Решение № 723 от 09.06.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3672/2023
- Вид
- Решение № 723
- Подписан
- 09.06.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- Ангел Ташев
Други актове по делото
- Протокол № 955 от 09.05.2024 · Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- Чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 723 гр. Пазарджик, 09.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220103672 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от Р. Ц. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. ш.“ № 91, ет. 1, ап. 3, чрез адвокат Г. М. М. от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Л.“ № 19, ет. 1, против „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "С." № 21, ет. 5.
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2022 г. ищцата е сключила с ответника договор за потребителски кредит от разстояние № L301382, по силата и съгласно условията, на който кредиторът е предоставил на ищцата сумата в размер на 2500 лева със задължение за връщането й в срок от 30 месеца, при годишен лихвен процент по заема от 22 % и ГПР в размер от 52 %.
Сочи, че в ред 5 от раздел „Основни условия“ в договора е предвидено, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 827,03 лева, която счита, че е нищожна, договорена е в нарушение на материалният закон - ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и на ЗЗП. Счита също, че тази такса заобикаля закона, а отделно от това и накърнява добрите нрави.
Смята, че клаузата не поражда права и задължения между страните, тъй като е установена в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което е нищожна.
Чрез тази клауза се целяла допълнителна печалба на кредитора, което водило до неоснователно обогатяване на кредитора.
Наред с изложеното, посредством начисляването на таксата се целяло и преодоляване на ограниченията, които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставяла пред кредиторите, а именно, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва 1 върху неплатената в срок сума за времето на забавата, и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи противоречат на чл.33 ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в размера на ГПР.
Смята, че таксата за разглеждане на документите представлява разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, като същата следвало да се включи в годишния процент на разходите, като основен критерий за длъжника при определяне на финансовата тежест на кредита.
На следващо място, счита, че изрично нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. В случай уговорката за заплащане на такса изцяло попадал в хипотезата на чл.143, ал.1 ЗЗП.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи на основание чл.26, ал.1 предл.1 ЗЗД нищожността на клаузата „такса за разглеждане“ посочена в ред 5 от раздел „Основни условия“ в договор за потребителски кредит № L301382, сключен на 25.11.2022, между страните и в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на основание чл.26, ал.1, предл.2 и чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
В проведеното съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество – „Ю. Б.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител- юрисконсулт Л. Х..
Излага доводи за недопустимост на исковата претенция.
Не оспорва, че на 25.11.2022 г. е сключен Договор за кредит №: L301382 между „Ю.
Б.“ ЕООД и Р. Ц. Ф. за сума в размер на 2500 лева, като същата е усвоена на 25.11.2022 г., при фиксиран лихвен процент от 22%, и срок на погасяване 30 месеца.
Смята, че предявените искове са изцяло неоснователни, тъй като договорът бил сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, ЗПК ЗЗП и съгласно представената процедура.
Посочва, че в размерът на ГПР е включена процесната такса, както и че съответства на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди, че таксата за разглеждане е индивидуално уговорена между страните.
Смята, че таксата за разглеждане не е такса по усвояване, тъй като таксата по усвояване е действие свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента и се извършва след сключване на договора за кредит. Процесната клауза била дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попадала в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В това число таксата не 2 е за сметка на предоставения ресурс и е разпределена за улеснение по вноските за целия договорен срок за ползване на средствата. Същата е за предварително разглеждане на документи на кандидата по кредита.
