван той самият за изхода на такова дисциплинарно производство, за да упражни контрол. В съдебно заседание посочва, че по оспореният от ВАП Правилник на комисията, няма влязло в сила съдебно решение, поради което същият е действащ и неговите правила се считат за законосъобразни до приемане на обратното.
Доказателствата по делото са писмени.
С Определение от
28.08.2019 г. е разпределена доказателствената тежест между страните.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:
С писмо до Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ С.М., в качеството си на управител на ГС „Регионално бъдеще” е отправил различни искания, всички целящи незабавно свикване на заседание на КЗД и вземане на решения за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначално положение по казуса с Г.М.. Посочил е и правното основание, а именно: чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. С искането лицето настоява незабавно:
1. КЗД да свика заседание съгласно чл. 9, т. 3 от Правилника за устройство и дейността на КЗД (ПУДКЗД) с дневен ред - приемане на решение по чл. 47, т. 2 ЗЗДискр и чл. 6, т. 2 от ПУДКЗД за преустановяване на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение по казуса на Г.М. при материали по преписката № 442/2013 г. Решението КЗД следва да бъде постановено с явно гласуване, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 7, 8 и 9 от ПУДКЗД и следва да е в унисон с представената съдебна практика на СЕС, какво следва да завърши административен орган натоварен със задължения на държавата по прилагане на правото на ЕС.
2. главния секретар на КЗД незабавно да препрати по електронен път на служебните е-майл адреси настоящото искане на всички членове на КЗД за запознаване и информация съгласно чл. 25, ал. 4 от ПУДКЗД.
3. заседанието следва да бъде открито или закрито с негово задължително участие, съгласно чл. 25, ал. 2 и ал.
3 от ПУДКЗД, на което заседание да се обсъди нарушенията на правото на ЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз посочени в настоящото искане и предприемане на предвидените в това право и съдебна практика мерки за компенсиране на нанесените вреди и възстановяване на първоначалното положение.
4. да разпореди на директора на
Дирекция „Специализирано производство, анализ и превенция“ да изготви срочно становища, които да предостави на членовете на КЗД преди заседанието на КЗД във връзка с: обстоятелствата свързани с чл.
25, т.2 от ПУДКЗД относно практиката на СЕС: обстоятелствата свързани с чл.
25, т. 4 от ПУДКЗД относно правото на ЕС; обстоятелствата свързани с чл.
25, т. 5 от ПУДКЗД относно приоритетноста на нормите международните договори по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
5. да разпореди образуване на дисциплинарни производства и да наложи наказание „уволнение" на експертите от Дирекция „СПАП" работили по преписка № 442/2013 г. и неизпълнили задълженията да предоставят становищата по чл. 25, т. 2, т. 4 и т. 5 от ПУДКЗД на членовете на заседателния състав по преписката, за резултата от което да бъде уведомен.
6. да разпореди ново разработване на ПУДКЗД и ППКЗД, като конкретно се разпишат в детайли как КЗД ще извършва: предотвратяване на нарушенията свързани с дискриминацията; преустановяване на нарушенията свързани с дискриминацията; предотвратяване на вредните последици от нарушенията свързани дискриминацията; отстраняване на вредните последици от нарушенията свързани с дискриминацията.
Горните искания молителят обосновава с наличието на пълно несъответствие между ЗЗДискр. и ПУДКЗД и Правилата за производство пред КЗД (ППКЗД), в които няма разписани никакви норми отнасящи се до превенцията на дискриминацията, няма яснота по какъв начин се извършва в частност предотвратяване на вредните последици и най-вече отстраняването на вредните последици. В казуса Г.М. неправомерно е предприето издаване на разпореждане за образуване на преписка и нейното разглеждане от петчленен състав, който петчленен състав има правомощия единствено по чл. 65 от ЗЗДискр. Въпросът за предотвратяването и преустановяването на нарушенията и възстановяване на първоначалното положение е правомощие единствено на КЗД по силата на чл. 47, т. 2 от ЗЗдискр. и се извършва чрез заседание на КЗД с участие на всички членове на КЗД. На следващо място твърди, че постановеното решение по преписка № 442/2013 г. не е влязло в сила и неговото съществуване не е пречка КЗД да вземе колективно решение по въпроса за отстраняване на вредните последици. Настоява още КЗД да изслуша коментарите на членовете относно посочени от него в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 норми и практика на ЕС, а експертите от дирекция СПАП да оформят становища по реда на чл. 25, т. 5 от ПУДКЗД в контекста на материалите по преписка № 442/2013 г., както и да получи тези становища преди заседанието на КЗД. Настоява да му се предостави становището на дирекция СПАП относно предложението за решение на КЗД, с което да осъществи КЗД своите правомощия относно представената съдебна практика на СЕС, в контекста на правомощията по чл. 47, т. 2 от ЗЗДискр. по отношение на обезщетенията за вреди посочени в съдебната практика и възстановяване на първоначалното положение поради крайна необходимост.
Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7659bb74-f3e4-4ec2-8da1-8a807552878e