Решение № 363 от 11.03.2020, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 5211/2019
- Вид
- Решение № 363
- Подписан
- 11.03.2020
- В сила
- 07.01.2021
- Състав
- МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 10488 от 14.10.2019 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Разпореждане № 10966 от 24.10.2019 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Определение № 4863 от 31.12.2019 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Разпореждане № 4746 от 02.06.2020 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Разпореждане № 6213 от 09.07.2020 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
- Разпореждане № 260771 от 25.01.2021 · МИЛЕНА КИРОВА КОЛЕВА КОСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.223 · Кодекс за застраховането
- чл.226 ал.1 · Кодекс за застраховането
- §22 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.37, ал. 1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11.03.2020г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 11 февруари 2020г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар : ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор : като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 5211 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за причинени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.226 ал.1 във връзка с чл.223 от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД и за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Д.Г.Ч. твърди в исковата си молба, че същата била потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента И.Д.К. с ответното застрахователно дружество. Ищцата била внучка на починалия С. Г. С.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било справедливо да бъдели обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Ищцата и починалият й дядо били изключително близки. Между същите съществували чувства на обич и привързаност, дядото се грижил за своята внучка като за своя дъщеря. Макар да не живели в едно домакинство, ищцата често ходила на гости на дядо си, както и последният често посещавал внучката си. Ищцата Д.Ч. изпитвала любов и уважение към своя дядо, който бащински се грижил за нея и помагал в отглеждането и възпитанието й.
Отношенията им с починалия били изключително близки, били много привързани един към друг.
Скръбта на ищцата Ч. била неизмерима и й причинявала неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищцата всекидневно общувала с дядо си и разчитала на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между ищцата и С. С. била изключително силна и внезапната смърт на последния се отразила изключително негативно на психиката на ищцата. Същата претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищцата била много близка със своя дядо, съществувала особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли.
Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищцата Д.Ч. все още страдала от загубата на дядо си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.
Предвид изложеното и тъй като ищцата не получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент, нито от ответника, нито от делинквента, за ищцата Д.Ч. бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
На
13.10.2014г., около 9:20 часа, по път 6620, км. 1+960, в посока от запад на изток, към гр. Стара Загора се движел л.а. „Хюндай Елантра“ с per. № СТ 6195 АК, управляван от С. Г. С. - дядо на ищцата. Пътните условия били отлични - сухо време, през светлата част на денонощието, била нормална видимост. Автомобилът, управляван от С. се движел в предназначената за движението му южна пътна лента, с около 40 км/ч. По това време в насрещната лента за движение - северната, се движел автобус „Ивеко Маго 59-12“ с peг. № СН 4889 АК, управляван от водача И.Д.К..
Автобусът се движел със скорост около 62 км/час, като пред него на разстояние около 20 метра имало други автомобили, движещи се в северната лента. Движещите се пред автобуса автомобили намалили скоростта си на движение, при което водачът на автобуса, за да избегнел удар в преднодвижещото се превозно средство, задействал спирачната система и отклонил управляваното от него ППС в насрещната лента за движение - южната. В това време автомобилът, в който пътувал пострадалият С. Г. С., се намирал на около 33м. от автобуса, в южната лента, предназначена за движението му. Тъй като управляваният от водача И.К. автобус внезапно навлязъл в южната лента, предназначена за насрещно движещите се автомобили, където в момента се движел л.а. „Хюндай Елантра“, управляван от С. С., последният нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
При това движение автобусът се блъснал отпред в лявата странична част на лекия автомобил. В резултат на удара автомобилът се завъртял около вертикалната си ос, обратно на часовниковата стрелка и се установил в покой обратно по посоката си на движение. Причина за възникване на произшествието било навлизане на автобуса в насрещната за него пътна лента, където към този момент се движил насрещно л.а. „Хюндай Елантра“. След инцидента на мястото спрели движещите се след автобуса автомобили и слезлите пътници, които се опитали да окажат помощ на пострадалия С. Г. С.
