Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4863 от 31.12.2019, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 5211/2019
Вид
Определение № 4863
Подписан
31.12.2019
Състав
МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.........

31.12.2019г. гр.Стара Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав

На 31 декември 2019г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА

КОЛЕВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА

КОЛЕВА гр.дело № 5211 по описа за 2019 година:

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените по делото документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се допусне събирането на гласни доказателства, както и да се уважи искането за назначаване на комплексна експертиза.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото дело пр.пр. № 4150/2014г. по описа на ОП – Стара Загора, ДП № 523/2014г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, НОХД № 187/2015г. по описа на ОС – Стара Загора, ВНОХД № 298/2015г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I

НО.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото дело гр.д. № 7847/2016г. по описа на СГС, в.гр.д. № 6016/2017г. по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД – София и к.търг.д. № 1685/2018г. по описа на ВКС,

ТК, II ТО.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да се издаде съдебно удостоверение, по силата на което ответникът да се снабди от Кметството на с.Зетьово, общ.Чирпан, обл.Стара Загора с Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на починалия б.ж. на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК основателността на молбата на физически лица за освобождаване от държавна такса поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, е предоставена на преценката на съда, който е задължен да я основе на визирани в разпоредбата обстоятелства, относими към наличието или липсата на средства (парични средства, доходи) и възможности за получаването на такива. Ищецът, въпреки дадената му възможност не представя по делото доказателства, относими към възможността му за внасяне на държавна такса, поради което следва да се направи извод, че не са налице предпоставките за освобождаването му на основание чл.83, ал.2 ГПК.

На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

Предявен е иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ във вр. пар.22 от ПЗР на КЗ.

Ищцата

Д.Г.Ч. твърди в исковата си молба, че същата била потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента Илиян Димитров Кьосев с ответното застрахователно дружество.

Ищцата била внучка на починалия С. Г. С.

Според постановките на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получавали обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдели обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Ищцата и починалият й дядо били изключително близки. Между същите съществували чувства на обич и привързаност, дядото се грижил за своята внучка като за своя дъщеря. Макар да не живели в едно домакинство, ищцата често ходила на гости на дядо си, както и последният често посещавал внучката си. Ищцата Д.Ч. изпитвала любов и уважение към своя дядо, който бащински се грижил за нея и помагал в отглеждането и възпитанието й.

Отношенията им с починалия били изключително близки, били много привързани един към друг.

Скръбта на ищцата Ч. била неизмерима и й причинявала неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищцата всекидневно общувала с дядо си и разчитала на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между ищцата и С. С. била изключително силна и внезапната смърт на последния се отразила изключително негативно на психиката на ищцата. Същата претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищцата била много близка със своя дядо, съществувала особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли.

Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищцата Д.Ч. все още страдала от загубата на дядо си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.

Предвид изложеното и тъй като ищцата не получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент, нито от ответника, нито от делинквента, за ищцата Д.Ч. бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

На 13.10.2014г., около 9:20 часа, по път

6620, км. 1+960, в посока от запад на изток, към гр. Стара Загора се движел л.а.

„Хюндай Елантра“ с per. № СТ 6195 АК, управляван от С. Г. С. - дядо на ищцата. Пътните условия били отлични - сухо време, през светлата част на денонощието, била нормална видимост. Автомобилът, управляван от С. се движел в предназначената за движението му южна пътна лента, с около 40 км/ч. По това време в насрещната лента за движение - северната, се движел автобус „Ивеко Маго 59-12“ с peг. № СН 4889 АК, управляван от водача Илиян Димитров Кьосев. Автобусът се движел със скорост около 62 км/час, като пред него на разстояние около 20 метра имало други автомобили, движещи се в северната лента. Движещите се пред автобуса автомобили намалили скоростта си на движение, при което водачът на автобуса, за да избегнел удар в преднодвижещото се превозно средство, задействал спирачната система и отклонил управляваното от него ППС в насрещната лента за движение - южната. В това време автомобилът, в който пътувал пострадалият С. Г. С., се намирал на около 33м. от автобуса, в южната лента, предназначена за движението му. Тъй като управляваният от водача Илиян Кьосев автобус внезапно навлязъл в южната лента, предназначена за насрещно движещите се автомобили, където в момента се движел л.а. „Хюндай Елантра“, управляван от С. С., последният нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.

При това движение автобусът се блъснал отпред в лявата странична част на лекия автомобил. В резултат на удара автомобилът се завъртял около вертикалната си ос, обратно на часовниковата стрелка и се установил в покой обратно по посоката си на движение. Причина за възникване на произшествието било навлизане на автобуса в насрещната за него пътна лента, където към този момент се движил насрещно л.а. „Хюндай Елантра“. След инцидента на мястото спрели движещите се след автобуса автомобили и слезлите пътници, които се опитали да окажат помощ на пострадалия С. Г. С. С. бил заклещен от колонката на предната лява врата и не можело да бъде изваден от автомобила. Притеклите се на помощ успели да влязат в автомобила, разкопчали предпазния колан и пуснали седалката на С. назад, но въпреки положените усилия не могли да го извадят.

На мястото пристигнали служители на МВР, специализиран автомобил за помощ при ПТП и медицинска помощ. След като срязали шофьорската врата успели да извадят пострадалия С. и го откарали в ЦСМП - Стара Загора, където въпреки проведеното лечение по-късно същият починал.

От съставения във връзка с инцидента

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача Илиян Кьосев, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД по застрахователна полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015г.

Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилагали част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорели друго след влизането в сила на новия Кодекс.

Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр. съдържал и процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвало посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следвало да се прилага. Поради това следвало да се приеме, че имало действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществували. От гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че правното основание на предявения иск бил чл.226 от КЗ (отм.).

За станалото ПТП били образувани пр.пр. № 4150/2014г. по описа на ОП - Стара Загора и ДП № 523/2014г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора. За извършеното деяние виновния водач Илиян Димитров Кьосев бил предаден на съд по НОХД № 187/2015г. по описа на ОС - Стара Загора.

С влязла в сила Присъда № 25 от

02.06.2015г. постановена по НОХД № 187/2015г. по описа на ОС - Стара Загора, потвърдена с Решение №

137 от 09.11.2015г„ постановено по ВНОХД № 298/2015г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, изменена частично с Решение №

20 от 05.02.2016г„ постановено по КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I НО, същият бил признат за виновен в това, че на 13.10.2014 г. около 9:20 часа, западно от гр. Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при управление на МПС - автобус „Ивеко Маго 59-12“, с per.

№

СН 4889 АК, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно:

- чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство , че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“, и

- чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, и по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. С., с