Решение № 19985 от 23.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8432/2026
- Вид
- Решение № 19985
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Други актове по делото
- Определение № 12794 от 31.03.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 59976 от 15.05.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 70708 от 09.06.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 74730 от 18.06.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Определение № 24879 от 08.07.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 90780 от 27.07.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
- Разпореждане № 100044 от 18.08.2026 · ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 19985 гр. София, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20261110108432 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. А. срещу „*******“ ЕООД, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове: иск за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********24.06.2023 г. поради противоречие на закона; осъдителен иск за сумата от 904.99 евро /евровата равностойност на 1 770 лв./ – платена без основание сума във връзка с Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********24.06.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 30.03.2026 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********24.06.2023 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 1 500 лв. за срок от 12 месеца, при посочени ГЛП в размер на 23 % и ГПР в размер на 49.11 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*******“ в полза на ответното дружество, поради което на 24.06.2023 г. сключил с „*******“ Договор за гаранция /поръчителство/, съгласно чл. 1.6. от който трябвало да заплати такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 1 450 лв.
Сочи, че общата сума, която трябвало да върне, възлиза на 3 270 лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на закона. Сочи, че са нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК /поради неспазване на формата и неподписване на договора/, на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК /уговорената такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ представлява скрит добавък към възнаградителната лихва/ и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /посочен е грешен ГПР, защото таксата за поръчител не е включена като разход по кредита, при положение че на практика предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора, а кредиторът и поръчителят са свързани лица/. Твърди, 1 че задълженията му по договора за кредит са изцяло погасени, но сумата от 1 770 лв. е платена без основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от „*******“ е било условие за сключване на договора за кредит, като сочи, че кредитополучателят е могъл да посочи избран от него поръчител. Сочи, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация и в случая той е избрал да обезпечи кредита с поръчителство от „*******“. Счита, че разходът за предоставената гаранция не е част от общия разход по кредита, защото касае услуга, предоставена от трето лице и имаща незадължителен характер, от което следва, че на потребителя е предоставена цялата законово необходима информация относно условията на кредита. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран при условията на обективно кумулативно съединяване с установителен иск за нищожност на договор за кредит поради противоречие на закона и осъдителен иск за връщане на получена без основание сума, платена във връзка с договора за кредит.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договора:
Предявеният иск за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за кредит с оглед наведените от ищеца пороци на договора намира своето основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По него в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: сключването между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********24.06.2023 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие със закона на договора за кредит.
В случая с Определение № 24879/08.07.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването между страните на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********24.06.2023 г. за кредит в размер на 1 500 лв. за срок от 12 месеца при посочени ГЛП в размер на 23 % и ГПР в размер на 49.11 %.
Видно е от самия Договор за предоставяне на потребителски кредит № ********24.06.2023 г., че по него ищецът в качеството на кредитополучател е поел задължение да върне на ответника в качеството на кредитор сума в общ размер на 1 845 лв., включваща заемната сума в размер на 1 500 лв. и възнаградителна лихва в размер на 345 лв., на 12 бр. месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, дължими ежемесечно, считано от 24.07.2023 г. Съгласно чл. 4 посоченият ГПР в размер на 49.11 % включва разходите, включени в общия разход по кредита, т.е. сумата от 345 лв. – лихва.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит 2 попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно за него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Видно е от чл. 6 от договора за кредит, че приложими към него са Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „*******“ ЕООД.
Съгласно чл. 5 от договора за кредит той се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*******“ в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
С доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването от ищеца във връзка с договора за кредит на Договор за гаранция /поръчителство/ от 24.06.2023 г. с „*******“, по който е уговорено задължение за ищеца за заплащане на гаранта на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/, като е видно от Договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от 24.06.2023 г., че нейния размер възлиза на 1 425 лв. За безспорно е обявено и това, че таксата за гаранта не е включена в посочения в договора за кредит ГПР.
По възражението на ищеца за нищожност на договора за потребителски кредит в неговата цялост поради противоречието му на закона съдът намира следното:
В договора за кредит е посочен ГПР в размер на 49.11 %, който според чл. 4 включва само лихвата, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Посоченият размер на ГПР обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за гаранция, сключен от кредитополучателя с „*******“, което възнаграждение е част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая при съпоставка на публично достъпните данни в Търговски регистър на Република България и в Търговски регистър на ******** /достъпен на https://registry.mbr.mt/ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за паричен заем едноличният собственик на капитала на ответника „*******“ ЕООД е „********“ /чуждестранно юридическо лице, регистрирано във Финландия/, като същото лице е и единият от собствениците на „*******“ П. Л. С. /с предишно наименование „*******“/.
Следователно налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 ДР ТЗ.
3
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.
В случая в договора за кредит изрично е уговорено, че той ще бъде обезпечен от „*******“, като това дружество е предварително одобрено от кредитора, предвид което и при наличните данни за свързани лица съдът намира, че за кредитора е било изначално известно, че договор за гаранция ще бъде сключен, като той е запознат и с условията, при които биват сключвани договорите за гаранция от „*******“.
Възнаграждението за гаранта безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. В случая предоставянето на обезпечение под формата на гаранция /поръчителство/ представлява задължително условие, за да бъде изобщо разгледана заявката за кредит. При липса на доказателства по делото за предоставена на потребителя реална възможност /включително техническа, доколкото договорът за кредит е сключен като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ да представи различен вид обезпечение, включително да представи поръчителство от различно лице, съдът намира довода на ответника, че ищецът е имал избор и е избрал да обезпечи кредита с гаранция от „*******“, за неоснователен. Този извод не се разколебава от клаузата на чл. 5 от договора за кредит, според която кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит, както и че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител му дава еднаква възможност да получи кредит при едни и същи търговски условия, защото тази клауза очевидно е част от предварително изготвения от кредитора и предоставен на кредитополучателя текст на договора, върху който не се доказва ищецът да е имал възможност да влияе, поради което не може да се приеме, че тя отразява действително проведени преговори между страните във връзка със сключването на договора за кредит и действително предоставена на потребителя възможност за избор дали и как да обезпечи договора за кредит. Дори и да се приеме, че на кредитополучателя действително е била предоставена възможност да избере да обезпечи кредита с поръчителство от физическо лице, чл. 5 от договора сочи, че физическото лице следва да бъде одобрено от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит /в който смисъл са и общите условия на ответника/, но са неясни условията, на които то следва да отговаря. Тази неяснота и безграничната възможност за преценка от страна на кредитора на практика означават, че единственото обезпечение, което със сигурност би довело до одобрение на заявката за кредит, е гаранция от предложеното от кредитора и свързано с него 4 юридическо лице – „*******“. От това следва, че правоотношенията по двата договора са взаимно свързани и осигуряването на гаранция – при това от определено свързано с кредитора трето лице, е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по договора.
Следователно събраните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица обуславят извод, че уговореното възнаграждение по договора за гаранция е част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК, изброяването в който не е изчерпателно. Ето защо това възнаграждение следва да бъде включено при изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на кредита /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/, което в случая не е сторено. Последното е безспорно между страните, а освен това е видно от чл. 4 от договора за кредит. Изложеното означава, че действителният размер на ГПР, при изчисляването на който следва да се вземе предвид и възнаграждението за гаранта в размер на 2 850 лв., е по-висок от обявения размер в договора за кредит.
Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6bb4d6f4-6127-473a-a4bf-72f49eb674b7