Изразява съгласие за сключване на спогодба.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства – договор за кредит № L310382 от 25.11.2022 г., погасителен план към него, СЕФ и общи условия се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата, на което ответникът като заемодател и Р. Ц. Ф. като заемател, се е задължил да предостави на ищцата сумата от 2500 лева в заем, а ответникът се е задължил да я върне на заемодателя в срок от 30 месеца на 30 равни погасителни вноски, всяка от които в размер на 136,66 лева, с изключение на последната в размер на 123,06 лева, в която са включени главница, лихва и такса, дължими на посочени в договора падежни дати, при фиксиран ГЛП в размер на 22 % и ГПР в размер на 52 %. Общият размер на всички плащания по договора е 4086,20 лева, в която сума са включени главница в размер на 2500 лева, лихва в размер на 759,17 лева, такса за разглеждане в размер на 827,03 лева. Уговорено е, че сумата в размер на 2041,56 лева ще се изплати по избран от клиента начин, а сумата в размер на 458,44 лева ще се използва за погасяване на парични задължения на ищеца. Включената в общата сума по кредита такса за разглеждане е дефинирана в чл.3.4. от ОУ „Клиентът дължи па ЮтеКредит еднократна такса за разглеждане. Еднократната такса за разглеждане се дължи в деня на подписване на Договора за кредит, финансира се от Кредитора и се възстановява от Клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, приложение към Договора за кредит („Погасителния план“)“. Съгласно чл. 8.3.4 от Общите условия: „В случай, че Договорът предвижда плащане от страна на Клиента на еднократна такса за разглеждане и тя е финансирана от Кредитора, при предсрочно погасяване на кредита, неплатената от Клиента част от финансираната еднократна такса, се дължи заедно с оставащата непогасена главница по кредита “.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с искове, предявени в условията на евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Съдът счита, че по категоричен начин се доказва, че между Рстраните е валидно сключен договор за паричен заем, както и че ищцата е получила заемната сума в размер на 2500 лева. Последно не се оспорва и от страните и е обявено за безспорно с доклада по 3 делото.
Договорът за паричен заем, сключен между страните, има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Затова неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира нарушение на чл.10а, ал. 2 ЗПК досежно клаузата посочена в ред 5 от раздел „Основни условия“ /с легална дефиниция в чл.3.4. от ОУ/, с която е предвидена такса за разглеждане от 827,03 лева. Посочената такса представлява такава, която е свързана с усвояването на кредита, което се забранява с посочената разпоредба. Преценката за действителност на заявената като нищожна-клауза за „таксата за разглеждане“, следва да бъде обсъдена съвкупно с разпоредбите на ЗПК. Касае се за сума в размер от около 30,22 % от предоставения заем, дължима в деня на подписване на договора. Следователно същата има отношение към разглеждането и изплащането на кредита. В този смисъл въпросната услуга се отнася за действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума и доколкото те са част от дейността по кредитиране разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова услуга. Това навежда извод за повторно заплащане от клиента на предоставената му услуга и сочи единствено неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване и на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, което е в нарушение и на добрите нрави.
Съдът не споделя твърденията на ответника, че таксата е за разглеждане на кредита, тъй като предшества отпускането му, а не е за неговото усвояване. Дори и при това превратно тълкуване на разпоредбата на чл.10а ал.2 ЗПК, разглеждането на молбата за кредит е неотменима част от отпускането и усвояването на потребителския кредит.
Съдът не споделя и довода на ответника,че клаузата е уговорена индивидуално, тъй като ищецът е можел да влияе върху нейния размер с оглед избрания размер на кредита.
Така изложените от ответника факти, опровергават възражението му за индивидуалния характер на уговорената такса. Кредиторът едностранно е определил размера на таксата за разглеждане, като я е обвързал с размера на кредита. Липсват каквито и да е твърдения или доказателства как кредиторът е стигнал до този конкретен размер. Фактът, че кредитополучателят посочва размера на търсената в заем сума, не означава че може да влияе върху размера на таксата за разглеждане, а само че дължи такса в определения от кредитора размер, в зависимост от стойността на искания кредит.
За пълнота следва да се посочи и че в случая с оглед данните по делото целта на оспорената клауза е да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата, уговорено в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Това възнаграждение безспорно е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл.19, ал.1 ЗПК.
4
Съгласно посочената разпоредба годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците заключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В конкретния случай не е доказано и е спорно по делото дали еднократната такса за разглеждане е била включена при изчисляване на ГПР като допълнителен разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Следователно при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговия размер, който да е в рамките на предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК, както е процедирано в настоящия случай, а задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с посочената в част I от Приложение I към Директива 2008/48 математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване. Целта на това изискване е към момента на сключване на договора потребителят да има възможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредитен ресурс.
Разпечатката съдържа 42 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70161ab3-a7db-44f0-8ad6-ed7cccb73b39