Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 268 от 15.05.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2854/2023
Вид
Решение № 268
Подписан
15.05.2025
В сила
15.05.2025
Състав
Жива Декова, Филип Владимиров, Александър Цонев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 293 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 163, ал. 1 и ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 163, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 182, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 193 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1, предл. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 255 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 2 и ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 2, ал. 2 и ал. 3 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 67 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 80 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 81 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 81, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 630 · Търговски закон
  • чл. 638, ал. 1 и ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 638, ал. 1 и ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 685 · Търговски закон
  • чл. 687 · Търговски закон
  • чл. 688 · Търговски закон
  • чл. 739 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002102854 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ч. И. Т. Ч., с рег. № 783 на КЧСИ против решение № 1570 от 19.12.2022 г. по гр. д. № 515/2022 г. на Апелативен съд – София, 10 – ти граждански състав.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответната страна „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ)“ АД (н) с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез синдика адв. М. оспорва касационната жалба.

Ч. Р. Г. – Ч. чрез адв. Г. не оспорва жалбата.

Третите лица – помагачи на страната на ответника по делото – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не вземат становище по жалбата.

С въззивното решение, предмет на касационна проверка, след отмяна на решение № 266058 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 11082/2020 г. на Софийски градски съд (СГС), ответникът Ч.

И. Т. Ч. с рег. № 783 на КЧСИ и район на действие СГС, е осъден да заплати на „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ – ИМЕ)“ АД (н), на основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 000 031. 01 лева, от които сумата от 714 012. 04 лева, представляваща обезщетение за имуществена 1 вреда, причинена от действията на Ч., ведно със законната лихва върху последната сума, считано от 15.10.2020 г. до изплащането й; сумата от 135 878. 10 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, резултат от забава в размер на законната лихва върху сумата от 12 229 028. 71 лева за периода от 11.08.2018 г. до 19.09.2018 г.; сумата от 150 140.

87 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, резултат от забава в размер на законната лихва върху сумата от 714 012. 04 лева, за периода от 20.09.2018 г. до 14.10.2020 г.

С горното решение въззивният съд е оставил без разглеждане предявените при условията на евентуалност („други“) искове срещу Ч. Ч. като предпочитан ответник и срещу втория ответник Ч. Р. Р. Г. – Ч. с рег. № 925 на КЧСИ. С решението е отменено определение № 276364 от 06.12.2021 г. по гр. д. № 11082/2020 г. на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която е изменено първоинстанционно решение по делото в частта за разноските.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че на 26.01.2016 г. в полза на Софийски районен съд (СРС) е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 53178/2015 г. по описа на този съд, на основание чл. 417 ГПК срещу „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)" АД за сумата от 1 578 039. 95 лева, представляваща държавна такса, на основание чл. 57, ал. 6 вр. ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Кредиторът – СРС, с възлагателно писмо от 07.09.2016 г. чрез началник отдел „Финанси, имущество и човешки ресурси“, е възложил събирането на това вземане на Ч. И. Ч.. Възлагането е извършено на основание чл. 3, ал. 2 от Споразумение за сътрудничество, сключено между Висш съдебен съвет (ВСС) и К. на Ч., подписано на 01.07.2015 г. Решаващият състав е приел, че на 03.10.2016 г. е образувано изп. д. № 522/2016 г. по описа на Ч. И. Ч., като противно на разпоредбата на чл. 80 и чл. 81 ЗЧСИ, взискателят – СРС не е заплатил авансово дължимите такси. Изтъкнато е, че по изпълнителното дело са присъединени като взискатели Национална агенция за приходите (НАП) и „Обединена българска банка“ („ОББ“) АД, като Ч. не е събрал авансово таксите по изпълнението и от взискателя „ОББ“ АД. Принудителното изпълнение е било насочено срещу няколко имота на длъжника, два от които са били ипотекирани в полза на горепосочената банка. В резултат на проведена по делото публична продан на двата обременени с ипотека имота по сметката на Ч., е постъпила сумата от 14 677 200 лв. с ДДС, от която Ч. е превел в полза на бюджета данък добавена стойност (ДДС) в размер на 2 446 200 лв. Констатирано е, че с решение от 01.11.2017 г. по т. д. № 2000/2015 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „Технологичен център – Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)“ АД, т. е. на длъжника по изпълнението. Това решение е вписано в ТР по партидата на търговеца на 02.11.2017 г. като впоследствие - на 15.11.2017 г., т. е. след като дружеството - длъжник по горното изпълнително дело е с открито производство по несъстоятелност, Ч. И. Ч. е извършил разпределение на остатъка от събраната сума (извън превода по бюджета на дължимото ДДС) в размер на 12 231 000 лева.

