Акт от 27.08.2020, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 260055

27.08.2020 г., град Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на 17.07.2020г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ И. прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр.дело № 690 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

В исковата молба на З.С.Ж., Е.С.П., Г.С.А., М.С.Р., Д.С.Ж., Д.С.Ж., Г.С.Ж. и А.С.Ж. се твърди, че родителите им, вече покойници- С.Ж. П., поч.2004г. и Д. З.П., поч.2018г., приживе построили къща в гр.Т., на ул.“С.“№…, която понастоящем се индивидуализира с идентификатор ***. По-късно, като нейни собственици я разменили с къщата на лицето М.И. М., която се намирала в същия град, но на адрес ул.“Г. п.“№…, а понастоящем е с идентификатор *** и след като получили владението й- през 1979г., заживяли в нея, въпреки че за тази сделка не били съставени никакви документи. Ищците уточняват, че сградата е построена в поземлен имот, общинска собственост, в който имало още три сгради, на които собственици били лицата Л.Д. Ч.и Ф. В. Ч..

Твърди се също, че в къщата, придобита в резултат на размяната, бащата на ищците живял до смъртта си, а майка им- и след нея, до средата на 2017-та година, когато поради заболяване се преместила при ищцата Е.П., за да може последната да се грижи за нея, а в имота останал единствено А. З.- син на друг от ищците - първия от посочените по-горе. Ищците са категорични, че никой никога не е оспорвал собствеността на наследодателите им, респ. на тях самите след смъртта на баща им и майка им, но в средата на м.март 2018г. ответника Б.Л.Д. отишъл при А. З., заявил му, че всъщност той е собственик на къщата и след като живущия в нея я напуснал, поставил катинар на входната врата и не допускал никой от ищците в нея. Те обаче са убедени, че са нейни собственици- макар и без документи, това право придобили на основание давностно владение- осъществявано главно от наследодателите им, докато били живи, а след смъртта им- и от самите ищци, като своето владение прибавили към това на предците си и по този начин то продължило около тридесет и девет години.

Основавайки се на това обстоятелство и на факта, че владението им е отнето от ответниците, без правно основание според тях, предявяват иск съда с решение да признае правото им на собственост и да осъди ответниците Б.Л.Д. и съпругата му Д.И.Д. да им предадат владението върху сградата на ул.“Г. п.“ №… в гр.Т., сега с идентификатор ***, представляваща еднофамилна жилищна сграда на два етажа, застроена върху площ от 45кв.м. Претендират и съда да отметни нотариалния акт за собственост, с който Б.Д. се снабдил през 2018г. след обстоятелствена проверка и на основание давностно владение.

На ответниците бе връчен препис от исковата молба и в срок те депозират писмени отговори, с идентично съдържание, като оспорват иска и обстоятелствата, на които е основан. На свой ред твърдят, че те всъщност са собственици на сградата, като също се позовават на давностно владение- осъществено от родителите на мъжа. В тази връзка се твърди, че през 1974г. община Т. продала на бащата на ответника- Л.Д. Ч.и на С.Ж. П. право на строеж на жилищна сграда на ул.“Г. п.“№… в гр.Т., но втория от тях не го упражнил - не строил, защото построил жилище на ул.“С.“№…. За разлика от него обаче наследодателя на ответника, заедно със своята съпруга, построили жилищна сграда на два етажа, с площ 49кв.м., както и друга сграда- с площ 14кв.м., които му прехвърлили чрез продажба през 2012г. Твърди се в отговорите също, че Б.Л.Д. сам построил допълнителна постройка към жилищната сграда, която се оказала с площ 45кв.м. и в която заживял със семейството си и живее там и понастоящем. С документ за правото на собственост върху нея се снабдил през 2018г., при помощта на свидетели, когато му бил издаден нотариален акт. Ответниците изтъкват като довод, с който оспорват претенцията на ищците, твърденията че последните са живеели в различни градове, както и че през 2006-та година прехвърлили на единия от тях, идеалните части от имота на ул.“С.“ …, който получили в наследство от баща си С.Ж. П.. Така в него останал да живее Г.С.Ж.,*** данъците за този имот.

В проведените съдебни заседания от ищците присъстваше само С.Ж., но всички бяха представлявани от пълномощник-адвокат, чрез който поддържат иска. Ответниците се явяваха лично, а и също бяха представлявани по пълномощие от адвокат, като поддържат писменото си становище-оспорват иска и поддържат, че те са собственици.

