Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19829 от 03.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69011/2024
Вид
Решение № 19829
Подписан
03.11.2025
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 19829 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110169011 по описа за 2024 година

ГПК. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I , чл. 235 Образувано е по искова молба, подадена от И. М. К., чрез адв. Я. М., с която срещу Н. Н. В. са предявени искове с правно основание чл. 535 ТЗ за следните суми: сумата 6000 лева, представляваща вземане по запис на заповед от ****** г. с падеж 29.02.2024 г.; сумата 5000 лева, представляваща вземане по запис на заповед от ****** г. с падеж 15.03.2024 г.

Ищецът твърди, че във връзка със сключени между страните договори за заем ответникът е издал в негова полза процесните записи, по които се е задължил. Падежът за предаване на сумите настъпил, но ответникът не извършил плащанията, а започнал да се укрива. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете и да присъди в полза на ищеца разноските за производството.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му от съда особен представител – адв. К. Б., с който исковете не се оспорват.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото съдът е указал на страните, че ненуждаещи се от доказване в производството са следните обстоятелства: че ответникът е издал процесните записи в полза на ищеца за сумите 6000 лева и 5000 лева.

1

По делото като доказателство са приети записите на заповед, издадени от ответника, както следва:

На ****** г. без протест и без разноски, с който ответникът безусловно се е задължил да заплати на ищеца на 29.02.2024 г. сумата 6000 лева.

След подписа на издателя се съдържа писмено изявление за получаване на сумата в брой от страна на ответника;

На ****** г. без протест и без разноски, с който ответникът се е задължил безусловно да заплати на ищеца сумата 5000 лева на 15.03.2024 г. Писмено ответникът е признал получаването на сумата 5000 лева в брой.

Други относими доказателства по съществото на спора не са представени.

При така установеното от фактическа страна по приложението на правото съдът намери следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 154, ал. 1 с доклада по делото съдът е указал на ищеца, че по предявените искове с правно основание чл. 535 ТЗ носи тежестта да установи, че ответникът е издател по редовни от външна страна записи на заповед, по които ищецът се легитимира като поемател, както и че е настъпил посоченият във всеки от записите падеж за плащане.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга по всяка ценна книга.

Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й, нито е условие за нейната действителност. В същото време записът на заповед се издава във връзка с конкретно правоотношение между издателя на записа и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума.

Съгласно разясненията по т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и е доказателство за съществуването на вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които 2 основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба, че вземането му произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест. При липса на релативно възражение от ответника, към която се приравнява и общото възражение за безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. Във формираната трайна практика на ВКС /напр. решение № 87 от 11.07.2016 г. по т.д. № 1093/2015 г., II ТО; решение № 69 от 09.05.2016 г. по т.д. № 1185/2015г., II ТО; решение № 18 от 18.12.2015 г. по т.д.

№ 535/2014 г., I ТО; решение № 17 от 16.02.2015 г. по т.д. № 116/2014 г., II ТО; решение № 179 от 04.03.2015 г. по т.д. № 3747/2013 г., II ТО; решение № 27 от 07.07.2015 г. по т.д. № 1384/2013 г., I ТО; решение № 24 от 29.05.2015 г. по т.д.

№ 2328/2013 г., I ТО; решение № 12 от 30.01.2015 г. по т.д. № 2714/2013 г., I ТО; решение № 66 от 30.06.2016 г. по т.д. № 3803/2014 г., II ТО, постановени след приемане на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, е посочено, че общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед. Проява на общо оспорване, при което липсва относително възражение, са например твърденията за: липса на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записът на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца и т.н. /в посочения смисъл – решение № 15 от 16.06.2017 г. по т.д. № 1484/2015 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В конкретният случай ответникът не е въвел конкретни оспорвания, произтичащи от каузалното правоотношение, с оглед което и съдът не дължи да изследва същото, респ. от страна на ищеца да се доказват елементите на договора за заем и изправността му като страна по същия. Ето защо и следва да се даде отговор на въпроса дали ищецът се легитимира като поемател по редовни от външна страна записи.

За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити: 1. / наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. / безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. / падеж; 4. / място на плащането; 5. / името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. / дата и място на издаването; и 7. / подпис на издателя, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на 3 менителничния ефект. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на същата норма – т. е. законодателят изрично допуска случаите на нередовност на падежа, мястото на плащане и мястото на издаване на ценната книга да бъдат санирани.

Представените и приети в производството документи съдът намира, че са редовни от външна страна и съдържат всички изискуеми съгласно ТЗ реквизити. Падежите за заплащане на сумите по ценните книги са настъпили, с оглед което и предявените искове следва да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството се следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата 440 лева (държавна такса), 800 лева (депозит, от който е изплатено възнаграждението на особения представител на ответника) и 1200 лева (заплатено в брой на процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение). Сума в размер на 2440 лева следва да се възложи в тежест на ответника.

Мотивиран от изложеното,

Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Н. В., ЕГН **********, със адрес по делото: гр. ******, да заплати на И. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******, на основание чл. 535 ТЗ сумата 6000 (шест хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (19.11.2024 г.) до окончателното плащане, представляваща вземане по запис на заповед, издаден от Н. Н. В. на ****** г. с падеж 29.02.2024 г., както и сумата 5000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска (19.11.2024 г.) до окончателното плащане, представляваща вземане по запис на заповед, издаден от Н. Н. В. на ****** г. с падеж 15.03.2024 г.

ОСЪЖДА Н. Н. В., ЕГН **********, със адрес по делото: гр. ******, да заплати на И. М. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2440 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 69011/2024 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители на посочените адреси.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4