Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261407 от 05.05.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7192/2016
Вид
Решение № 261407
Подписан
05.05.2021
Състав
КАТЯ РУДЕВА БОЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността
  • чл.201, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • § 52 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места

РЕШЕНИЕ№261407 гр. Пловдив, 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА при секретаря Елена Неделчева, като разгледа докладваното гр. дело № 7192 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Предявен е иск за делба от П.Т.К., М.П.К. и П.Т.Б. срещу С.Т.И., П.П.Г., Т.П.Г., М.Д.Г., П.И.Г., Д.И.Г., Т.И.П., И.Т.К., З.Т.К., на следните недвижими имоти: дворно място, цялото с площ от 948 кв.м., находящо се в с. ***, общ. ***, обл. ***, представляващ УПИ ***, от кв. ***, при граници и съсъседи: УПИ **, УПИ ***,

УПИ ***, УПИ ***. УПИ ***, както и находящите се в посоченото дворно място едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 45 кв.м. и навес.

В исковата молба се излагат съображения, че ищците П.К. и М.К. били собственици на основание давностно владение на недвижим имот пл.

№ *** от кв.** по стария план на с. ***, обл. ***, с площ от 486 кв.м.. Ищецът бил признат за собственик на посочения имот с нотариален акт от *** г., към който момент същият имал сключен граждански брак с ищцата М.К..

Посочва се, че братът на П.К. – И. К., придобил въз основа на давностно владение недвижим имот № *** от кв.** от стария план на с. ***, обл. ***, с площ от 462 кв.м. За посочения недвижим имот на И. К. бил съставен нотариален акт от ****г.

Излагат се съображения, че със Заповед № ***/*** г. двамата имота били обединени в УПИ *** в кв.** по плана на с. ***, обл. ***, като И. К. притежавал 486/948 ид. части от имота, а П. и М. К. –

462/948 ид. части от имота в режим на СИО.

Навеждат се твърдения, че през *** г. П. и М. К., построи ли в имот № ****, едноетажна масивна жилищна сграда, а през *** – *** г. и навес към къщата.

На **** г. И. К.п. и оставил за наследници останалите съсобствени в настоящото производство.

Поради изложеното моли да бъде допусната делба на процесните имоти, като посочва, че правото на собственост върху построената едноетажна масивна жилищна сграда и навес, принадлежи единствено на П.К. и М.К..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от С.Т.И., с който се взима становище, че предявеният иск се явява недопустим, доколкото спор между същите страни и със същия предмет е решен със сила на пресъдено нещо.

С протоколно определение № ***/*** г., постановено по делото, на мястото на П.П.Г. са конституирани неговите законни наследници Р.Д.Г., П.П.Г., Д.П.Г. и К.П.Г..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд Пловдив, IV състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Предявеният иск съдът намира за допустим, доколкото в производството по гр.д. № 11775/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив, не са участвали всички съделители, които участват в настоящото.

От Нотариален акт за собственост на имот по наследство и давност № ***, том *, нот.дело № **/*** г.

/л.14/, се установява, че И. Т.К. е признат за собственик по наследство от **** му и давностно владение на следния недвижим имот: празно място с площ от 486 кв.м., намиращо се в с. ****, **** окръг, който има пл. № *** от кв.*, за който е отреден парцел **** по плана на селото.

Видно от Нотариален акт за собственост на имот по давност № ***, том **, нот.дело № **/***г.

/л.15/, се установява, че П.Т.К. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: празно място с площ от 462 кв.м., намиращо се в с. ***, *** окръг, който има пл. № *** от кв.*, за който е отреден парцел *** по плана на селото. Към този момент П.Т.К. е имал сключен граждански брак с М.П.К., което следва от представеното Удостоверение за сключен граждански брак № **/*** г. /л.16/.

От представената по делото скица № **/*** г. /л.10/, се установява, че УПИ *** в кв. *** по действащия КРП на с. ***, одобрен със Заповед № **/** г., съответства на парцели *** от кв.** и *** от кв. ** по обезсиления план на с. ***.

По делото е представено Експертно решение - *** от зас.** от *** г. /л.160/, от което е видно, че към посочената дата И. К. е бил във влошено здравословно състояние, като с посоченото решение е призната първа група инвалидност с чужда помощ. Съдът не кредитира посоченото доказателство, доколкото се явява ирелевантно за спора. С него ищците се домогват да докажат, че същият не е могъл да участва в изграждането на процесната сграда, но посоченото експертно решение касае много по-късен период.

Във връзка със здравословното състояние на И. К. по делото е постъпила Справка от д-р Х. Х. /л.244/. Съдът намира, че посочената справка представлява свидетелски показания в писмен вид, което се недопустимо доказателствено средство по ГПК, поради което също не го кредитира.

По делото са разпитани двама свидетели – Н. П. и Х. М..

Свидетелката Н. П. си спомня, че е посещавала процесния имот. Посочва, че И. К. е живял в къщата в с. ****, като тя била построена за него. Спомня си, че в имота имало стара къща и плевня, които били бутнати и се построила нова къща. Имотът представлявал двор, който бил ограден. След като И. п., в имота живеел само П.. Свидетелката разбрала, че двамата **** са имали договорка за имотите, като били оправили документите в тази връзка.

Свидетелката Х. М. си спомня, че е преминавала през имота. В него имало разположена къща, построена от И. К.. В строителството на къщата помагали неговата *** – С.Т., и неговата *** – Е. Г.. И. К. се занимавал с промишлени дейности, като разполагал с достатъчно средства за построяването на къщата. И. споделял на свидетелката за извършения строеж, но лично тя не го посетила на място. Същата към настоящия момент живее в с. ****, като посочва, че имотът има голяма ограда и е заключен от П..*** е представена информация във връзка с трудовия и осигурителен стаж на И. Т.К. и получававаната от него пенсия /л.207/.

По делото е депозирано становище от **** на Община ***

/л.193/, от което се установява, че за процесното УПИ могат да се приложат изискванията на ЗУТ относно разделянето му на две отделни УПИ. В тази връзка е изготвено и заключение по допусната СТЕ със задача: да се определи поделяемостта на процесния имот. Със заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, е направено предложение за изменение на действащия ПУП.

С оглед депозираното заключение на вещото лице, е изготвен проект за изменение на ПУП, който е внесен в Община ***. Същият предвижда УПИ ***, кв. **, да се раздели на две по линия, определена от координатни точки 9, 10, 11 и 4 в приложения трасировъчен план. Вследствие на делбата да се образуват два нови УПИ, както следва: УПИ *** от кв. *** с площ от 507 кв.м., жилищна устройствена зона с преобладаващо застрояване с малка височина, и УПИ ***, кв. *** с площ от 483 кв.м., с преобладаващо застрояване с малка височина. Проектът за изменение на ПУП е одобрен със Заповед № **/*** г. на кмета на Община ***. От представената служебна бележка от *** г. от специалисти „УТ” при общинска служба ***, се установява, че по направеното обявление със Заповед за одобрен проект за изменение на ПУП, не са постъпили възражения.

Постъпила е информация и от Община *** с писмо вх. № **/*** г. по описа на Районен съд Пловдив, от което се установява, че процесният УПИ е предвиден за малкоетажно застрояване.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на УПИ:

Между страните не е спорно, а и от представените два броя нотариални актове и скица, в която е обективирана

Заповедта за изменение на регулационния план, се установява, че страните са съсобственици в УПИ *** от кв. ** по плана на с. ***, обл.

***, както следва:

На *** г. И. К. е придобил по давност имот *** от кв. ***, за който е отреден парцел *** по отменения план на с. ***, обл.

***, като имотът е с площ от 486 кв.м.

На *** г. ищецът П.К., който към този момент е имал сключен граждански брак с ищцата М.К., е придобил по давност имот ** от кв. **, за който е отреден парцел ** по отменения план на с. ***, обл.

***, като имотът е с площ от 462 кв.м. Доколкото имотът е придобит по време на брака по възмезден начин, то същият е в режим на СИО.

Със Заповед № ***/***г. е изменен регулационния план на с. ***, обл. ***, като двата имота са обединени в

УПИ **** с обща площ 948 кв.

В хипотеза, при която със застроителен и регулационен план при действието на ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ са образувани дворищнорегулационни парцели, които са съсобствени, по отношение на дяловете на съсобствениците следва да се имат предвид разпоредбите на устройствения закон, който е действувал към момента на образуване на съсобствения парцел. Ако дворищнорегулационният парцел е образуван чрез урегулиране на имоти или части от имоти в общ /съсобствен/ парцел по реда на § 49 или § 50 ППЗПИНМ /отм./ или чл.28, ал.1, буква”в” или чл.29 ЗТСУ /отм/, дяловете се определят по правилата на § 52 ППЗПИНМ, респ. чл.31, ал.1 ЗТСУ, които предвиждат, че ако общият парцел е предназначен за малкоетажно при ЗПИНМ и малкоетажно и средноетажно застрояване при ЗТСУ, то частите на съсобствениците в новообразувания по регулация общ парцел са равни, като се дължи обезщетение за изравняване частите в парцела. Ако образуваният общ парцел е за средноетажно и многоетажно застрояване при ЗПИНМ и многоетажно и комплексно малкоетажно застрояване при

ЗТСУ, частите на съсобствениците съответствуват на стойността на местата, включени в парцела, която стойност се определя по реда на § 85, 87 и 88 ППЗПИНМ, респ. чл.115 ЗТСУ.

В настоящия случай, от представената по делото информация от Община ****, се установи, че общият парцел УПИ *** е предвиден за малкоетажно застрояване при действието на чл. 31, ал.1 ЗТСУ /отм./. От изложеното следва, че дяловете по образуваните два парцела са равни или както следва: за И. К. – ½ ид. част от УПИ и за П. и М. К. – ½ ид. част от

УПИ в режим на СИО. В тази връзка и доколкото съсобствеността между посочените лица възниква по силата на изменение на регулационния план при действието на ЗТСУ /отм./, следва да се посочи, че между страните не е спорен въпросът за влизане в сила на дворищнорегулационния план, респ. за неговото прилагане и формирането общ съсобствен имот. Дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, като разместването на собствеността настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план. Собствеността получава значение на безусловно придобивно основание, обаче, от деня, когато е приложена.

Стабилизирането на отчуждителното действие на плана настъпва при наличието на няколко алтернативни хипотези –заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ /отм./ или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на бившия собственик по давност/ чл.

134, ал.3 ЗТСУ, или след изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемите места. Завземането на придаваемата част и владението й в продължение на десет години е основание регулацията да се счита приложена, щом като съгласно чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./ в тези случаи парцелните граници се заснемат като имотни. От събраните по делото доказателства е установено, че имотът се е владян от И. К., П.К. и *** му – М.К. заедно повече от 10 години като съсобствен имот, а видно и от приложената скица, същият е заснет като едно УПИ, не като два отделни поземлени имота. При това положение, и доколкото не е налице спор между страните във връзка с прилагането на дворищно-регулационния план, то следва да се приеме, че процесното УПИ е съсобствено между страните и следва да бъде допуснато до делба /в този смисъл е Решение № 103/03.08.2012 г. постановено по гр. д. № 905/2010 г. на ВКС, 1 ГО/.