Последната сума е разпределена както следва: 1/ за разноски: 436 068 лева – такса за опис на недвижимите имоти, по т. 20 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) в полза на ответника; 277 944. 04 лева – пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ отново в полза на ответника; 60 лева – обикновена такса по 2

ТТРЗЧСИ, в полза на ответника; 6 000 лева – допълнителни разноски по т. 31, б. „д“ ТТРЗЧСИ за вещо лице; 2/ за данъчни задължения: 1 971. 29 лева – за данък върху недвижимите имоти, продадени на публичната продан; 3/ за вземания, обезпечени с ипотека – 11 508 956. 67 лева за взискателя „ООБ“ АД; за други публични задължения – за СРС и НАП – 0 лв. Установено е също, че на 25.05.2018 г. синдикът на длъжника е изпратил покана до Ч. И. Ч., с която му дал 7-дневен срок да преведе по сметката на масата на несъстоятелността сумата от 12 231 000 лева. На 04.06.2018 г. съдебният изпълнител върнал отговор на синдика, че ще преведе посочената сума, но намалена с неговите такси след представяне на доказателства, че вземането на ипотекарния кредитор е прието в производството по несъстоятелност. На 07.06.2018 г. синдикът изпратил втора покана на Ч. да извърши сочения превод на сумата в масата на несъстоятелността, в тридневен срок от получаване на сумата от осребреното имущество, възлизаща на 12 229 028. 71 лева.

Поканата е била връчена на Ч. с известие, удостоверяващо нейното получаване на датата 11.06.2018 г. Ч. И. Ч. е върнал съобщение на синдика, че е действал законосъобразно и всички събрани суми преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника са разпределени. Последвало е изпращане на трета покана - на 06.08.2018 г. от страна на синдика до Ч. И. Ч., да преведе по сметка на масата на несъстоятелността, в тридневен срок от получаването всички суми, събрани по изп. д. № 522/2016 г. по описа на същия Ч. С решение № 45 от 07.08.2018 г. по гр. д. № 5015/2017 г. на ВКС е ангажирана дисциплинарната отговорност на Ч. И. Ч. като му е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от права“ за срок от две години. Това обстоятелство е послужило като основание за издаване на заповед на министъра на правосъдието от 05.09.2018 г., с която е наредено архива от дела на Ч. И. Ч. да се предаде на Ч. Р. Ч.. Няма спор по делото, че последната е наредила на 19.09.2018 г. сумата от 11 508 956. 67 лева по сметка на масата на несъстоятелността на ищцовото дружество, представляваща част от събраните 12 229 028.

71 лева, както и че с разпределението от 15.11.2017 г. Ч. Ч. е отделил за себе си сумата от 714 012. 04 лева (сбора от таксите по т. 20 и т. 26 от ТТРЗЧСИ). При тези фактически данни е прието в обжалваното решение, че предявеният срещу предпочитания ответник деликтен иск с правно основание чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74 ЗЧСИ, е основателен, доколкото е доказано по делото, че на делинквента в качеството му на Ч. са възложени надлежно функции по събиране на публично държавно вземане (за държавна такса в полза на съд); налице е противоправно поведение (изразяващо се в разпределение на постъпили суми от осребряване на длъжниково имущество, ипотекирано в полза на банка, както и привилегировано начисляване и отделяне за себе си на суми за разноски – такси, по индивидуалното принудително изпълнение, извършено при нормативна забрана да се провежда – арг. чл. 638, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, т. е. след като с решение на съд е открито производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнението); настъпила е за масата на несъстоятелността на ищеца вреда с непревеждане на сумите за такси като разноски по изпълнителното дело, които е следвало да бъдат преведени, а масата – попълнена с тях и е налице причинна връзка между деянието и вредата, тъй като противоправното поведение на съдебния изпълнител (незаконосъобразното разпределение на сумите за разноски по 3 изпълнителното дело и задържането им от Ч. за негово възнаграждение след като длъжникът е с открито производство по несъстоятелност и е бил поканен от синдика на дружеството да извърши превод на сумата, получена при осребряване на продаденото, ипотекирано в полза на „ОББ“ АД, имущество), е обусловило настъпване на вредата в претендираната й форма.

