Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23563 от 23.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47570/2025
Вид
Решение № 23563
Подписан
23.12.2025
В сила
20.01.2026
Състав
НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 23563 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110147570 по описа за 2025 година намери следното:

Подадена е искова молба от З.К.Л.И. против О.З.К. с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 8000 лева – заплатено обезщетение на трето лице по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че на 10.03.2019 г., около 11:00 ч., Т.И.Т. управлявал л.а. О.В. с ***. На път №1-3 при км 166+220 с посока гр. Я в местност *** срещу дом №2 спрял в дясна пътна лента и решил да обърне движението като предприел обратен завой и навлизане в насрещната пътна лента. Не се убедил, че не създава опасност за другите участници в движението преди да предприеме маневрата, с което причинил настъпването на ПТП. По същото време в същата пътна лента се движил л.а. *** с ДКН ***, управляван от Р.П.Г., който предприел изпреварване на непрекъсната линия със скорост 94км/ч при максимално разрешена 50км/ч. с което съпричнил настъпилото между автомобилите ПТП. В резултат на ПТП били причинени неимуществени вреди на Р.П.Г., Х.И.Х., В.Г.Г.. Отговорността на водача на л.а.

О.В. с *** към датата на ПТП била застрахована по застраховка Гражданска отговорност при ЗК Лев Ине АД. Отговорността на водача на л.а. *** с ДКН *** към датата на ПТП била застрахована по застраховка Гражданска отговорност при ЗАД ОЗК-Застраховане. От пострадалите лица била предявена съдебна претенция, обективирана в гр.д. №68/2019 по описа на ОС Ловеч. На страната на ответника З.К.Л.И. било конституирано като трето лице помагач - ОЗК – Застраховане АД. По делото било постановено Решение №24/19.02.2020г, съгласно което неимуществените вреди на пострадалите били оценени в справедлив размер на по 10 000лв за Р.П.Г. и Х.И.Х. и 6000лв за В.Г.Г.. С Решение на в. гр. д. №270/2020 по описа на Апелативен съд – Велико Търново потвърдил равния принос на двамата водачи към настъпването на ПТП, но изменил решението, като осъдил З.К.Л.И. да заплати на Х.И.Х. 10000 лева обезщетение за неимуществени вреди, а на В.Г.Г. – 6000 1 лева. Тъй като решенията били постановени при участието на трето лице помагач О.З.К., същото било обвързано с постановеното в решенията и определено по размер обезщетение, както и от определения принос на двамата водачи по 50% за всеки. Ищецът по настоящото дело заплатил напълно обезщетението от общо 16000 лева, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати половината от тази сума, или 8000 лева. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва фактите, изложени в исковата молба. Представя доказателства за плащане.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители, подават писмени становища, в които поддържат исканията си.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ. С оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът следваше да докаже наличието и механизма на ПТП, както и вината на двамата водачи; възникналите облигационни отношения между тях и страните въз основа на договорите за Застраховка Гражданска отговорност; наличието и диспозитивите на решенията на ОС – Ловеч и АС – Велико Търново; изплащането от страна на ищеца на сумите 10000 лева – обезщетение за Х.И.Х. и 6000 лева – обезщетение за В.Г.Г..

С оглед направените от ответника признания, съдът намира, че всички правнорелевантни факти, от които произтичат неговите задължения, са осъществени. Възражението за плащане на вземането в цялост също се доказва от представеното платежно нареждане (л. 61 от делото). С оглед на това исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.

Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника плащане е направено на 03.11.2025 г. след входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От 2 ищеца се претендират 320 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 100 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.К.Л.И., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу О.З.К., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. *** иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 лева – главница, представляваща половината от заплатено от З.К.Л.И., ЕИК: *** в полза на Х.И.Х. и В.Г.Г. във връзка с пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.03.2019 г., около 11:00 ч., на път №1-3 при км 166+220 с посока гр. Я в местност *** срещу дом №2, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА О.З.К., ЕИК: *** да заплати на „З.К.Л.И., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 320 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3