Решение № 155 от 20.05.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 184/2023
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 20.05.2025
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Антония Кирова Роглева
Други актове по делото
- Протокол № 274 от 23.05.2023 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
- Протокол № 462 от 23.10.2023 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
- Протокол № 11 от 15.01.2024 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова
- Протокол № 125 от 11.03.2024 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова
- Протоколно определение № 239 от 13.05.2024 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова
- Протокол № 338 от 02.07.2024 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова
- Протокол № 448 от 22.10.2024 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова
- Протокол № 561 от 16.12.2024 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Меденка Минчева Недкова
- Протокол № 27 от 27.01.2025 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Тодор Илков Хаджиев
- Протокол № 100 от 17.03.2025 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Антония Кирова Роглева
- Протокол № 160 от 14.04.2025 · Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Антония Кирова Роглева
- Разпореждане № 671 от 21.05.2025 · Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.15 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000184 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №1364 от 31.01.2023 г. от „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** чрез процесуалния и представител адв. Н. Ш. против решение №357 от 08.12.2022г., постановено по т. д. N 110/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на Е. Т. Р., сума над 98 0000 лева до присъдения размер от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 800 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди - разходи за траурни стоки и услуги, свързани с транспортирането на тялото на съпругата му до Р.Г., починала в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г., до окончателното изплащане на сумата, сумата 15 130 лева - адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА на адв. М. З. и 1 сумата 10 698.40 лева – разноски по делото .
Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че неправилно е възприета фактическа обстановка от съда, което е довело до неправилен извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Намира, че определеният размер на обезщетението е неадекватен на реално причинените неимуществени вреди и не е съобразен с икономическата и социална действителност към датата на настъпване на ПТП. По отношение на обезщетението за имуществени вреди, намира претенцията за недоказана, поради това, че в представената фактура от траурната агенция не било посочено какви са конкретните предоставени услуги на ищеца и липсвало разрешение от З.и. – С.З. за пренасяне на тленните останки на починалата от територията на Р. Б. в друга държава.
Иска се отмяна на решението в осъдителната му част за разликата над 98 000 лева до присъдения размер от 250 000 лева относно обезщетението за неимуществени вреди и изцяло – относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 1800 лева – разходи за траурни стоки и услуги, свързани с транспортиране на тялото на съпругата му до Р.Г..
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Е. Т. Р. - чрез процесуалния му представител адв. М. З., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият намира за недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и поддържа, че тя е нямала техническа възможност да избегне ПТП. Относно обезщетението за имуществени вреди поддържа, че разходите по транспортиране тялото на пострадалата, за да бъде погребано в Г., са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, намира, че то е съобразено с установените по делото отношения на емоционална близост и топлота между ищеца и неговата съпруга и негативните му преживявания след нейната смърт. Моли решението да се потвърди изцяло в обжалваната му част.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
2
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.497 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът Е. Т. Р., роден на ***г. в гр. К., Р.Г. – представляван от адв. М. З. със съдебен адрес: гр. С.З., ул. „Х.Д.А.“ ** твърди, че на 21.11.2020г., на път **, в землището на общ. Г., обл. С.З., е настъпило пътно – транспортно произшествие, в резултат на което на **г. е починала А.Д. – съпруга на ищеца Е. Р.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от П.Л.Б., при управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**. Твърди, че ПТП е причинено от водача Б., който при спускане, на десен завой, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и неправилно задействане на спирачната система на товарния автомобил, полуремаркето поднесло и навлязло в двете ленти за насрещно движение. Твърди, че по това време в същия пътен участък, но в противоположна посока, в лявата лента за движение в посока от гр. Г. към гр.
В.Т. се движел управлявания от А.Д. лек автомобил „Д.С.“ с рег. № *** Твърди, че водачката предприела действия по предотвратяване на инцидента като завъртяла волана надясно, но въпреки това в дясната лента за движение настъпил удар между двете превозни средства.
Твърди, че вследствие ПТП А.Д. получила политравма /мозъчна контузия, мозъчен оток, контузия на бял дроб, фрактура на гръдната кост, серийна фрактура на ребра 1-9 ребро вдясно, фрактура на първа ребрена дъга вляво, парциален хемопневмоторакс вдясно, фрактура на сакрум/ и въпреки предприетото лечение, починала на **г. Твърди, че смъртта на съпругата му е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърди, че вследствие на причинената смърт на А.Д. е понесъл неимуществени вреди – психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата. Твърди, че двамата са били много близки и привързани един към друг, споделяли всички радостни и тежки моменти като семейство, грижили се един за друг и се подкрепяли. Поради тези обстоятелства внезапната смърт на съпругата му нарушила обичайния му начин на живот и му причинила големи страдания.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „О**-з.“ АД – гр. С..