Както ищците, така и ответниците, претендират разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От удостоверенията с изх.№ № 21 и 22/ 10.01.2019г., издадени от община Т. се установява, че ищците са наследници- от първи ред- деца, на С.Ж. П. и съпругата му Д. З.П., както и че последните са починали към момента на подаване на исковата молба- мъжа на 10.09.2004г., а жената- на 25.07.2018г.

Видно от нот.акт №16, дело № 1168/2012г. на нотариус с рег.№ 128 Е.Ш., на 05.12.2012г. е сключен договор, по силата на който Л.Д. Ч.и Ф. В. Ч.продават на Б.Д. Ч.свой недв.имот в гр.Т.- масивна жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с площ 49кв.м., на ул.“Г. п.“№10, с идентификатор ***, както и още една сграда- с площ 14кв.м. и идентификатор ***, ведно с отстъпеното право на строеж в общинско място, състоящо се от 593 кв.м. с идентификатор ***.

На 03.10.2018г. е съставен, след извършена от нотариус обстоятелствена проверка, нотариален акт, с който единия от ответниците- Б.Л.Д., е признат за собственик, на основание давностно владение, на недв.имот в гр.Т., представляващ еднофамилна жилищна сграда на два етажа, с площ 45 кв.м., намираща се на адрес ул.“Г. п.“ № … и която при действието на ЗКИР се индивидуализира с идентификатор ***. Установява се и че тя е построена в общински поземлен имот, който е с площ 593 кв.м., както и че той е, логично, с идентификатор ***.

Б.Л.Д. и Д.И. Й.са съпрузи, считано от 18.03.1992г., което се установява от официален свидетелстващ документ- удостоверението № 007914 за граждански брак, издаден от Общински народен съвет-Т., въз основа на акт №7/ 18.03.1992г.

От приходните квитанции, представляващи листи №№ 17 и 18 от материалите по делото, е видно, че на 17.03.2015г. М.С.Р., с адрес *** и Г.С.Ж. с адрес *** са заплатили такса битови отпадъци и данък сгради за 2006-та за недв.имот в гр.Т. на ул.“Г. п.“№….

От дубликатите на платежни документи- приходни квитанции- документите, представляващи листи №№ 14,15 и 16 от материалите по настоящото дело, е видно, че на 14.05.2018г. Г.С.Ж. с адрес *** е заплатил такса битови отпадъци и данък сгради за недв.имот, намиращ се на този адрес, и за годините 2012-та, 2013-та 2014-та,2015-та, 2016-та.

Видно от удостоверението изх.№ 1002/ 07.09.2016г., издадено от община Т., от м.10.2001г. мъжа е избрал гр.Т., ул.“Г. п.“№… за свой постоянен адрес.

От други идентични по предназначение документи, представени от ответната страна, се установява, че Л.Д. Ч.с адрес *** е заплатил на 02.08.2012г. такса битови отпадъци и данък сгради за 2011г., а на 10.04.2018г. и 22.03.2019г.- такса битови отпадъци и данък сгради за 2018-та и 2019-та година, също за недв.имот, намиращ се в гр.Т., ул.“Г. п.“…. За имот на същия адрес същите по вид налози, но и за 2012-та г., е заплатила, на 11.10.2012г., Ф. В. Ч., със същия този адрес.

От копието от кадастралната карта на гр.Т., с данни от КРНИ, се установява, че в този град, на *** се намира поземлен имот с площ 593 кв.м. и идентификатор ***, който е общинска собственост, а в него има четири сгради: №1- двуетажна жилищна с площ 49кв.м.; №2- също двуетажна жилищна, но с площ 45кв.м.; №3- друг вид сграда за обитаване, с площ 14кв.м. и №4- едноетажна селскостопанска сграда с площ 27 кв.м. От данните по нея съда установи, че всички те са построени въз основа на отстъпено право на строеж, а от този документ и друг издаден от СГКК-Сливен: скица на сграда, № 15-154850/ 21.02.2019г., че в кадастъра за собственик на втората от тях е записан С.С. А.. И в нея е записано, че поземления имот, общинска собственост, е с номер по предходен план 1142, кв.60, парцел ІV и се намира на ул.“Г. п.“№…. Както бе посочено по-горе, в съставения през 2018г. констативен нотариален акт административния адрес на сградата с площ 45 кв.м. и понастоящем с идентификатор ***, също е изписан като ул.“Г. п.“….. Съдът обаче приема и така ще изписва в коментара си надолу, че номерацията е грешно посочена, а имота всъщност е на №…. на ул.“Г. п.“, тъй като в представения в хода на делото от ищците документ- с изх.№ 94-00-943/ 28.05.2019г., община Т. удостоверява точно това обстоятелство-че административния адрес на имот с идентификатор *** с площ 593 кв.м., който има стар пл.№ 1142, кв.60, парцел ІV в гр.Т., е ул.“Г. п.“№…..

