Решение № 87 от 30.04.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 372/2025
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 30.04.2026
- Състав
- Боряна Ангелова Димитрова, Албена Янчева Зъбова Кочовска, Калина Стоянова Пенева
Други актове по делото
- Протокол № 35 от 05.02.2026 · Росица Желязкова Темелкова, Албена Янчева Зъбова Кочовска, Кремена Илиева Лазарова
- Протокол № 72 от 26.03.2026 · Боряна Ангелова Димитрова, Албена Янчева Зъбова Кочовска, Калина Стоянова Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.371 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26,ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90 · Закон за задълженията и договорите
- чл.90,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за лицата и семейството
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.288 · Търговски закон
- чл.297 · Търговски закон
- чл. 302 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 87 гр. Бургас, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боряна Анг. Димитрова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252000500372 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно, образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на обжалване са:Решение №518/10.06.24г.,Решение №10/09.01.25г. и Решение №216/24.03.25г.-всички постановени по гр.д. №511/22г. по описа на Окръжен съдБургас след двукратното връщане на делото от Апелативен съд-Бургас на първата инстанция за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в първите два от посочените погоре съдебни актове.
Срещу Решение №518/10.06.24г. е подадена въззивна жалба на 26.07.24г.от „БОЛЕРО ВИП" ЕООД, ЕИК 201628412, с управител П. К., чрез процесуален представител адв. С. от *АК.
В жалбата решението се сочи за неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения, а също за необосновано, доколкото е постановено без по делото да са установени обективни и съществени за спора факти, свързани с оценката на имота, обект на оспорваната продажба от 26.05.2020г., като липсвала също адекватна и всестранна преценка на събраните по делото доказателства. Сочи се и неправилно приложение на материалния закон. Моли се вместо него, в зависимост от констатирания от въззивния съд порок, да бъде постановено друго решение, с което заявените от ищеца „ФИОРЕ" ЕООД искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Конкретните оплаквания са следните: Съдът се е произнесъл по непредявен от ищеца иск, защото единственият мотив, изразен в решението, е нищожност на покупко-продажбата на основание чл. 26,ал. 1 ЗЗД поради „накърняване на добрите нрави", изразяващо се в нееквивалентност на договорената продажна цена, различаваща се с „под 1/2 от пазарната", какъвто довод не е бил въведен нито с исковата молба, нито с уточняващите я две молби от 31.05.2022 г. и 25.01.2024г. Твърдяла се е само „злоупотреба на П. К. със здравословното състояние на И. Б.“ чрез оказване на въздействие 1 и натиск за сключване на сделка противно на „всякакви морални и общочовешки ценности“ и на основните правни принципи за добросъвестност и равнопоставеност на страните".
Доводи за пазарна цена, надвишаваща три пъти продажната, са въведени в исковата молба и уточнителната от 25.01.24г. само в контекста на евентуално твърдяната унищожаемост на сделката по чл. 31 ЗЗД (управителката не е могла да разбира и ръководи действията си), а впоследствие и във връзка с претенцията по чл. 30 ЗЗД (била е принудена да сключи договора).Приема, че извършената проверка на съда за нищожност на сделката на невъведено от страните основание, извън служебно вменените му задължения за това, противоречи и на изразеното в Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тьлк. д. № 1/2020г. на Върховен касационен съд, ОСГТК становище. Намира извода на първата инстанция за възприетата нищожност за извършен без да се посочат аргументи и критерии в негова подкрепа. Цитира се също съдебна практика в защита на тезата, че противоречието с морала следва да е в степен договорът да отрича основни общоприети ценности, засягащи устоите на обществото и когато основната престация практически е сведена до нула/Решение № 222 от 18.12.2023г. по гр. д. № 589/2023г. на ВКС/. Затова страната намира за немотивиран извода на Окръжен съд-Бургас за нищожност на посоченото основание.