3
Ищецът моли съда да осъди ответника „О**-з.“ АД – гр. С. да му заплати 250 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания в резултат на причинената смърт на А.Д. – негова съпруга, която е починала на **г. вследствие на травмите, получени при пътно – транспортно произшествие, станало на 21.11.2020г., предизвикано от виновен водач П.Л.Б., п р и управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег.
№**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**, застрахован при „О**-з.“ АД – гр. С. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица, валидна от 15.04.2020г. до 14.04.2021г., сумата 1 800 лева – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за траурни стоки и услуги, свързани с транспортиране тялото на съпругата му до Р.Г., заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 15.06.2021г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** чрез процесуалния му представител адв. Н. Ш. с отговор на исковата молба оспорва предявените искове. Признава се обстоятелството, че на 15.06.2021г. ищецът е депозирал застрахователна претенция. Твърди се обаче, че допълнително изисканите от застрахователя документи не са били представени. С оглед на това счита, че не се намира в забава по отношение на евентуално определените обезщетения за вреди. Оспорва твърденията за наличие на виновно и противоправно поведение на водача П.Л.Б., при управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №** и твърди, че липсва причинно – следствена връзка между ПТП и причинените вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата А.Д., поради това, че не се е движила в най-дясната за нея пътна лента, не е контролирала непрестанно управляваното от нея превозно средство и не е съобразила скоростта си на движение с факторите, посочени в чл.20 ал.2 от ЗДвП /сочи нарушения по чл.5, чл.15 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП/. Твърди също, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан /нарушение по чл.137а от ЗДвП/, а при правилно поставен такъв, дори и да не може да се избегне сблъсъка, уврежданията биха били в по-малък обем и степен. Счита претендираното от ищеца обезщетение за прекомерно завишено по размер и неотговарящи за критериите за справедливост. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени 4 вреди също намира за неоснователна. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”.
Първоинстанционният съд е намерил претенциите на ищеца – съпруг на починалата А.Д. за основателни в пълните им предявени размери – за сумата 250 000 лева – неимуществени вреди и за сумата 1800 лева – имуществени вреди.
Ответникът обжалва решението за разликата над 98 000 лева д о присъдения размер от 250 000 лева за неимуществени вреди и за 1800 лева – обезщетение за имуществени вреди. До размер от 98 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди решението не е обжалвано и не е предмет на въззивното производството.
Между страните към момента е влязло в сила решение
№357/08.12.2022г., постановено по търг.д. № 110/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., в частта, с която е осъдено „О**-з.“ АД – гр. С., ул. „С. С.“ *, ЕИК *** да заплати на Е. Т. Р., сума до 98 0000 лева - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на неговата съпруга А.Д. при ПТП, настъпило на 21.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2021г. до окончателното и изплащане.
Ето защо настоящата инстанция не обсъжда въпроса за това настъпило ли е ПТП на 21.11.2020г., причинно – следствената връзка между ПТП и травмите на пострадалата и вследствие на тях – настъпилата смърт на ***г., отговорността на водача П.Л.Б., при управление на товарен автомобил „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**, както и сключената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за цитираното МПС с ответника.
За пълнота на изложението следва да се посочи само, че в хода на въззивното производство е приключило наказателното дело, по което обвиняем е водачът на товарния автомобил П.Л.Б.. С влязла в сила на 21.03.2024г. Присъда №10/05.03.2024г. по НОХД №40/2024г. по описа на ОС – С.З. П.Л.Б. е признат за виновен в това, че на 21.11.2020г. по второкласен път ** „П.на Р.“, общ. Г., обл. С.З., километър ** при управление на МПС – влекач „Р.М.“ с рег. №**, с прикачено полуремарке „К.**“, с рег. №**, е нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП – чл.20 ал.1 от ЗДвП 5
/Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват/ и с това по непредпазливост е причинил смъртта на А.Д., родена на **г., за което му е наложено и съответно наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следва да бъде разгледана жалбата относно това налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 от ЗЗД, относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, репарира ли то в достатъчна степен болките и страданията на ищеца, вследствие смъртта на съпругата му, настъпила в резултат на ПТП или се явява несъобразено със социалните и икономически условия към датата на ПТП, както и доказана ли е претенцията за имуществени вреди.
С молба, получена от ответника на 15.06.2021г., ищецът е поискал изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от представеното писмо изх. № **г. „О**-з.“ АД е отказал изплащане на обезщетение като се е позовал на неангажирани доказателства за виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП. В това писмо се съдържа признание на обстоятелството, че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до „О**-з.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение и че това искане е достигнало до ответника на 15.06.2021г. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
Разпечатката съдържа 36 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f5b0a32-462d-4ef0-a62b-98b308946b70