Решение № 7749 от 27.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47612/2025
- Вид
- Решение № 7749
- Подписан
- 27.04.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 150841 от 30.09.2025 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Разпореждане № 158166 от 14.10.2025 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Разпореждане № 182810 от 01.12.2025 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Определение № 2970 от 22.01.2026 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Разпореждане № 66140 от 01.06.2026 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Определение № 24592 от 06.07.2026 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
- Определение № 32860 от 10.09.2026 · СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за държавния дълг
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10-12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 7749 гр. ........, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ...... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110147612 по описа за 2025 година
Ищецът твърди, че на 27.07.2024 г. е сключил Договор за предоставяне на потребителски кредит № ....... с ответника ....... за сумата от 600.00 лв., със срок 45 дни и дата на връщане 10.09.2024 г. Твърди се, че е сключен и Договор за поръчителство във връзка с кредита, като се сочи участие на втория ответник .........“ (........). Ищецът заявява, че има качеството на „потребител“, а предоставеният заем е „потребителски кредит“. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си и е заплатил всички дължими суми по договорите. Ищецът поддържа, че договорите (за заем и поръчителство) страдат от пороци, водещи до тяхната недействителност (нищожност), поради несъответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Твърди се, че клаузите относно възнагражденията и лихвите твърди да са неравноправни или противоречат на добрите нрави. Въз основа на твърдението за нищожност, ищецът претендира, че е платил суми без основание (или на отпаднало такова).
Ответникът ....... в срока за отговор: твърди не оспорва наличието на сключен Договор № ....... от 27.07.2024 г.. Оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за извършено плащане на претендираните суми (сочи се сума от 275,28 лв. като неплатена/недоказана). •Възразява, че без доказателства за плащане липсва обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, поради което искът по чл. 55 ЗЗД е неоснователен.
В срока за отговор ответникът .......... оспорва пасивната си процесуална легитимация.
Твърди, че не е страна по договора за кредит, който е сключен с ....... – самостоятелно юридическо лице. •Твърди, че ищецът не е представил договор, сключен с банката, нито доказателства, че е превеждал суми на този ответник. Оспорва иска за прогласяване на нищожност на клауза от договора за поръчителство и връщане на суми като недоказан и неоснователен, тъй като липсват доказателства за валидно облигационно правоотношение 1 между банката и ищеца.
Съдът е сезиран при условията на обективно кумулативно съединяване със следните искове:
1. Установителни искове за нищожност на договори за потребителски кредит № .......; Иск за прогласяване на нищожност на Договор за поръчителство/гаранция. - искове с правно основание: чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД (противоречие със закона – ЗПК, или добрите нрави) във вр. с чл. 22 и чл. 11 от ЗПК. както и съединени с осъдителен иск за неоснователно обогатяване (за връщане на надплатени суми) на сумата от 275,28 лв. възнаграждение за предоставено поръчителство - иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (получено при начална липса на основание – при нищожен договор) както и иск срещу ....... на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на И. В. В. като недължимо платени: 30.72 лева – договорна/ възнаградителна лихва по чл. 3 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ....... от 27.07.2024 г., за периода от 27.07.2024 г. до 10.09.2024 г.; ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащан
С докдла по делоо съдт е отделил ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖНО ЗА ДОКАЗВАНЕ (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК), следното фактът на сключване на Договор за потребителски кредит № ....... от 27.07.2024 г. с ищеца, при условията , описани в искова молба размер и проценти ГПР и ГПЛ , като в тежест на ищеца (И. В.) е обявено да докаже: • Че е налице облигационно отношение ( което не се спори), че е налице твърдените от ищеца в исквоа молба пороци, по иск по чл. 55 ЗДД - че е заплатил претендираните суми (вкл. сумата от 275,28 лв.) на ответника, наличието на договорна връзка с втория ответник .......... (договор за поръчителство), Фактите, от които извлича твърденията за нищожност.