Намира даденото разрешение дори за противоречащо на съдебната практика/сочи се Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС и др./,налагаща разбирането за нееквивалентност на престациите като проява на нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, само при установени драстични несъответствия, каквото в случая няма. Счита, че неправилно е била съобразена от съда цената от 733 000 лв. без ДДС.Пълната продажна такава е от 879 600лв.Освен това въззивникът се позовава на съдебна практика, приемаща, че продажбата на вещ на цена по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност, още повече, че Законът за местните данъци и такси и Законът за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат сключването на сделки на стойност под данъчната оценка, но държавната такса се плаща на база последната. Въвежда се оплакване, че съдът не е взел предвид разделянето на цената на две части- едната платена от купувача направо по сметка на Уникредит Булбанк за целите на погасяване на кредита на „Фиоре“ ЕООД, което обяснявало икономическата обоснованост на търговската сделка и извода за съзнателното й сключване с оглед стабилизиране на финансовото състояние на продавача. Въззивникът поддържа и че при постановяването на акта си, съдът не е установил вътрешните отношения между страните, а е трябвало и не е съобразил чл.297 ТЗ, отричащ унищожаване на търговска сделка поради крайна нужда или явно неизгодни условия. Сочи се за неправилна и извършената от съда преценка на доказателствата по делото, в частност на заключението на вещото лице С. Р.а, чиито изводи били възприети безкритично. Излагат се пространни съображения за процесуалните пропуски в тази връзка и се заключава, че фактическите изводи в първоинстанционното решение са изцяло необосновани. Като съществен процесуален пропуск се изтъква обстоятелството, че съдът не е допуснал повторна съдебнотехническа експертиза, предвид оспорването на констатациите на горепосоченото вещо лице. Независимо от това страната не прави искане за назначаването на такава. Въззивникът ответник се позовава и на липсата на анализ от съда на останалите събрани по делото доказателства, включително на съдебно икономическата експертиза, като твърди също фрагментарно и едностранчиво обсъждане на свидетелските показания, без приложение на правилото на чл.172 от ГПК, за което има основание, както и без обсъждане на факта, че сделката е сключена по цената, предложена от продавача още от началото на договарянето.
Акцентира се и на допълнителни обстоятелства, имащи значение за определянето на крайната цена по сделката, свързани с намиращите се в имота инсталации и оборудване, които съдът е пропуснал, освен че без да се налага е извършил тълкуване на волята на страните, изразена в предварителния договор и анекса към него, като им придава съдържание, каквото те нямат в частта за стойността на инсталациите. Приемайки, че тези 2 вещи са част от имота в неговата парична равностойност, съдът на практика изцяло недопустимо бил подменил волята на страните и освен, че е тълкувал превратно съдържанието на уговорките им по предварителния договор, им е придал и съдържание, каквото те на практика нямат. По този начин е допуснал нарушение на материалния закон и по конкретно на чл. 20 от ЗЗД.Намира също, че съдът не е съобразил в съвкупност с горните данни и констатациите на в.л. Хаджиатанасов, прецизно изследващ ефекта на приходната дейност на търговския обект на база конкретните счетоводни записвания на дружеството продавач, от което страда преценката за действителната стойност на вещта, предмет на сделката и за това какви приходи генерира тя на собственика. Не бил оценен и негативния икономически ефект от продажбата за купувача в контекста на изводите за нееквивалентност на престациите, като се изброяват подробно направените от него отстъпки в полза на продавача и икономическите изгоди на последния от тях. За неправилно се сочи решението и в частта, отхвърляща възражението на ответника по чл.90,ал.1 от ЗЗД, за осъждането му да изпълни след като получи от ищеца обратно платената продажна цена, на която има право с оглед правилото на чл.34 от ЗЗД, признаващи на страните по нищожната или унищожена сделка правото да си възстановят даденото по нея.Намира, че няма пречки възражението да бъде заявено и с отговора на исковата молба, по реда на чл.371 ГПК, т.к. не се налага събирането на нови доказателства и защото е направено своевременно – преди приключването на съдебното дирене пред първата инстанция. Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемият ищец“Фиоре“ЕООД ЕИК 102063107, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к. ПЗ Север, ул.“Янко Комитов“№44 с управител Т. Д. Б., чрез процесуален представител Еднолично адвокатско дружество „Б.“ с управител адв. М. Т. Б. и съдебен адрес по делото: гр. С., ****, р-н „С.“, ул. “С.“ № *, ет. *, офис **-**, е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а решението на първата инстанция да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.Отрича се наличието на въведените с жалбата оплаквания за съществени процесуални пропуски и неправилно прилагане на материалния закон от първата инстанция при постановяването на съдебното решение. Оспорват се възраженията на жалбоподателя, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск и по непредявени от ищеца доводи за недействителност на договарянето по сделката за продажба на търговски обект. Позовава се на становището на ВКС, изразено в ТР 1/27.04.22г. по ТД 1/2020г. на ОСГТК, като счита, че в съответствие с него, съдът е съобразил и обсъдил събраните в хода на делото доказателства, дал е правна квалификация на установените от тях факти, от които безспорно явства нищожността на процесния договор, обективиран в н.а. №133/26.05.20г. Окръжен съд-Бургас е приел в мотивите си наличието на установената нищожност, съобразявайки задължението си да се произнесе по нея и без да е въведено възражение от страна по делото в този смисъл, т.к. нищожността произтича пряко от събраните по делото доказателства за надлежно въведените в спора факти. Страната изразява пълна солидарност с правните съображения на съда по фактите и правото, изнесени в мотивите на обжалваното решение, с изключение на изводите на инстанцията за неоснователност на възражението на ищеца за нищожност на продажбата на търговския обект поради липсата на изразено съгласие за това.
