Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.11.2020, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
690/2019
Подписан
04.11.2020
В сила
24.11.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № …

/допълнително решение- към решение № 260055/ 27.08.2020г./ 04.11.2020г., гр. Сливен

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав в закрито заседание на 04.11.2020г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр.дело № 690 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. С решението си съда прие, че трябва да го уважи, а след като постанови този си акт, връчи препис от него на страните.

Ищците депозират молба по чл.250 от ГПК, с искане съда да допълни решението си с текст, че осъжда ответниците да им предадат владението върху недвижимия имот, за собственици на който са признати.

Предприетите от съда и страните фактически и юридически, процесуални действия по делото, налагат следната констатация за фактите:

След като събра ангажираните от страните по делото доказателства и ги прецени, съда постанови решението си. Видно от мотивите на същото, съда направи правните изводи, че:

- ищците са собственици на процесната сграда- стр.6, последен абзац: „От друга страна, доказателствата по делото налагат извод, че ищците, а не ответниците, са нейни собственици, като правото на собственост са придобили в резултат на сложен юридически факт/фактически състав, основен сред които е давностно владение.“;

- ответниците оспорват правото на собственост на ищците и не само това, но и владеят имота- стр.6, предпоследен абзац: “Една от коментираните предпоставки в случая е категорично дадена, предвид поведението на ответниците – поведение както извънсъдебно, така и съдебно. Изводът се налага, тъй като ответника Б.Л.Д. се е снабдил през м.10.2018г. с документ за правото на собственост- констативен нотариален акт, върху жилищния имот, за който ищците твърдят, че са собственици. Така също, в хода на делото Д. и съпругата му отричат правото на ищците- както в писмените си отговори, така и в съдебно заседание. И още- не отричат твърденията на ищците, че препятстват възможността им да го ползват, както и на свой ред поддържат, че всъщност те- ответниците, са собствениците на сградата в гр.Т., ул.“Г. п.“10, с идентификатор ***.“;

- ответниците владеят процесиня имот без правно основание- стр.6, последните два реда и стр.7, горе: „От друга страна, не се установи някой, в т.ч. и ответниците или пък наследодателите на отв.Б.Л.Д., по някакъв начин да е смущавал или прекъсвал това владение. Разбира се, съда не може да подмине сведение, дадено при разпита на свид. М., че виждала в имота на дядо й Л.една жена, не много възрастна, която била там на квартира. Тези показания обаче съда не може да вземе предвид, тъй като останаха изолирани- не се подкрепят от друг доказателствен материал, а дори и се опровергават от такъв- звучат опровергани и съвсем нелогични при стабилно установената с показанията на осигурените от ищците свидетели фактическа обстановка- немислимо е майката на ищците да живее на квартира в жилището на наследодателите на ответника, при положение, че разполага, в непосредствена близост/съседство със свой и идентичен недв.имот.“.

- иска е основателен-стр.7, втори абзац: “При това положение и тъй като ответниците не ангажираха доказателства, че те, респ. наследодателя на мъжа от тях преди това, са владяли/живели в нея –сградата с идентификатор *** в гр.Т., съда ще уважи предявения иск.“.

Изложената фактическа обстановка налага следните изводи за правото:

Искането е за допълване на съдебно решение. Производството по същото е уредено с чл.250 от ГПК. Имайки предвид текста на същия, съда връчи на другата по делото страна препис от молбата, в която е формулирано искането, но никой от ответниците не депозира становище/отговор.

Искането за допълване на решението по делото е направено своевременно. Поради това ще бъде разгледано по същество, а становището на съда е, че то трябва да се уважи. Така е, защото съда квалифицира иска, с който бе сезиран, по чл.108 от ЗС- т.н. ревандикационен иск. Така също прие, че иска е основателен, което означава, че го уважава. Както при всеки друг граждански иск, становището/правните изводи на съда, намират изражение в диспозитив, върху който се формира силата на присъдено нещо. В съдебните теория и практика винаги и безпротиворечиво се е приемало, че иска по чл.108 от ЗС всъщност обединява две претенции- установителна и осъдителна, на което пък съответстват и два диспозитива на решението в случай, че иска бъде уважен- с първия съда признава ищците за собственици на процесната вещ/имот, а с втория-осъжда ответниците да предадат на ищците владението върху имота.

В случая обаче, след като с решението си СлРС приема по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесната сграда, е пропуснал да осъди ответниците да им предадат владението върху нея. Този пропуск трябва да бъде отстранен с настоящия съдебен акт, който следва да е в смисъл на уважаване на молбата за допълване на решението.

При изложените съображения и на осн.чл.250 от ГПК, Сливенски районен съд

Р Е Ш И:

ДОПЪЛВА постановеното по настоящото гр.д.№

690/2019г. по описа на СлРС решение № 260055/ 27.08.2020г, по следния начин: след първия от постановените диспозитиви, на стр.9 от решението, който започва с текста:

„На осн.чл.108 от ЗС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на …“ и завършва с текста „ … построена в поземлен имот, общинска собственост, последния с идентификатор ***.“ и преди следващия диспозитив, който има следното съдържание: „На осн.чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ нот.акт № 109, том V, рег.№

9209, дело № 803/2018г., издаден след извършена от нотариус с рег.№128 в Нотариалната камара Е. Ш. обстоятелствена проверка, с който за собственик на имота в гр.Т., ул.“Г. п.“№10, с идентификатор *** е признат, на основание давностно владение, Б.Л.Д. с ЕГН: **********.“, ДА СЕ ЧЕТЕ и следния диспозитив: „ОСЪЖДА

Б.Л.Д. с ЕГН:********** и съпругата му Д.И.Д. с ЕГН: **********, двамата със съдебен адреса*** да предадат на З.С.Ж. с ЕГН **********, Е.С.П. с ЕГН **********, Г.С.А. с ЕГН **********, М.С.Р. с ЕГН **********, Д.С.Ж. с ЕГН **********, Д.С.Ж. с ЕГН **********, Г.С.Ж. с ЕГН ********** и А.С.Ж. с ЕГН **********, всички те със съдебен адресат адв.Ст.Н. от ВтАК владението върху недвижимия имот, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 45 кв.м., намираща се в гр.Т. на адрес ул.“Г. п.“№10, индивидуализираща се при действието на ЗКИР с идентификатор ***, построена в поземлен имот, общинска собственост, последния с идентификатор ***.“

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: