Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6582 от 07.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49455/2025
Вид
Решение № 6582
Подписан
07.04.2026
Състав
ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 6582 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110149455 по описа за 2025 година

С. В. К. е предявил срещу Х. С. Б. кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, страх и стрес в резултат на нанесена от Х. С. Б. телесна повреда на 01.07.2021 г., представляваща престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, установено със споразумение от 23.05.2023 по н.о.х.д. № 428/2023 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, както и сумата от 3949.66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.10.2022 г. до 19.10.2025 г.

Ищецът твърди, че Х. С. Б. бил признат за виновен, че на 01.07.2021 г., около 17.50 часа, в **********, в близост до кръстовището на ******* и ***********, чрез нанасяне на удари с неустановен предмет, наподобяващ палка, в областта на главата и тялото на С. В. К., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в рана в лявата теменна област на главата, двойно ивичесто кръвонасядане и оток на лявата гръдна половина, разкъсно-контузни рани и отоци на левите мишница и предмишница, което нараняване реализирало медико-биологичния признак - „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, осъществено на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност.

Твърди, че за извършеното престъпление ответникът се признал за виновен, като сключили споразумение от 23.05.2023 по н.о.х.д. № 428/2023 г. по описа 1 на СРС, НО, 100 състав. В резултат на извършеното деяния ищецът бил претърпял болки и страдания. Излага твърдение, че към момента продължавал да изпитва притеснение да излиза от дома си и да излиза. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуалният представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че обстоятелството, че със споразумение от 23.05.2023 по н.о.х.д. № 428/2023 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, Х. С. Б. е признат за , че на 01.07.2021 г., около 17.50 часа, в **********, в близост до кръстовището на ******* и ***********, чрез нанасяне на удари с неустановен предмет, наподобяващ палка, в областта на главата и тялото на С. В. К., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в рана в лявата теменна област на главата, двойно ивичесто кръвонасядане и оток на лявата гръдна половина, разкъсноконтузни рани и отоци на левите мишница и предмишница, което нараняване реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, осъществено на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност.

Горното се установява и от представения протокол от 23.05.2023 по н.о.х.д. № 428/2023 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, в който е обективиран постигнатото споразумение, с който Х. С. Б. е признат за процесното деяние.

Разпитван е свидетелят Н.П., чийто показания настоящият състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същата е дъщеря на ищеца. Посочва, че след инцидента с нейния баща, същият бил откаран до „Окръжна болница“.

Била го видяла на следващия ден, като ищеца имал около 4-5 шева на главата, както и синини по тялото, две или три от лявата страна, малко над хълбока, като имал притеснения за съС.ието си. След инцидента имало промяна в поведението на ищеца и си личало един страх в него, като се качвал много порядко на колата, освен ако не се налагало. Ищецът карал по един маршрут, но го сменил, започнал да отказва да идва на гости, като преди това идвали по един или два пъти в месеца на гости, след инцидентна започнал да идва един път в годината. Твърди, че най-много промяна се забелязвала, като отказал да шофира автомобила, отказвал да ходи на гости, и промяната на маршрута.

Били купили на ищеца кола, за да го слагал на кръста заради болките. Със сигурност ищецът се възстановявал повече от месец, но по-малко от година.

Посочва, че сега като се качил в колата непрекъснато се оглежда, дори и на 2 път с предимство, бил по-предпазлив. Ищецът не се обадил да съпругата си, тъй като се притеснявал за здравословното й съС.ие. Инцидентът не се отразил добре на семейството, тъй като били притеснени дали ще има последици.

Твърди, че след инцидентът ищецът бил останал без работа. Ищецът бил станал малко по-избухлив в къщи, като ходил само от вкъщи на работа, до магазина и нищо повече.

Разпитван е свидетелят В. К.а, чийто показания настоящият състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото същата е дъщеря на ищеца. Посочва, че живеела с родителите си, когато станал инцидента, като били притеснени да нямало усложнения, тъй като била прекарал инсулт преди няколко години.

