Решение № 5117 от 17.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8392/2024
- Вид
- Решение № 5117
- Подписан
- 17.03.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 27430 от 20.02.2024 · МАРИЯ МИЛКОВА ЗАПРЯНОВА
- Разпореждане № 29764 от 24.02.2024 · МАРИЯ МИЛКОВА ЗАПРЯНОВА
- Определение № 9749 от 05.03.2024 · МАРИЯ МИЛКОВА ЗАПРЯНОВА
- Определение № 18312 от 29.04.2024 · МАРИЯ МИЛКОВА ЗАПРЯНОВА
- Разпореждане № 116621 от 16.08.2024 · ЕЛИ ДИМИТРОВА АНАСТАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.626 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл.7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, параграф 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 5117 гр. София, 17.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110108392 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба, подадена от И. Р. К. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, с която е предявен осъдителен иск по чл.626 ГПК вр. чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за сумите, за които е издадена Европейска заповед за плащане от 5.12.2023г. по ч.гр.д. № 12568/2023г. на СГС, а именно: 250 евро обезщетение за закъснение на полет № FR5454, планиран да излети на 5.8.2023г. в 21,35ч от Бари, Италия и да кацне в София в 23,55ч., ведно със законната лихва от 8.11.2023г. /датата на подаване на молба за издаване на Европейска заповед за плащане/ до плащането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, с който оспорва предявения иск. Възразява, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5 §3 от Регламента – ограничения и промени в слотовете, предоставени от Евроконтрол, достигане на максималната допустима продължителност на работното време на екипажа и затваряне на пистата за излитане и кацане на Летище София. Сочи, че в деня на процесния полет, ответникът е имал планирани общо 6 полета с един и същ летателен апарат по маршрути София-Единбург-София, София-Палма де Майорка- София, София Бари-София /полет № FR5454 е бил последният/, като в процеса на изпълнението им се е натрупало закъснение, така че е достигната максималната допустима продължителност на работното време на 1 екипажа, а също така пистата на летище София е била затворена за планиран ремонт. Поради това и полетът е изпълнен на следващия ден.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не са спорни между страните следните обстоятелства: 1. сключен договор за въздушен превоз по маршрут Бари-София на 05.08.2023 г., 2. полет № FR5454 е закъснял с повече от 3 часа спрямо обявеното разписание, 3. разстоянието по маршрута е до 1500км.
Спорно между страните е обстоятелството дали е налице „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, засегнало процесния полет.
В тежест на въздушния превозвач – ответник по делото е да установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на процесния полет, както и че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят поспециално на технически и икономически условия, поносими за него, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността между 1500 и 3500 километра.
Според практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в пункт втори от Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C-402/07 и C-432/07, членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004, трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че по този начин те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този Регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи - когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. В процесния случай е безспорно, че процесния полет е закъснял повече от 3 часа, поради което пътникът има право на обезщетение по чл. 7 от Регламента, освен в случаите, когато въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
По спорния въпрос между страните дали е налице „извънредно обстоятелство“, което да е причина за отмяна на процесния полет, съдът 2 намира следното:
Според чл. 7, § 3 от Регламент (ЕО) № 264/2004 г. опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Според утвърдената съдебна практика (Решение на Съда на ЕС по дело С-12/11, Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15, Решение на Съда на ЕС по дело С-549/07, Решение на Съда на ЕС по дело С-257/14), с термина „извънредни обстоятелства“ се обозначава събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20 г., Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 г. се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай. В Решение на Съда на ЕС по дело С315/15 г. се посочва, че за да може извънредните обстоятелства да освобождават от отговорност, следва да се установи, че те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. За да се прецени дали въздушен превозвач действително е взел необходимите превантивни мерки за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск, позволяващи му да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., съгласно цитираното решение по дело С-315/15 г. на СЕС трябва да се вземат предвид само мерките, за които той действително носи отговорност, и да се изключат тези, които са от компетентността на трети лица, като например компетентни в това отношение оператори на летища или полетни диспечери.
В случая, процесният полет FR 5454 е планиран да излети на 05.08.2023 г.
