Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1079 от 02.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1216/2023
Вид
Решение № 1079
Подписан
02.10.2023
В сила
04.06.2024
Състав
Невин Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.3, т.3 · Закон за закрила на детето
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
  • чл.59, ал.9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Варна, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100501216 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на А. Я. А., ЕГН: **********, срещу Решение №236/20.10.2022г., допълнено с Решение №18 от 24.01.2023г., постановени по гр. д. №98/2022г. на ПрРС , в частите, с които са отхвърлени исканията на А. А. за изменение на определените с Решение №205/10.08.2020г. по гр.д. №1394/2018г. на ПрРС , частично потвърдено и частично изменено с Решение №852/07.05.2021г. по в.гр.д. №3058/2020г. на ВОС, мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето М.

А.а Я.а, ЕГН**********, местоживеенето му; личните отношения на другия родител с детето и издръжката му, чрез:

1/ предоставяне на бащата на упражняването на родителските права по отношение на детето М. А.а Я.а, ЕГН**********;

2/ определяне на местоживеенето на детето М. А.а Я.а, ЕГН**********, при него на адрес: гр. П************

3/ определяне на режим на лични отношения между майката Г. Г. Г., ЕГН********** и детето М. А.а Я.а, ЕГН********** – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на първия до 19.00 часа на втория ден и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;

4/ осъждане на отв. Г. Г. Г. ЕГН**********, за плащане в полза на 1 детето М. А.а Я.а ЕГН**********, на издръжка в размер на 163.00лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на същата.

Във въззивните жалби, които са с идентично съдържание, се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно и незаконосъобразно.

Съдът не е взел предвид данните за неподходящите условия, при които детето живее в момента, и вредните за него отношение и възпитане, които детето получава, в който смисъл са ангажираните гласни доказателства, противно на неправилно зачетения социален доклад. Подължава насаждането на омраза у детето към баща му, продължава недохранването на детето, както и физическото насилие над момичето в сегашната му среда. Детето продължава да живее при рискове за здравето и възпитанието му. Същевременно бащата разполага с добър дом и с подходящи условия за детето, същият е загрижен за дъщеря си и иска и може да полага грижите за нея.В тази връзка се прави анализ на свидетелските показания и се мотивира начина, по който следва те да се ценят. По същество се моли за отмяна на решението на РС в обжалваните части, за предоставяне на родителските права на бащата, за определяне на местоживеенето при него, за определяне на РЛО на майката и за осъждането й за издръжка за детето. В о.с.з. страната поддържа жалбата и искането си до съда.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за бланкетни и необосновани. Счита решението за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Акцентира върху това, че А. А. е доказан насилник по отношение на майката и на детето; че срещу А. се води наказателно производство за заплаха за убийство към майката Г. Г.; че бащата демонстрира безразличие към законите и институциите в страната; че е опасен за дъщеря си; както и че изобщо не е доказал промяна в обстоятелствата към момента, която да обоснове предоставяне на родителските права и живеене на детето при него. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски. В о.с.з. страната поддържа отговора и искането си.

Контролиращата страна ДСП-Провадия не взема отношение по жалбата.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ПрРС е образувано по искане с правно основание чл.59, ал.9 от СК на А. Я. А., ЕГН**********, срещу Г. Г. Г., ЕГН**********, з а изменение на определените с Решение №205/10.08.2020г. по гр.д.

№1394/2018г. на ПрРС, частично потвърдено и частично изменено с Решение 2

№852/07.05.2021г. по в.гр.д. №3058/2020г. на ВОС, мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето М. А.а Я.а,

ЕГН**********, местоживеенето му; личните отношения на другия родител с детето и издръжката му, чрез:

- предоставяне родителските права на бащата А. Я. А.;

- определяне местоживеене на детето при бащата в гр. Павликени;

- определяне на режим на лични отношения на детето с майката – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. на първия до 19.00 часа на втория ден и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск;

- осъждане на майката за плащане в полза на детето М. А.а Я.а на издръжка в размер на 163.00лв.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или за прекратяване на същата.

Ищецът твърди, че с ответницата са родители да детето М., като с Решение №205/10.08.2020г. по гр.д. №1394/2018г. на ПрРС и с Решение №852/10.08.2020г. по в.гр.д. №3058/2020г. на ВОС родителските права са били предоставени на майката, при която е било определено и местоживеенето на детето; на бащата е бил определен режим на лични отношения (РЛО) и същият е бил осъден за издръжка в полза на дъщеря си.

Твърди още, че към исковата молба е налице промяна в обстоятелствата относно детето. Майката и детето живеят в крайно неблагоприятни битови условия и семейна среда – в къща, обитавана от 9 човека, при лоша хигиена и битови условия. Детето не разполага със самостоятелна стая. Момичето е бито и тормозено от братовчед му Н. (14г.). Майката не работи, няма доходи, учи детето да краде, не го води на детска градина. Момичето освен това още не знае да говори български език, не се храни редовно, не яде готвена храна, само банички и закуски, от което развило заболяване на стомаха. А майката създава и пречки за контакти между ищеца и дъщеря му. Изложеното вреди на детето.

От друга страна бащата твърди, че има подходящо за детето жилище и подкрепа от близки, има и доходи да издържа дъщеря си, а момичето е силно привързано към него и се чувства много по-спокойно при него.

