Определение № 434 от 12.06.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 314/2023
- Вид
- Определение № 434
- Подписан
- 12.06.2023
- В сила
- 12.06.2023
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова, Анета Николова Братанова
Други актове по делото
- Протокол № 299 от 12.10.2023 · Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова, Анета Николова Братанова
- Решение № 306 от 08.11.2023 · Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова, Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 1586 от 17.11.2023 · Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 434 гр. *****, 09.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000314 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на С. К. С. от гр.***** срещу решение № 84 от 20.02.2022г. по търг.дело № 460/22г., по описа на Окръжен съд – *****, в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и негативно психическо отражение от получени телесни увреждания и емоционални преживявания вследствие на настъпило ПТ на ********** по вина на водача на лек автомобил „**************“ с рег. № *********, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за разликата над 35 000лв. до 50 000лв. и по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София срещу същото решение, но в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за разликата над 25 000лв. до присъдените по 35 000лв., ведно със законна лихва.
В жалбата на С. К. С. от гр.***** се твърди че решението в обжалваната от нея отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, като твърди че същото не отговаря на принципа на справедливост. Излага че вследствие на ПТП е получила счупване на тяло на лява лакътна кост, обусловило трайно затруднение в движението на левия 1 горен крайник за период от около 4.5 – 5 месеца. Излага подробно проведеното лечение. Сочи че е вследствие на получените травматични увреждания е търпяла силни болки и страдания в един продължителен период от време, претърпяла е силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания. Излага, че всички твърдения в исковата молба са доказани от събраните по делото доказателства. Твърди че определеното от съда обезщетение не отговаря на действително претърпените от нея болки, страдания, негативни психически изживявания и емоционален стрес.
Моли съда да отмени решението в обжалванита му отхвърлителна част и и да уважи изцяло предявения от нея иск за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва. Претендира направните по делото разнски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от застрахователното дружество на въззивната жалба на С..
Във въззивна жалба на застрахователното дружество срещу решението в осъдителната му част за разликата над 25 000лв. се твърди че съдът е определил и присъдител завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Излага че най-тежката травма на пострадала е фрактура на лакътна кост и увреда на екстензорно сухожилие на палеца на същата ръка, както и че към момента на изготвяне на експертизата функцията на засегнатия крайник е възстановена в рамките на обичайния възстановителен период от около 4- 5 месеца при подобна травма. Твърди че определеното обезщетение е прекомерно и в нарушение на принципа за справедливост. Твърди че е прекомерно и по сравнение със съдебната практика за подобни събития от същия период. Твърди че обезщетението не е съобразено и със събраните по делото доказателства.
Излага че по делото е останало недоказано твърдението за изключителен срив на психиката на ищцата, който да даде основание за присъждане на обезщетение в по-висок размер. Позовава се на обясненията на експерта в съдебно заседание, че не може да се направи разграничение дали установените психически травми са вследствие на претърпяното ПТП или на загубата на съпруга и.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част за разликата над 25 000лв. и да постанови друго, с което исковата претенция 2 да бъде отхвърлена над този размер. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от С. К. С. на въззивната жалба на застрахователното дружество.
Съставът на въззивния съд намира, че жалбите са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 10.10.2023г. от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3