Въззивният съд е счел, че ответникът Ч. И. Ч. е оправомощен да приеме възложеното му от кредитора – СРС, изпълнителен лист за събиране на публично вземане. Намерил е, че съдебният изпълнител е бил длъжен авансово да събере дължимите се такси по изпълнението, както от взискателя – СРС, така и от присъединения взискател – „ОББ“ АД при образуване на изпълнителното дело, независимо от обстоятелството, че едното парично вземане е публично, а другото е частно вземане по своето правно естество. Съобразил е, че нормата на чл. 81 ЗЧСИ, която освобождава Ч. да събира авансово дължимите такси за публични държавни и общински вземания, е в сила от 01.11.2017 г., т. е. денят на постановяване на съдебното решение, с което по отношение на длъжника по изп. д. № 522/2016 г. на Ч. Ч. – ищцовото дружество, е открито производство по несъстоятелност, но е приел, че неизпълнението на това задължение от Ч. е извън предмета на делото.

Изложени са съображения, че съгласно чл. 638, ал. 1 и ал. 2 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл.

193 ДОПК. Ако от спирането по ал. 1 до вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността. Направено е съждение, че горната сума съставлява имуществената вреда, за обезщетяването на което отговаря предпочитания ответник и се дължи считано от датата на исковата молба – 15.10.2020 г. до изплащането. Прието е, че той е изпаднал в забава за изпълнението на задължението да плати обезщетение, доколкото е бил поканен да преведе сумата, събрана по изпълнителното дело от осребреното недвижимо имущество на длъжника, вкл. и тази, която е разпределил и задържал считано от 02.11.2017 г., когато по партидата на дружеството - длъжник в търговския регистър, е вписано решението на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност.

Ч. И. Ч. е бил задължен да преустанови извършването на каквито и да било изпълнителни действия до отпадане на основанията за спиране. Обобщено е, че разпределението от 15.11.2017 г. е извършено след постановеното от закона спиране на изп. д. № 522/2016 г. по описа на Ч. И. Ч., т. е. след постановената забрана Ч. И. Ч. да упражнява процесуалните си права и същевременно да изпълнява вменените му от закона задължения по това изп. дело. Изложени са решаващи мотиви, че считано от 02.11.2017 г. съдебният изпълнител е следвало да нареди събраната от осребряването на двата недвижими имота (ипотекирани в полза на ОББ“ АД) сума от 12 229 028. 71 лева по сметката на масата на несъстоятелността на длъжника по изпълнението - т. е. ищеца, съобразно указаната му от синдика банкова сметка. Прието е, че като не е сторил това Ч. Ч. е действал противоправно - разпределил е на себе си като разноски по изпълнението – под формата на такси, сумата от 714 012. 04 лева след откриване на производството по несъстоятелност и така е лишил масата на 4 несъстоятелността със средства в този размер. Разяснено е още, че таксите и разноските, които този ответник е разпределил на себе си, имат характер на вземане за възнаграждение, т. е. на частно парично вземане, което е следвало да се предяви в откритото производство по несъстоятелност и включи в списъка на приетите вземания. Развити са доводи, че същият е изпаднал в забава да преведе в масата на несъстоятелността получената от осребреното имущество (двата имота, ипотекирани в полза на „ОББ“ АД) парична сума, включваща и задържаните за себе си като разноски по изпълнението суми или общо 12 229 028. 71 лв., поради което дължи обезщетение за забавено плащане на паричното задължение, считано от 11.08.2018 г. (посочена от ищеца - според диспозитивното начало в гражданския процес при установена забава, считано от 12.06.2018 г.) до частичното плащане, извършено от втория (евентуален) ответник Ч. Р. Ч. на 19.09.2018 г. в размер на 135 878. 10 лв.