Определение № 2016 от 23.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2016 гр. София, 23.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20238002102854 по описа за 2023 година

Производство по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4396/12.03.2024 г. по регистъра на ВКС, подадена от касатора по настоящото дело И. Т. Ч. за освобождаване от държавна такса за производството по разглеждане на касационната му жалба против решение № 1570/19.12.2022 г. по гр. д. № 515/2022 г. на Апелативен съд – София, 10 – ти граждански състав.

С определение № 781/22.02.2024 г. по делото ВКС в настоящият си състав е допуснал касационно обжалване на цитираното по - горе въззивно решение и е указал на жалбоподателя И. Ч. да внесе държавна такса в размер на сумата от 20 000. 62 (двадесет хиляди лв. и 62 ст.) лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок. Страната е предупредена, че при неизпълнение на указанията на съда касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а образуваното по нея производство пред касационния съд прекратено.

В срока за внасяне на сумата от касатора е постъпила горецитираната молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба, поради липса на средства. Изложени са твърдения за наличие у страната на онкологично заболяване през последните 4 години (карцином на гърлото), което само по себе си изисква провеждане на специфично и скъпоструващо лечение. Сочи се, че това обстоятелство е довело до ограничаване на обема на изпълняваните от касатора служебни задължения като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) в резултат на възложените му от държавата функции по принудителното изпълнение на частни притезания и с възможност за събиране на публични вземания, а оттам – и на спад на приходите му от упражняване на дейността на ЧСИ. Поддържа, че с решение на ТЕЛК от 1

2020 г. му била определена степен на нетрудоспособност от 75 %. Наложилите се оперативни интервенции и интензитета на процедурите наложи и предаване архива на замесващ ЧСИ, който го управлявал от м. юли до края на м. декември 2023 г. С декларация, инкорпорирана в молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК молителят е декларирал, че притежава в собственост единствено идеална част от рибарник край [населено място], който е възбранен, като стойността му не покрива задълженията му; че доходите, които реализира от упражняване на възложените му от държавата функции на ЧСИ покриват единствено и само разходите за издръжка на кантората му (консумативи, заплати, осигуровки); че няма спестявания и парични влогове, както и каквито и да са странични доходи (от наем, аренда, пенсия и други); не притежава дялове или акции в търговски дружества, нито МПС или друга скъпо струваща техника и обзавеждане; издържа според възможностите си своята непълнолетна дъщеря, както и че до скоро покривал и разходите за престоя на своята майка в хоспис. Приложена е изобилна медицинска документация за заболяването на касатора и провежданото лечение, както и нарочна декларация (л. 181 от делото на ВКС), с която са декларирани обстоятелства под страх от наказателна отговорност - само досежно доходите за 2023 г. Посочено е, че средномесечният разход за издръжка на кантората на ЧСИ възлиза на около 4 000 – 4 500 лв. като отново са изтъкнати обстоятелствата по молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК: че деклараторът няма спестявания и парични влогове, както и каквито и да са странични доходи (от наем, аренда, пенсия и други); не притежава дялове или акции в търговски дружества, нито МПС или друга скъпо струваща техника и обзавеждане. В друга декларация – за материално и гражданско състояние, лицето е декларирало под страх от наказателна отговорност още, че получава месечен доход без да сочи неговия размер и източникът му, че не упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд, нито пък извършва селскостопанска дейност, като в същото време е посочил, че упражнява дейност като ЕТ, извършва услуги с личен труд (селскостопанска дейност и получава годишен доход без да сочи сумата; декларирал е също, че има сключен граждански брак, но е в процес на развод, като заедно със съпругата си осигуряват издръжка на трима души, чийто източник са доходи на съпругата му; декларирал е, че не може да посочи доходите на съпругата си, тъй като живеят повече от година разделени и нейната професия не предполага твърдо месечно възнаграждение; че имотът му в [населено място] – рибарник е с площ от 18 дка и не функционира; че не притежава МПС, както и дялове и акции в търговски дружества; че месечната му издръжка за лечение на заболяването изисква допълнителни периодични разходи от около 2 000 – 2 200 лв. месечно.

В изпълнение на разпореждането на съдията – докладчик с молба вх. № 5707/02.04.2024 г. по регистъра на ВКС молителят Ч. е представил копия на платежни документи във връзка с разходите му за лечение на заболяването и предвид на доходите му за 2023 г. е поискал отново освобождаване от заплащане на д. такса за производството по разглеждане на касационната му жалба, поради липса на средства за посрещане на този разход.

С трета молба, вх. № 6482/15.04.2024 г. по регистъра на ВКС е представена нова декларация за материално и гражданско състояние на молителя, с която той е декларирал – под страх от наказателна отговорност, че: е самоосигуряващо се лице; разведен е; упражнява дейност 2 като ЧСИ с месечен доход от 2 000 – 2 400 лв.; притежава 1/2 ид. част от недвижим имот – рибарник в землището на [населено място], с площ от 18 дка – имотът е възбранен, пустеещ и не функционира; не притежава МПС, нито дялове и акции в търговски дружества и не получава дивиденти от дялове, акции, облигации или ценни книжа; няма парични влогове, както и че страда от онкологично заболяване с усложнения, за което провежда скъпоструваща химио терапия и лечение, довело до намаляване обема на упражняваната дейност като ЧСИ и на приходите от нея.

