Определение № 2800 от 21.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49455/2025
- Вид
- Определение № 2800
- Подписан
- 21.01.2026
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2800 гр. София, 21.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110149455 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на С. В. К. срещу Х. С. Б..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Ищецът с исковата молба е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване вида, продължителността и интензивността на търпените от ищеца болки и страдания.
Следва да се уважи искането на ищеца за изискване на н.о.х.д. № 428/2023 г. по описа на СРС, НО, 100 състав.
Съдът намира, че спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, въпреки това, настоящият състав, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба.
1
ДОПУСКА на събиране на гласни доказателствени средства на ищеца чрез разпит на двама свидетели в режим на довеждане за установяване вида, продължителността и интензивността на търпените от ищеца болки и страдания.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване н.о.х.д. № 428/2023 г. по описа на СРС, НО, 100 състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове от С. В. К. срещу Х. С. Б., с правно основание чл.45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, страх и стрес в резултат на нанесена от Х. С. Б. телесна повреда на 01.07.2021 г., представляваща престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, установено със споразумение от 23.05.2023 по н.о.х.д. № 428/2023 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, както и сумата от 3949.66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.10.2022 г. до 19.10.2025 г.
Ищецът твърди, че Х. С. Б. бил признат за виновен, че на 01.07.2021 г., около 17.50 часа, в гр. София, ж. к. „Младост 4“, в близост до кръстовището на ул. „Бъднина“ и ул. „Божан Ангелов“, чрез нанасяне на удари с неустановен предмет, наподобяващ палка, в областта на главата и тялото на С. В. К., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в рана в лявата теменна област на главата, двойно ивичесто кръвонасядане и оток на лявата гръдна половина, разкъсно-контузни рани и отоци на левите мишница и предмишница, което нараняване реализирало медико-биологичния признак - „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, осъществено на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност. Твърди, че за извършеното престъпление ответникът се признал за виновен, като сключили споразумение от 23.05.2023 по н.о.х.д. № 428/2023 г. по описа на СРС, НО, 100 състав. В резултат на извършеното деяния ищецът бил претърпял болки и страдания. Излага твърдение, че към момента продължавал да изпитва притеснение да излиза от дома си и да излиза. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е да докаже, че в резултат на поведение на ответника Х. С. Б. – нанесена телесна повреда, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и 2 страдания; причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже при установяване на горните обстоятелства плащане на вземането, както и да обори презумпцията за вина.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че със споразумение от 23.05.2023 по н.о.х.д. № 428/2023 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, Х. С. Б. е признат за , че на 01.07.2021 г., около 17.50 часа, в гр. София, ж. к. „Младост 4“, в близост до кръстовището на ул. „Бъднина“ и ул. „Божан Ангелов“, чрез нанасяне на удари с неустановен предмет, наподобяващ палка, в областта на главата и тялото на С. В. К., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в рана в лявата теменна област на главата, двойно ивичесто кръвонасядане и оток на лявата гръдна половина, разкъсноконтузни рани и отоци на левите мишница и предмишница, което нараняване реализирало медико-биологичния признак - „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, осъществено на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви негов представител в съдебно заседание, съдът може да постанови неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК спрямо него. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4