Т.к. дружеството-ищец участва в гражданско правните отношения чрез своя законен представител, а в случая той не е могъл да формира валидна воля, счита, че последицата е липса на съгласие за сделката от страна на дружеството продавач. Страната поддържа и основанието за нищожност-липса на законоустановена форма на сделката, по което съдът не се е произнесъл, въпреки надлежното му предявяване. Страната намира, че са налице множество пропуски при подписването, датирането и изразяването на воля при сключването на сделката от 26.05.20г., с оглед анулирането на тази от 21.05.20г., като се твърди, че придружаващите документи, декларации и протоколи за съгласие са дадени с оглед анулираната сделка. В този на „Фиоре“ ЕООД е дадено съгласие за продажба само на 3 магазина, но не и на подобренията в него. Така бил описан предметът на сделката и в протокола за решение на едноличния собственик на капитала на купувача. След собствен анализ на събраните по делото доказателства и правното им значение за спора, страната обуславя и извод за основателност на довода за нищожност на атакуваната сделка поради липсата на съгласие за сключването й от страна на органния представител на дружеството – продавач. Страната излага и подробни съображения в посока наличието на предпоставки за унищожаването на сделката, ако съдът не приеме за основателни доводите за нищожността й. Счита, че делото не е попълнено с нужните за изясняването му от фактическа страна доказателства, поради което моли за изготвянето на съдебно- медицинска неврологична експертиза за допълнително обследване на здравословното й състояние.
Предвид изразеното в отговора на жалбата становище, че заключението на в.л. Х. е непълно, т.к. не е изследвало дали ищецът е можел да обслужва активните си кредити и без постъпленията от сделката и с цел установяване на финансовото състояние на продавача, а и защото експертът не е отговорил на допуснати за обследване и посочени в молбата на страната до ОС-Бургас от 29.11.22г. въпроси, се моли за допускането на съдебно – икономическа експертиза, която да отговори дали за периода януари 2017г.-юни 2020г. ищецът е можел и дали е обслужвал редовно задълженията си за главница и лихви по активните си кредити и без да се вземат предвид постъпленията по сделката от 26.05.20г. , както и на въпроси под №2,б.“а“ и „б“,№3,б.“а“-„г“. На следващо място се моли за издаването на съдебно удостоверение за пред НАП- Бургас , въз основа на което страната да се снабди със заверен препис на справка- извлечение от системата на НАП за отчетените за периода 05.19г.-12.20г. обороти на „Болеро ВИП“ЕООД, от което да са видни също броят на регистрираните в този период фискални устройства с идентификационните им номера и отчетеният оборот от всяко едно устройство по месеци. Иска експертно събиране на доказателства и за съответствие на представената по делото счетоводна информация с официално подадената от тях пред НАП за реализираните търговски обороти. Поддържа, че всички тези въпроси са били допуснати за експертно обследване, но впоследствие с определение на първата инстанция, събирането им е незаконосъобразно отменено.
Разпечатката съдържа 18 от 385 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b4307d5-736a-41c1-8200-bc2773803ff9