След инцидента ищецът имал лепенка на главата и синини по ръцете и гърба по лявата част на тялото, като се затворил в себе си. Посочва, че много разчитала на баща си, тъй като помагал помагаше с децата като ги водел ги на лекар, защото имало астма, както и на училище. След инцидента ищецът не искал да излиза, ако трябвало да излезе му обяснявали, че няма да е сам, че това е инцидент, който нямало да се повтори. Твърди, че ако някой тръгнел към него по-рязко той се прикривал, има страх, че някой щял да го удари.

Децата на свидетелката все още живеели с баба си и дядо си и от вечерта започвали да го молят да ги закара на училище, като отказвал да води свидетелката на пазар. Посочва, че ищецът не се бил възстановил психически, а физически се бил възстановил за около месец, два.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в резултат на поведение на Х. С. Б.

– нанесена телесна повреда, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания; причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На това основание, с оглед влязлата в сила присъда от 23.05.2023 г. постановена по 428/2023 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността, вината на ответника по делото. Налице е причинна връзка между инцидентът и настъпилия вредоносен резултат, тъй като именно нанасянето на удари от страна на ответника Х. С. Б., е причина за неговото настъпване. За настъпилите в резултат на деянието вреди гражданският съд е обвързан от присъдата на наказателния съд, тъй в случая като вредите са съставомерни - част са от елементите на престъпния състав, като при лека телесна повреда това са и причинените на пострадалия травматични увреди, техния вид и обективни характеристики. Настъпилите в резултат на деянието вреди се установяват от събраните по делото доказателства, а именно свидетелските показания на разпитаните свидетели.

3

С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване съС.ието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социалноикономическите условия в страната.

Съгласно приетите по делото присъда, ищецът вследствие на инцидента е получил травматични увреждания, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващи се в рана в лявата теменна област на главата, двойно ивичесто кръвонасядане и оток на лявата гръдна половина, разкъсно-контузни рани и отоци на левите мишница и предмишница. В този смисъл са и показанията на свидетеля Петрова, която посочва, че в резултата на инцидента ищецът около 4-5 шева на главата, както и синини по тялото, две или три от лявата страна, малко над хълбока, както и показанията на свидетеля К.а, която посочва, че ищецът имал лепенка на главата и синини по ръцете и гърба по лявата част на тялото. Причинените телесни увреждания са довели да негативните психически изживявания, което се установява и от разпита на двамата свидетели, като свидетелят Петрова посочва, че след инцидента имало промяна в поведението на ищеца и си личало един страх в него, като се качвал много по-рядко на колата, освен ако не се налагало, сменил маршрута си, започнал да отказва да идва на гости. В този смисъл са и показанията на свидетелката К.а, която посочва, че след инцидента ищецът не искал да излиза, започнал да отказва да вози децата до училище. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Петрова, в частта в която посочва, че след инцидентът ищецът бил останал без работа, доколкото няма представени никакви доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение или е полагал труд под някаква друго форма нито към датата на инцидента, нито след него. Също така съдът при определяне на размера на обезщетението не взе предвид показанията на двете свидетелки, в частта, в която посоча, как инцидента се бил отразил на семейството като цяло и на други негови членове, доколкото същите не са претърпените от самия ищец неимуществени вреди, които всъщност са единствено релевантните за делото. При определяне на размера на обезщетението е съобразено и, че към момента на инцидента ищецът е бил на 67 години, като по делото не са събрани доказателства, които да обусловят настъпили трайни увреждания във връзка с настъпилия 4 инцидент, доколкото и двете свидетелки посочват, че ищецът се бил възстановил за около месец, като в същото време обаче съдът съобрази и общия брой на причинените травматични увреждания. Не на последно място са взети предвид социално-икономическите условия в страната както при както при причиняване на телесни увреждания и негативните психически изживявания, така и при постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 6000 лева, е в съС.ие да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди от претърпени болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.