В тежест на ответника ....... е да докаже: • Че е изпълнил преддоговорните си задължения за информиране на потребителя (чл. 5 и сл., че договорът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 10-12 от ЗПК. , че начислените лихви и такси съответстват на уговореното и на законовите ограничения (напр. ГПР под 50%), както и че са изчислени съобразно всички елементи, които следв да бъдат включени., наличието на основание за получаване на плащанията и задържане на същото (че договорът е валиден), кактои индивидуална договореност, а в тежест на ответника .......... бе разпределно да проведе насрещно доказване, ако ищецът представи доказателства за сключен с банката договор или извършени към нея плащания.
В първо открито съдебно заседание искът е изменен, като съдът е постановил изменение размера на предявените искове, като същите да се считат предявени както следва: срещу ....... за сумата от 11.17 евро /или 21.85лв./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и срещу ......... за сумата от 100.08 евро /или 195.75лв./., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, на основание направеното оттегляне на исковата претенция.
Съдът намира предявения установителен иск за недействителност на договора за кредит за изцяло основателен. Основният порок се корени в невярното посочване на Годишния процент на разходите (ГПР). Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът задължително 2 трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
От събраните по делото доказателства и заключението на ССЧЕ се установи, че в процесния договор е вписан ГПР от 49.93%. Това изчисление обаче обхваща единствено възнаградителната лихва. Извън ГПР е оставена таксата за поръчителство в размер на 275.28 лв.. Съдебната практика е константна, че когато предоставянето на кредит е обвързано със задължително предоставяне на обезпечение от конкретно, посочено от кредитора лице (в случая свързаното дружество .........“), разходите за това обезпечение представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В конкретния случай, ищецът не е имал реална възможност за избор на поръчител . Нещо повече, одобрението на заема е било под условие за сключване на договора за гаранция. При включване на тази такса в ГПР, реалният процент възлиза на 2729.45%. Посочването на невярна информация за ГПР в договора е равносилно на липса на такъв реквизит, което съгласно чл. 22 от ЗПК влече недействителност на целия договор.
Договорът за поръчителство/гаранция с .........“ се явява нищожен поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД).
Заобикалянето на закона е налице, когато чрез позволени от правото средства се цели постигането на забранен от него резултат. В случая, императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК поставя таван на ГПР – не повече от пет пъти размера на законната лихва. Към датата на договора този лимит е бил около 50%. Чрез изнасянето на основната част от цената на кредита (275.28 лв. при главница от 600.00 лв.) в „отделен“ договор за поръчителство със свързано лице, кредиторът е целял да събере възнаграждение, което многократно надвишава законовия праг. Експертизата доказа 200-кратно превишение на законната лихва. Такава уговорка е изначално нищожна, тъй като единствената цел е да заобиколи защитните механизми на ЗПК в ущърб на потребителя.
След като договорът за кредит е обявен за недействителен, настъпват последиците на чл. 23 от ЗПК – потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита (главницата), без лихви или други разходи.
По делото е безспорно установено от ССЧЕ, че ищецът е заплатил общо 817.60 лв., от които 600.00 лв. главница. Разликата над главницата – 21.85 лв. платена лихва и 195.75 лв. платено възнаграждение по поръчителството – е получена от ответниците при начална липса на основание поради недействителността на договорите.
Възраженията на ответниците за липса на доказателства за плащане се опровергават изцяло от счетоводните записи на самото дружество „.........“, проверени от вещото лице. Фактът, че сумите са постъпили в патримониума на ответниците без валидно правно основание, ги задължава да ги възстановят на ищеца в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
С оглед горното, СРС
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, сключения между И. В. В., ЕГН ********** , и ......., ЕИК ....... , Договор за предоставяне на потребителски кредит № ....... от 27.07.2024 г..
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , сключения между И. В. В., ЕГН **********, и .........“ ........ (.........), рег. № ....... , Договор за предоставяне на поръчителство от 27.07.2024 г., сключен като обезпечение по Договор за потребителски кредит № ........
ОСЪЖДА ......., ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. ........, ....... вх. А, ет. 9 , да заплати на И. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 21.85 лв. (двадесет и един лева и 85 ст.), представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по недействителния договор за кредит , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2025 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА .........“ ........ (.........), рег. № ....... , със седалище и адрес на управление: ........ , да заплати на И. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата от 195.75 лв. (сто деветдесет и пет лева и 75 ст.), представляваща недължимо платено възнаграждение по нищожния договор за поръчителство , ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2025 г., до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4