21:35 ч. местно време в Бари (Италия) за София (България), но същият е 3 изпълнен на следващия ден - със закъснение, като е излетял от Бари на 06.08.2023 г. в 10:00 UTC (12:00 местно време) и е кацнал в София в 11:07 UTC (14:07 ч. местно време).
Установява се по делото, че на 05.08.2023 г. въздухоплавателното средство с което е оперирал превозвачът, е следвало да изпълни шест полета в същия ден - FR5161, FR5160, FR957, FR956, FR5453, FR5454. Видно от приетата по делото СТЕ, както и от разясненията на в.л., при изслушването му в о.с.з. на 20.05.2025 г., закъснението на процесния полет се дължи на натрупване на закъснения от предходните полети, изпълнявани със същото въздухоплавателно средство (вследствие на неблагоприятни метеорологични условия и наложени регулации поради ограничения на капацитета на служителите на въздушното движение). Ответникът сочи още като обективни причини за забава и затваряне на летище София в часа, в който евентуално е можел да кацне самолетът, предвид натрупаните закъснения, както и надвишаване на максималното работно време на екипажа, който е следвало да го извърши. От приобщената по делото справка издадена от „Соф Кънект“ АД се установява, че причините за закъснението на процесния полет FR 5454, са надработка на екипажа (код на закъснение 67) и рестрикции на летище София (код на закъснение 88).
В случая съдът намира, че от установените факти с оглед преценката за наличие на „извънредно обстоятелство“, следва да се вземат предвид единствено данните във връзка с натрупаните закъснения на предходните 5 полета, извършени в същия ден и със същия самолет. Това е така, тъй като допълнително сочените от ответника „обективни“ причини за забавянето се я в я в а т производни на тях. Невъзможността самолетът да кацне (при евентуално осъществяване на полета в същия ден), поради затваряне на летище София се дължи именно на промяната в часа за кацане, предвид натрупаните закъснения от предходните 5 полета До изчерпване на работното време на екипажа, също се е стигнало в резултат на натрупаните закъснения от предходните 5 полета. Следователно единственото обстоятелство което следва да се цени в настоящия процес е закъснението на полетите, извършени със същото въздухоплавателно средство, като другите причини които се сочат са негово следствие.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуване на разпоредбите на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 г., обективирана в Решение по дело T‑134/25 „D.S.A. срещу P S.A.“, решението за управление на въздушния трафик може да представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба, независимо от продължителността на закъснението, до което води и от причините, поради които е взето, ако се установи, че не е възможно превозвачът да е допринесъл за вземането на решението. Приема се също така, че решение за управление на въздушния трафик (или иначе казано „налагане на слот“), което е засегнало опериран от въздушния превозвач със същия самолет предходен полет може да се приеме за извънредно обстоятелство и да освободи превозвача от отговорност при закъснение на последващ полет, при условие че има пряка причинноследствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението 4 или отмяната на полета, който той е извършил впоследствие, което следва да се прецени от съда, пред който се разглежда иск за отменен полет, като вземе предвид по-специално начина на експлоатация на въпросното въздухоплавателно средство от посочения превозвач. Съобразявайки посочената съдебна практика към процесния случай, съдът намира, че ответникът е имал достатъчно време да предприеме необходимите мерки, за да не се стигне до отмяната на процесния полет за следващия ден, като осигури друг самолет и/или друг екипаж. Закономерна последица при натрупаните забави на предходните 5 полета е да бъде изчерпано максималното работно време на екипажа, както и затваряне на летище София (по график за довършване на ремонт), поради което ответникът не е бил изненадан от тези събития със сигурен (а не вероятен характер), но въпреки това не е взел необходимите мерки. Ответникът нито се позовава, нито установява, че предотвратяването на закъснението на процесния полет би изисквало от него да търпи непоносими жертви с оглед капацитета на неговото предприятие. Следва да се посочи, че икономическата изгода на превозвача от ползването на едно и също въздухоплавателно средство за осъществяването на последователни полети не може да има превес над гарантираното високо равнище на защита на пътниците, съобразно съображения 1, 2 и 4 от Регламент № 261/2004.
Разпечатката съдържа 22 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6dde82a7-1510-4acb-8b0b-77b88b33de8c