При горните обстоятелства, ВКС в настоящия си състав намира молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за частично основателна. Съгласно цитираното правило се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Тежестта за доказване липсата на „достатъчно средства“ се възлага изцяло на молителя. Въз основа на представените данни и с оглед дължимият размер на държавната такса се налага извода за частична основателност на молбата. Съображенията за това са следните.

На първо място, макар и да упражнява дейност като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) касаторът - молител в това производство, е дееспособно физическо лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания и предоставя възможността за събирането и на публични вземания (чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 5, ал. 1 ЗЧСИ). В случая се касае за физическо лице, с което се удовлетворява главната предпоставка по чл. 83, ал. 2 ГПК.

На второ място, макар молителят е в трудоспособна възраст, същият е диагностициран с онкологично заболяване, което намалява неговата работоспособност и ограничава възможностите за извършване на възложената от държавата функция по принудително изпълнение на притезанията на частните субекти, вкл. и с възможност по възлагане събирането на публични вземания. Те пък, имат за последица намаляване на приходите от тази дейност и рефлектират на спестяванията, както и на възможностите за реализиране на средства за придобиване на имущество. Вън от това обаче, не може да бъде игнорирано обстоятелството, че молителят продължава да упражнява дейност като ЧСИ, макар в намален обем и интензитет, и да реализира приходи, които са достатъчни да покрият месечните разходи по издръжката на кантората му, от порядъка на 4 000 – 4 500 лв. (видно от така декларираното обстоятелство). Същият има възможност да посреща и допълнителните разходи по лечението си, възлизащи средномесечно на около и малко над 2 000 лв., като в същото време декларираните му приходи са между 2 000 – 2 400 лв. месечно.

Налага се, че молителят дори и декларира, че не разполага с имущество и доходи, с които да посрещне плащането на дължимата за производството по разглеждане на касационната жалба държавна такса от 20 000 лв., продължава да осигурява средства за себе си, за непълнолетната си дъщеря и за издръжката на кантората си като ЧСИ, чиято дейност не е преустановена. Така той опровергава тезата, че е материално затруднено лице. Освен това, буди внимание факта, че молителят не е декларирал (а е бил длъжен да го стори) към датата на сезирането с молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК - м. март 2024 г., придобитото със съпругата му Р. Г. имущество, нито пък е посочил какъв е избраният режим на имуществените отношения между съпрузите, които, към този момент се намирали в процес на развод (постановен едва към 15.04.2024г., доколкото тогава е декларирано прекратяването на брака с развод). Нещо 3 повече, дори и в процес на развод, с молбата си от 12.03.2024 г. касаторът И. Ч. релевира доводи за „справедливост“ в защита на финансовия интерес на Р. Ч. – също ЧСИ, негова съпруга тогава, макар да декларира, че повече от една година двамата да живеят разделено и няма никаква информация за доходите й. Интересите на двамата бивши съпрузи, живеещи от дълго време във фактическа раздяла, не предполагат подобен род загриженост към делата на другия и защита на неговите финансови интереси, което пък поражда съмнение за подбудите касаторът да го прави. Това обстоятелство е в противовес с изнесеното от последния и дава основание за извод, че той разполага със средства за издръжка, вкл. и кантората си и е финансиран от бившата си, вече, съпруга, в чийто патримониум се намират понастоящем придобитите от съпрузите имоти и натрупани спестявания. Лишено от логика и житейски неправдоподобно е лице на 62 годишна възраст, упражняващо дългогодишно дейност като ЧСИ с район на действие Софийски градски съд, да не притежава имоти, да няма никакви спестявания и да не разполага със средства за издръжка, като в същото време не декларира придобитото имущество със своята съпруга – също ЧСИ, нито сочи избраният от тях режим на имуществени отношения след като посочва, че е женен (т.е. е в процес на развод, който не е постановен от съда, към м. март 2024 г.). Горните данни разколебават извода, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото (макар ВКС в мотивите към указанията по т.

12 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК да е разяснил, че определящо за преценката на съда значение има депозираната декларация, предвидена от закона като доказателствено средство за установяване на относимите обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК). Предвид на материалните възможности на касатора Ч. (ограничени с оглед онкологичното му заболяване, изискващо време за лечение и водещо до намаляване на работоспособността, а оттам и на приходите от дейността, която държавата му е възложила да упражнява), от една страна и от друга – преценката на тези възможности (съпоставянето им) с конкретното законоустановено задължение и неговото изпълнение за внасяне на държавна такса в размер на 20 000. 62 лв. този състав на ВКС счита, че молбата за освобождаване от такса е основателна за сумата над 10 000 лв. до определената от съда 20 000. 62 лв. За сумата до размер на 10 000 лв. молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Тази сума представлява средствата, необходими за издръжката на кантората на ЧСИ И. Ч. за около 2 месеца и половина, която продължава да работи и да се извършват изпълнителни действия по дела, т.е. обезпечена е финансово, дори и при ниските приходи, които се декларират от И. Ч.; обстоятелството, че отношенията му с бившата съпруга, също упражняваща дейност на ЧСИ не изключват нейна финансова подкрепа и помощ. Затова се налага извод, че отделянето на сума в посочения по - горе размер и заплащането й по бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС не би затруднило страната в материално отношение и то по начин, който й препятства упражняването на правото на разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на апелативния съд в София по гр. д. № 515/2022 г.