Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 20.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 184/2023
Вид
Решение № 155
Подписан
20.05.2025
В сила
12.03.2026
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Антония Кирова Роглева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000184 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №1364 от 31.01.2023 г. от „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** чрез процесуалния и представител адв. Н. Ш. против решение №357 от 08.12.2022г., постановено по т. д. N 110/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на Е. Т. Р., сума над 98 0000 лева до присъдения размер от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 800 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди - разходи за траурни стоки и услуги, свързани с транспортирането на тялото на съпругата му до Р.Г., починала в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сумата 15 130 лева - адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА на адв. М. З. и 1 сумата 10 698.40 лева – разноски по делото .

Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че неправилно е възприета фактическа обстановка от съда, което е довело до неправилен извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Намира, че определеният размер на обезщетението е неадекватен на реално причинените неимуществени вреди и не е съобразен с икономическата и социална действителност към датата на настъпване на ПТП. По отношение на обезщетението за имуществени вреди, намира претенцията за недоказана, поради това, че в представената фактура от траурната агенция не било посочено какви са конкретните предоставени услуги на ищеца и липсвало разрешение от З.и. – С.З. за пренасяне на тленните останки на починалата от територията на Р. Б. в друга държава.

Иска се отмяна на решението в осъдителната му част за разликата над 98 000 лева до присъдения размер от 250 000 лева относно обезщетението за неимуществени вреди и изцяло – относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 1800 лева – разходи за траурни стоки и услуги, свързани с транспортиране на тялото на съпругата му до Р.Г..

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Е. Т. Р. - чрез процесуалния му представител адв. М. З., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият намира за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и поддържа, че тя е нямала техническа възможност да избегне ПТП. Относно обезщетението за имуществени вреди поддържа, че разходите по транспортиране тялото на пострадалата, за да бъде погребано в Г., са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, намира, че то е съобразено с установените по делото отношения на емоционална близост и топлота между ищеца и неговата съпруга и негативните му преживявания след нейната смърт. Моли решението да се потвърди изцяло в обжалваната му част.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

2

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.497 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът Е. Т. Р., роден на ***г. в гр. К., Р.Г. – представляван от адв. М. З. със съдебен адрес: гр. С.З., ул. „Х.Д.А.“ ** твърди, че на 21.11.2020г., на път **, в землището на общ. Г., обл. С.З., е настъпило пътно – транспортно произшествие, в резултат на което на **г. е починала А.Д. – съпруга на ищеца Е. Р.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от П.Л.Б., при управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**. Твърди, че ПТП е причинено от водача Б., който при спускане, на десен завой, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и неправилно задействане на спирачната система на товарния автомобил, полуремаркето поднесло и навлязло в двете ленти за насрещно движение. Твърди, че по това време в същия пътен участък, но в противоположна посока, в лявата лента за движение в посока от гр. Г. към гр.

В.Т. се движел управлявания от А.Д. лек автомобил „Д.С.“ с рег. № *** Твърди, че водачката предприела действия по предотвратяване на инцидента като завъртяла волана надясно, но въпреки това в дясната лента за движение настъпил удар между двете превозни средства.

Твърди, че вследствие ПТП А.Д. получила политравма /мозъчна контузия, мозъчен оток, контузия на бял дроб, фрактура на гръдната кост, серийна фрактура на ребра 1-9 ребро вдясно, фрактура на първа ребрена дъга вляво, парциален хемопневмоторакс вдясно, фрактура на сакрум/ и въпреки предприетото лечение, починала на **г. Твърди, че смъртта на съпругата му е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.

Твърди, че вследствие на причинената смърт на А.Д. е понесъл неимуществени вреди – психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата. Твърди, че двамата са били много близки и привързани един към друг, споделяли всички радостни и тежки моменти като семейство, грижили се един за друг и се подкрепяли. Поради тези обстоятелства внезапната смърт на съпругата му нарушила обичайния му начин на живот и му причинила големи страдания.

Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „О**-з.“ АД – гр. С..