От документа, представляващ л.130 съда установи, че на 28.09.1977г., със свое решение Общинския народен съвет-Т. е отстъпил, безвъзмездно, на С.Ж. П., право на строеж върху ½ от държавен парцел ХVІ в кв.105 по рег.план на Т., състоящ се от 402 кв.м.

Последният от представените по делото документи и приет като писмено доказателство е декларация по чл.14 от ЗМДТ. От него съда установява, че на 21.09.2004г. Д. З.П. е декларирала като собственик, недв.имот на ул.“Г. п.“ № … в гр.Т.- поземлен имот с площ 80кв.м. и сграда в него с разгърната застроена площ 60кв.м.

Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите А. В. Е., Й. А. У., М.И. М., осигурени от ищците и Б.

Х. М. и Х. , осигурени от ответниците.

Въз основа на показанията на първите трима съда приема, че на административен адрес гр.Т., ул.“Г. п.“ №… има двор с жилищни сгради в него, като основната е жилищна сграда, наречена от всички тях близнак- сграда с общ покрив, но от две части: лява и дясна, обособени като самостоятелни жилища, които са на по два етажа, всеки с две стаи. Впрочем, данни за етажността и броя стаи на етаж, се съдържат дори и в показанията на свидетелите М. и Г..

От показанията на свидетелите Е., У., М. и М. съда приема, че родителите на ответника Б.Л.Д., а след смъртта им- самия ответник, съпругата му и децата им, са живяли в жилището, представляващо лявата половина от сградата- жилището, обозначено на скицата, издадена от СГКК-Сливен №15-154850/ 21.02.2019г. като сграда №1. Всички те дадоха показания в този смисъл и особено важно е, предвид оспорването от ответниците, на иска и обстоятелствата, на които е основан, че сходни показания даде и осигурения от тях свидетел- жената. В тази връзка следва да се има предвид, че тя заяви, че входа за къщата на ответниците е от ляво, като се влезе в двора и друг вход тяхната къща няма, като входа е там, където на скицата пише №3. А № 3 е сграда която, и по това спор по делото не съществува, е строена от ответниците, което изрично се заявява от тях, в т.ч. и от ответницата в съдебно заседание, като е с предназначение „баня и кухня“.

Впрочем, за същото, макар и не точно с тези думи, свидетелства освен М. и свид.Е.: „Тези хора, ответниците, си имат отпред веранда ... Имат си лятна кухня- там готвят, ядат.“ На основание показанията, дадени от първите трима изброени по-горе свидетели, съда приема, че в дясната половина от къщата-близнак са живяли родителите на ищците – С.и Д.. Съдът е убеден в това, тъй като тези свидетели описаха сходна, почти идентична обстановка, като сред тях от особено значение са показанията на свидетеля М.И. М.. Същият последователно, подробно и с ясен спомен обясни на съда, с отговорите си на поставените му въпроси, че той и баща му са построили двуетажната жилищна сграда, намираща се в гр.Т., на адрес ул.“Г. п.“10, която и той, както и първите двама свидетели, разпитани при това в заседанието преди него, нарече „къща -близнак“. Също така, уверено описа как се уволнил от казармата през 1973г.; че получил от Държавна спестовна каса 4 000лв. заем и как през 1977г. започнал да строи- с баща си, на ул.“Г. п.“ … в гр.Т.. Така също, че двамата строяли с общи усилия, но всеки със собствени средства свое жилище- за баща му била предназначена лявата половина, а за него-свидетеля-дясната, като всяка е двуетажна и с по две стаи на етаж. Свидетелят бе категоричен че, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите Е. и У., след като завършили строежа, заменил своята част, своя жилищен имот с къщата на бащата ищците-С.Ж..