С. бил заклещен от колонката на предната лява врата и не можело да бъде изваден от автомобила. Притеклите се на помощ успели да влязат в автомобила, разкопчали предпазния колан и пуснали седалката на С. назад, но въпреки положените усилия не могли да го извадят. На мястото пристигнали служители на МВР, специализиран автомобил за помощ при ПТП и медицинска помощ. След като срязали шофьорската врата успели да извадят пострадалия С. и го откарали в ЦСМП - Стара Загора, където въпреки проведеното лечение по-късно същият починал.
От съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд било видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача И.К., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД по застрахователна полица № 23113002879238, валидна до 05.12.2015г.
Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр. съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвало посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следвало да се прилага. Поради това следвало да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато
„страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществували. От гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че правното основание на предявения иск бил чл.226 от КЗ (отм.).
За станалото ПТП били образувани пр.пр. № 4150/2014г. по описа на ОП - Стара Загора и ДП № 523/2014г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора. За извършеното деяние виновния водач И.Д.К. бил предаден на съд по НОХД № 187/2015г. по описа на ОС - Стара Загора.
С влязла в сила Присъда №
25 от 02.06.2015г. постановена по НОХД № 187/2015г. по описа на ОС - Стара Загора, потвърдена с Решение №
137 от 09.11.2015г„ постановено по ВНОХД № 298/2015г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, изменена частично с Решение №
20 от 05.02.2016г„ постановено по КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I НО, същият бил признат за виновен в това, че на 13.10.2014 г. около 9:20 часа, западно от гр. Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при управление на МПС - автобус „Ивеко Маго 59-12“, с per.
№
СН 4889 АК, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно:
- чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство , че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“, и
- чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседната пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“, и по непредпазливост причинил смъртта на С. Г. С., с ЕГН: **********, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, подсъдимият бил осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като бил оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ било отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимият бил лишен от право по чл.37, ал. 1, т.7 от НК - право да управлява МПС, за срок от четири години, считано от началото на изпълнението на това наказание.
Моли съда да има предвид, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното деяние било извършено виновно от делинквента.
За да се ангажирала отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), било необходимо към момента на увреждането да съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и да били налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Предвид изложеното по-горе, фактическият състав на посочената правна норма бил осъществен, което обуславял пасивната процесуалноправна легитимация на ответното застрахователно дружество.
От протокол за извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза № 559/13.10.2014г. било видно, че не било установено съдържание на етилов алкохол в кръвта на С. Г. С.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебномедицинска експертиза на труп № 297/2014г. от
14.10.2014г. от заключението на която ставало ясно, че при огледа и аутопсията на С.
Г. С., на 74г. били установени: съчетана травма от автозлополука - счупване на черепа; контузия на меките мозъчни обвивки; оток на мозъка; кръвонасядане на меките черепни обвивки; счупване на лицеви кости вляво (очница и скула); множество охлузвания, кръвонасядане, разкъсно-контузни и порезни рани в лявата лицева половина; счупване на I-V ребра вляво с кръвонасядане на междуребрената мускулатура; счупване на двете ключици; контузия на средостението; счупване на лявата мишнична кост; счупване на лявото коленно капаче; множество охлузвания по гръдния кош вляво; разкъсно-контузни рани, охлузване и кръвонасядане на левия горен крайник и долните крайници; кръв в стомаха. Сочило се, че смъртта настъпила вследствие черепно-мозъчна травма. Твърдяло се, че механизмът на причиняване бил от действието на твърди тъпи предмети, условие за каквото имало в купето на лек автомобил при автозлополука. Според експертизата порезните рани били причинени от действието на предмети с режещи ръбове, каквито били парчета счупено стъкло. Сочило се, че смъртта не настъпила бързо, но била неизбежна поради тежестта на черепно-мозъчната травма.
Разпечатката съдържа 46 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3cbb113a-5dc6-4208-b927-469167192cfc