3

Ищецът моли съда да осъди ответника „О**-з.“ АД – гр. С. да му заплати 250 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания в резултат на причинената смърт на А.Д. – негова съпруга, която е починала на **г. вследствие на травмите, получени при пътно – транспортно произшествие, станало на 21.11.2020г., предизвикано от виновен водач П.Л.Б., п р и управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег.

№**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**, застрахован при „О**-з.“ АД – гр. С. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица, валидна от 15.04.2020г. до 14.04.2021г., сумата 1 800 лева – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за траурни стоки и услуги, свързани с транспортиране тялото на съпругата му до Р.Г., заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 15.06.2021г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** чрез процесуалния му представител адв. Н. Ш. с отговор на исковата молба оспорва предявените искове. Признава се обстоятелството, че на 15.06.2021г. ищецът е депозирал застрахователна претенция. Твърди се обаче, че допълнително изисканите от застрахователя документи не са били представени. С оглед на това счита, че не се намира в забава по отношение на евентуално определените обезщетения за вреди. Оспорва твърденията за наличие на виновно и противоправно поведение на водача П.Л.Б., при управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №** и твърди, че липсва причинно – следствена връзка между ПТП и причинените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата А.Д., поради това, че не се е движила в най-дясната за нея пътна лента, не е контролирала непрестанно управляваното от нея превозно средство и не е съобразила скоростта си на движение с факторите, посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП /сочи нарушения по чл.5, чл.15 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП/. Твърди също, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан /нарушение по чл.137а от ЗДвП/, а при правилно поставен такъв, дори и да не може да се избегне сблъсъка, уврежданията биха били в по-малък обем и степен. Счита претендираното от ищеца обезщетение за прекомерно завишено по размер и неотговарящи за критериите за справедливост. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени 4 вреди също намира за неоснователна. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.

Първоинстанционният съд е намерил претенциите на ищеца – съпруг на починалата А.Д. за основателни в пълните им предявени размери – за сумата 250 000 лева – неимуществени вреди и за сумата 1800 лева – имуществени вреди.

Ответникът обжалва решението за разликата над 98 000 лева д о присъдения размер от 250 000 лева за неимуществени вреди и за 1800 лева – обезщетение за имуществени вреди. До размер от 98 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди решението не е обжалвано и не е предмет на въззивното производството.

Между страните към момента е влязло в сила решение

№357/08.12.2022г., постановено по търг.д. № 110/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е осъдено „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** да заплати на Е. Т. Р., сума до 98 0000 лева - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г. до окончателното и изплащане.

Ето защо настоящата инстанция не обсъжда въпроса за това настъпило ли е ПТП на 21.11.2020г., причинно – следствената връзка между ПТП и травмите на пострадалата и вследствие на тях – настъпилата смърт на ***г., отговорността на водача П.Л.Б., при управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**, както и сключената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за цитираното МПС с ответника.

За пълнота на изложението следва да се посочи само, че в хода на въззивното производство е приключило наказателното дело, по което обвиняем е водачът на товарния автомобил П.Л.Б.. С влязла в сила на 21.03.2024г. Присъда №10/05.03.2024г. по НОХД №40/2024г. по описа на ОС – С.З. П.Л.Б. е признат за виновен в това, че на 21.11.2020г. по второкласен път ** „П.на Р.“, общ. Г., обл. С.З., километър ** при управление на МПС – влекач „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**, е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП – чл.20 ал.1 от ЗДвП 5

/Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват/ и с това по непредпазливост е причинил смъртта на А.Д., родена на **г., за което му е наложено и съответно наказание.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Следва да бъде разгледана жалбата относно това налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 от ЗЗД, относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, репарира ли то в достатъчна степен болките и страданията на ищеца, вследствие смъртта на съпругата му, настъпила в резултат на ПТП или се явява несъобразено със социалните и икономически условия към датата на ПТП, както и доказана ли е претенцията за имуществени вреди.

С молба, получена от ответника на 15.06.2021г., ищецът е поискал изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от представеното писмо изх. № **г. „О**-з.“ АД е отказал изплащане на обезщетение като се е позовал на неангажирани доказателства за виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП. В това писмо се съдържа признание на обстоятелството, че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до „О**-з.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение и че това искане е достигнало до ответника на 15.06.2021г. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.