С оглед на сочените влошаване на условията при майката и отношенията й с детето и подобряване на условията при бащата и на връзката му с детето, моли за изменение на предходното произнасяне на съда относно родителските права, местоживеенето, режима и издръжката, в интерес на детето.

В о.с.з. лично и чрез процесуален представител поддържа искането си.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност и недоказаност на исковете.

Поддържа, че в исковата молба са изложени бланкетни и неверни обвинения 3 към майката. Не отговарят на истината твърденията на ищеца за лоши хигиенно-битови условия в къщата, където се отглежда детето; за тормоз на момичето от братовчед му; за обучаване и подтикване на детето да краде; за недохранване и изхранване с вредна храна; и за спиране от детска градина.

Момичето расте обгрижвано и обичано, без да му липсва нищо. От друга страна бащата е осъждан два пъти за домашно насилие върху ответницата и детето, поради което известно време не се е виждал редовно с дъщеря си.

Бащата освен това планира да остави на възрастната си майка ежедневното отглеждане на момичето. С оглед на всичко това счита промяна на родителските права за необоснована и противоречаща на интереса на детето.

Моли за отхвърляне на исковете, като в о.с.з. поддържа становището и искането си до съда.

Контролиращата страна ДСП-Провадия не изрязява конкретно мнение по предмета на исковия спор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че М. А.а Я.а е родена на 18.09.2017г., като нейни родители са страните по делото А. Я.

А. и Г. Г. Г..

Няма спор и е видно от приобщените преписи на съдебни решения, че с Решение №205/10.08.2020г. по гр.д. №1394/2018г. на ПРС,частично потвърдено и частично изменено с Решение №852/07.05.2021г. по в.гр.д.

№3058/2020г. на ВОС, родителските права върху М. са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето на детето; на бащата е определен режим на лични отношения и същият е осъден за издръжка в полза на дъщеря си.

С декларация от 14.01.2022г. А. А. е декларирал получени от труд средства за второ тримесечие на 2021г. от 4800лв.

Видно от докладна записка от РУ-Провадия на 02.11.2019г. Г. Г. е предала детето на бащата в 10.40 часа след намеса на служители на МВР (начален час за предаване по съдебно решение - 10.00 часа).

Видно от приложения препис на съдебен протокол по НЧХД №256/2020г на ПрРС, с присъда №3/29.04.2021г. Г. Г. е призната за виновна за неизпълнение на съдебно решение относно режима на контакти на ищеца с детето, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложена глоба от 1000лв. по чл.78а НК. Това е отразено в прието свидетелство за съдимост.

Видно от приложения препис на съдебен протокол по НЧХД №222/2020г на ПрРС, с присъда №260010/11.11.2021г. Г. Г. е призната за виновна за неизпълнение на съдебно решение относно режима на контакти на ищеца с детето. Присъдата няма отбелязване и изрично е оспорено в отговора да е влязла в сила, поради което се приема от съда, че не е в законна сила.

Приложени са още тъжби и сигнали на бащата до различни органи, 4 които са без значение за процеса, тъй като изхождат от ищеца по делото.

Видно от приета справка за съдимост на А. А., същият е бил осъждан през 2007г., но към момента е реабилитиран по право.

Приложени по делото са осигурителни данни за двамата родители. От удостоверение от АСП от 23.02.2022г. се изяснява, че майката е получавала за 2021г. помощи за отглеждане на дете от 40.00лв. на месец; няма данни тя да е работила по трудов договор през 2021-2022г. От справка от НАП от 03.02.2022г. се изяснява, че бащата е работил по трудово правоотношение като машинен оператор пластмасови изделия.

От приетите медицински данни е видно, че на 23.02.2021г. М. е била диганостицирана със „синдром на раздразненото черво“, за което й е била предписана терапия със слабително и с билков продукт.

От лист за преглед в Спешен център от 05.02.2022г. е видно, че на тази дата М. е постъпила с болки в корема и е била диагностицирана с „Colica abd”, за която й била предписана диета.

В депозирания социален доклад на ДСП относно майката и детето са застъпени констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по закрила, че: М. живее с майка си и техни роднини в двуетажна къща в гр.

Дългопол,която е собствена на брата на майката. Целият втори етаж на къщата се обитава само от М. и Г. Г.. Жилището е електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с всички обичайно необходими мебели и уреди; хигиенно-битовите условия са много добри; условията са подходящи за детето. Момичето е ценено и значимо в семейството на майката и е в гарантирана и в спокойна среда. Детето посещава детска градина с добри отзиви от учителите. В заключение за М. са полагат добри грижи и потребностите на момичето са задоволени.

В депозирания социален доклад на ДСП относно бащата са застъпени констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по закрила, че: жилището на бащата (къща в гр. Павликени) е електрифицирано, водоснабдено и обзаведено с обичайно необходимите мебели и уреди; хигиенно-битовите условия са много добри; условията са подходящи за детето. А. А. работи на смени и получава достатъчно възнаграждени да може да се грижи за дъщеря си. Има подкрепа от бабата по бащина линия. След дълго прекъсване през м.08.2021г. А. А. е имал пълноценна лична среща с дъщеря си, след която М. се чувствала щастлива. От този момент бащата не споделя да е бил възпрепятстван да се вижда с дъщеря си. В заключение той е с правилни разбирания за отглеждане и възпитание на детето и има условията да го отглежда добре.